Статии

Демокрацията, Дряново и страхът

какво сме днес и какво сме били според Антон Страшимиров

 

Демокрацията е правото свободно да избираш и да бъдеш избиран, свобода на словото и сдружаването, право на информираност, защита на личността и не на последно място върховенство на закона, пред който всички трябва да са равни.

Да оставим държавата, като цяло, и да видим как изглежда демокрацията в Дряново през последните години. Възползвайки се от правото да избираме, през ноември 2007 год. си избрахме кмет – Иван Николов. Благодарен и щастлив от избора си, кметът тутакси ни дари с такава власт и вся такъв страх, че почти всички дряновци на мига забравиха за останалите си демократични права. Въпреки че все пак излизаше свободния в-к Дряново, почти никой, извън редакцията, не се осмеляваше да критикува кмета. Правото на информираност кметът забрани със заповед и въпреки че законът го задължава да представя актовете си на общинския съвет, той не го прави. Дори и да му се поиска информация, в повечето случаи отговор няма или е за ланския сняг. Освен това кметът спря да изпълнява решенията на общинския съвет, когато местните ГЕРБ и СДС не са ги подкрепили. В допълнение, градоначалникът се сдоби с абсолютен имунитет от съдебната система, за да докаже максимата, че ”за кокошка няма прошка, а за милиони няма закони”. Живеейки в този комфорт, кметът съвсем естествено загуби мярка в харченето на нашите пари – онези минимум двадесет стотинки от всеки похарчен от нас лев, които отиват за данъци. Започна да почива в чужбина и да живее като милионер. И защо не, след като може 95% от отчетени бюджетни разходи да потънат в нечии джобове.

Стигна се до там, че общински съветници да ме питат, ако гласуват против предложение на кмета, има ли опасност да си загубят работата и мога ли да им помогна, ако нещата тръгнат в тази посока, а други определено се притесняваха да не им попречи на бизнеса. Ама нейсе, както казва народът, ”не е луд този дето яде зелника, а този дето му го дава” – тоест не кмета е луд, а ние дето го избрахме. Дадохме му власт и той започна да властва над нас, както и турчин не е властвал. И до кога така? Да – до следващите избори, когато тайно ще го отхвърлим. А до тогава всичко ли да се разсипе? Ще продължаваме ли да търпим от страх, въпреки че живеем в 21 век и от три години сме част от най-демократичната държава в света – Европейският Съюз.

Питам се къде е духът на дряновеца, онзи дух описан от Антон Страшимиров през далечната 1922 год. така:

”През последните десетилетия в Русе приижда истински предприемчив елемент от характерното мизийско гнездо в пазвите на Централния Балкан – от Дряново. А, не! Тъкмо дряновският граждански темперамент е може би оная струя, от която се нуждае Русе сега. Защото дряновци са нашите ”англичани”, или по-добре нашите ”американци”, тъй като, ако мизийците са въобще най-индивидуализираните българи, след тях пък дряновци са най-сурово егоистичните. Приказка е в Русе ”дряновец не се дави и в Дунава”. Бих добавил: той не се дави и в океана. Дори в София вече се чувствува бавната, но корава предприемчивост на дряновеца. Пред нея се стъписват и прилепците (изселници от град Прилеп в Македония) – ще чуеш вече и тях да си шепнат: ”Пази се – дряновец е!” Именно ”Пази се”. За дряновеца всичко негово е злато, всичко чуждо без цена. Той не търпи нежности – вечно е в разправии, дори в съдилища. И не може да се примири с най-малката загуба. През въстанията в 1876 година турската орда унищожи въстаническия лагер в Дряновския манастир и обсади Дряново. Щом се видели пред гибел, дряновци веднага намислюват скъпо да сложат главите си. Решили да изтровят цялата турска орда – чрез храната и водата.

В дряновци има един по-висок девиз: ”Всичко за града ни, за Дряново”. За себе си и за своя град дряновци не биха трепнали да хвърлят в огън целия свят. И когато се видели обградени от турската орда, те вземали непоколебимо решение ”Скъпо да се дадем” и студено отмервали обстоятелствата до последния момент. Трябва да се вярва, че ако те не са приложили своето решение, то е, защото са се убедили, че ще може  да спасят града си, както и успяха.  Инак, би загинала заедно с тях и цялата турска орда.

… Дряновците вече се налагат на паричния пазар в Русе и с мизийската си желязна воля превиват там към българската гражданственост и чужди, и наши …”

Сигурен съм, че този дух стои някъде затворен в града и трябва нещо много малко, за да излезе от скривалището си и така да помете властника, че никой след това избран от нас през ум да не му минава да злоупотреби с една стотинка или пък да се държи като недосегаем и вечен. И не само, а да работи истински за името и бъдещето на града, така както Колю Фичето е работил.

Новини

виж всички