Статии

Кметът трябва да е опитен мениджър и с контакти

Дряново е на колене и се нуждае от кмет, който е доказал, че може да се изправя от партер. Откровено за ”Демос” и ”Панайот Венков”.

Г-н Попов, защо искате да станете кмет на община Дряново?

Това, което силно ме мотивира да искам да стана кмет на родното Дряново е желанието ми да го превърна в модел за прозрачно и модерно управление. С личния си пример и поведение да изкореня разделението и омразата между хората, да обединя и мотивирам гражданите да участват в развитието на своя град и да превърнем Дряново в най-добрият пример за общините от цяла България. Липсата на прозрачност и професионализъм, разделението, омразата и безхаберието са национални проблеми, затова тази кауза е и национална кауза. Такава кауза, която може да промени не само Дряново, но и България е кауза, на която си заслужава да посветиш много от своите усилия и средства. Това е моята мотивация, защото, ако успея с тази кауза и Дряново и България ще станат едно по-добро място за живеене, а аз и дряновци ще получим подобаващо признание. Тук парите за мен са без значение, защото аз си ги имам в достатъчен размер. Както и преди много пъти съм казвал, отново ще повторя, че за мен вече е по-важно да оставя името си в историята с нещо значимо направено за хората, защото каквото и да постигнеш в бизнеса, то не остава в историята.

Кои са най-важните качества, които трябва да притежава един кмет?

Пряката отговорност на един кмет е да управлява всички сфери и дейности в една община. Това означава, че кмета трябва да бъде опитен управленец с много широки познания в областта на бизнеса, обществения сектор, образованието, здравеопазването, културата, спорта и т.н. Кметът трябва да бъде много обигран мениджър с многобройни и влиятелни контакти. Кметът трябва да е идеолог, двигател и гарант за бързото и успешно развитие на общината.

Казвате много опитен мениджър. Защото поставяте толкова силен акцент на това условие?

Кметът трябва да е опитен мениджър, първо: защото трябва да управлява перфектно немалката общинска администрация; второ: защото трябва да взема бързи и точни решения за всички сфери на обществения живот в града; трето, защото ще трябва много умело да балансира всички обществени и бизнес интереси в общината. Този списък е много по-дълъг, но това са едни от най-важните неща.

А какво имате предвид под многобройни и влиятелни контакти?

Имам предвид, че Дряново е много малка община – девета дупка на кавала. В правителството, институциите и администрацията на никой не му пука за Дряново. Каквото и да си говорим, развитието на Дряново зависи в много голяма степен от правителството и куп институции. Ако кмета няма лични контакти там и няма опит как се изграждат и поддържат контакти на такова ниво, просто е обречен на неуспех, защо както казах на никой не му пука за Дряново.

Какво мислите за Вашите бъдещи опоненти, които нямат мениджърски опит като Вас?

Съдейки по себе си и оценявайки усилията и времето, което съм отделил, за да изуча тънкостите в мениджмънта и грешките, през които е трябвало да премина, ще призная, че са ми били необходими около 10-12 години, за да стана мениджър от сравнително висока класа. Така че, ако моите опоненти не са опитни мениджъри, един кметски мандат няма да им стигне, за да постигнат дори задоволително мениджърско ниво. Аз също не си правя илюзии, че ако сменя професия си за 1-2 години ще стана добър в нея. Сигурен съм, че за постигане на прилично ниво, в която и да било професия ще са нужни поне 10 години. Да не говорим, че ако си станал добър в една професия това изобщо не означава, че ще станеш добър в друга професия. Аз съм станал много добър мениджър и затова искам да продължа да се развивам като такъв.

Все още има хора, които казват: ”Емил Попов ли? Ами провала с ”Демос” и ”Панайот Венков”?”. Как ще коментирате това?

Фалитът на ”Демос” АД преди повече от 16-17 години е мой управленски провал, който се дължеше на липсата на достатъчно знания и опит в областта на мениджмънта и финансите. Тогава с още 7-8 колеги на по 22-24 год., всичките състуденти от Техническия Университет в Габрово, учредихме ”Демос” АД, като имахме амбицията и куража да направим успешен производствен бизнес, без да си даваме ясна сметка, че при 70-100% годишни лихви по банковите кредити, които ползвахме тогава, на практика е невъзможно да се справим. Мъжки се борихме, опитахме да направим дружеството публично, за да намалим разходите за лихви, но кредиторите не ни дадоха достатъчно време и ни обявиха в несъстоятелност и така фалирахме. По същото време ”Панайот Венков” на практика беше фалирало, с дългове надхвърлящи неговите активи и ”Демос” АД го приватизира от общината срещу един лев, като целта беше двете дружества да слеят производствените си площадки на територията на ”Панайот Венков”, като по този начин се оптимизират разходите и се повиши способността за излизане от дълговата криза. За съжаление обявяването на ”Демос” АД в несъстоятелност, буквално месец след приватизацията на ”Панайот Венков”, не даде шанс на тази идея. Спекулациите, че аз или приватизацията на ”Панайот Венков” от ”Демос” АД са довели до затварянето на Панайот Венков са несъстоятелни, защото предприятието на практика не работеше и заплати не бяха изплащани с месеци. Дори в първата седмица след приватизацията, първото нещо, което направихме е да платим по една заплата на работниците в ”Панайот Венков” с пари от ”Демос” АД. След обявяване несъстоятелността на ”Демос” АД, съгласно договора за приватизация общината обратно си придоби Панайот Венков и го разпродаде на части. След фалита на ”Демос” АД в продължение на няколко години се води следствие и се правиха експертизи дали няма злоупотреба от страна на мениджърите, в т.ч. и от моя страна, но дори не се стигна до повдигане на обвинение от страна на прокуратурата, защото и аз и моите колеги съвсем добросъвестно, макар и наивно, се опитвахме да направим сериозен и успешен бизнес. Просто бизнес климата тогава беше много, много неблагоприятен. Дори отчасти не може да бъде сравнен със сегашната криза, когато лихвите по кредита са 10-12% годишно (8-10 пъти по-ниско от тогава), брутния продукт е в пъти по-голям от тогава, България е в пъти по-отворена към външните пазари и въпреки това фирмите масово фалират или затварят. Това е простата истина за ”Демос” АД и ”Панайот Венков” и за щастие много хора от тогава са живи и здрави, за да го потвърдят, така че нека тези, които мислят да спекулират с този казус в предизборната кампания да говорят публично и с имената си или да замълчат завинаги. Провалите и неуспехите са нещо съвсем естествено за всеки, който работи и опитва. Ако бях злоупотребил с нещо, което е довело до фалита на ”Демос” АД и ”Панайот Венков”, вероятно никога повече нямаше да стъпя в Габрово и Дряново. За аналогия ще кажа, че Хенри Форд фалира четири пъти преди да основе Форд Мотор Къмпани – трябваше ли да се откаже? Едисон се проваля 2 000 (две хиляди) пъти, преди да създаде електрическата крушка – трябваше ли да се откаже? Примерите са хиляди, вероятно милиони в човешката история, че неуспеха не трябва да бъде причина да се отказваш, а напротив, с изводите от него да продължиш, за да успееш. Ценното от този неуспех са уроците, които и аз и колегите ми управителния съвет на ”Демос” АД натрупахме. Почти всички от тях имат много успешен бизнес или кариера. Аз самият вече 16-17 год. успешно развивам своя нов бизнес, свързан с финансите. Просто реших да превърна слабостта, заради която фалирахме, в моя сила. Повярвайте, беше ми много трудно, без пари и без авторитет (защото току що си фалирал) трябваше да стартирам от под нулата, като в същото време трябваше да се преквалифицирам в новата си професия. Но ето, че 16-17 год. по-късно, аз притежавам една от най-големите и авторитетни консултантски компании в България в областта на финансовия одит, счетоводното обслужване, данъчните консултации и правното обслужване. От 2004 год. съм председател на Асоциацията на Счетоводните Къщи в България, от 2009 год. съм председател на Фондация ”Банки Инвестиции Пари”, която ежегодно присъжда най-престижните награди за финансови институции в България, а от тази година съм председател и на ”Форума за Устойчиво Развитие”, заради признанието, че съм един от най-добрите експерти в тази област. Радвам се на авторитет и в България и по света, непрекъснато ме канят на национални и международни форуми, където не рядко се налага да играя значима роля. Генерално смятам, че доказах, че съм успешен мениджър и че първият ми провал с ”Демос” АД е бил най-важният и ценен урок в моето последващо развитие. Днес Дряново е на колене и се нуждае от кмет, който е доказал, че може да се изправя от партер, за да изправи и града. Аз доказах, че мога да се изправям успешно дори от много по-тежка ситуация. Според мен е по резонен въпроса: ”Трябва ли да се поверява управлението на община на човек, който никога не е управлявал или никога не се е провалял?”. Ако питате мен – отговорът е ”категорично не”, защото провалът е почти сигурен, така както аз се провалих в началото на моята бизнес кариера, заради липса на управленски знания и опит.

 

Мария Дамянова

Новини

виж всички