Статии

Антон Страшимиров за дряновци

характеристика от именития ни писател в книгата му ”Нашият народ” от 1922 година

 

”През последните десетилетия в Русе приижда истински предприемчив елемент от характерното мизийско гнездо в пазвите на Централния Балкан – от Дряново. А, не! Тъкмо дряновският граждански темперамент е може би оная струя, от която се нуждае Русе сега. Защото дряновци са нашите ”англичани”, или по-добре нашите ”американци”, тъй като, ако мизийците са въобще най-индивидуализираните българи, след тях пък дряновци са най-сурово егоистичните. Приказка е в Русе ”дряновец не се дави и в Дунава”. Бих добавил: той не се дави и в океана. Дори в София вече се чувствува бавната, но корава предприемчивост на дряновеца. Пред нея се стъписват и прилепците (изселници от град Прилеп в Македония) – ще чуеш вече и тях да си шепнат: ”Пази се – дряновец е!” Именно ”Пази се”. За дряновеца всичко негово е злато, всичко чуждо без цена. Той не търпи нежности – вечно е в разправии, дори в съдилища. И не може да се примири с най-малката загуба. През въстанията в 1876 година турската орда унищожи въстаническия лагер в Дряновския манастир и обсади Дряново. Щом се видели пред гибел, дряновци веднага намислюват скъпо да сложат главите си. Решили да изтровят цялата турска орда – чрез храната и водата.

В дряновци има един по-висок девиз: ”Всичко за града ни, за Дряново”. За себе си и за своя град дряновци не биха трепнали да хвърлят в огън целия свят. И когато се видели обградени от турската орда, те вземали непоколебимо решение ”Скъпо да се дадем” и студено отмервали обстоятелствата до последния момент. Трябва да се вярва, че ако те не са приложили своето решение, то е, защото са се убедили, че ще може  да спасят града си, както и успяха.  Инак, би загинала заедно с тях и цялата турска орда.

… Дряновците вече се налагат на паричния пазар в Русе и с мизийската си желязна воля превиват там към българската гражданственост и чужди, и наши …”

Новини

виж всички