Статии

Направеното от Дряновци

За да може да се оцени мащаба и значимостта на направеното от самите дряновци за Дряново през възраждането, в края на XIX и началото на XX век, трябва да се започне с това колко жители е имало тогава, да се отбележи, че през този период сме били под турско владичество, че възможностите за правене на пари и бизнес са били много по-ограничени от сега и много други по-лоши обстоятелства, за които всеки би могъл да си направи равносметка. Нека започнем с населението:

1470 – 38 къщи

1550 – 242 домакинства

1690 – 443 домакинства

1869 – Дряново е обявено за град

1874 – 2 450 жители

1887 – 3 297 жители

1892 – 3 258 жители

1900 – 3 216 жители

1905 – 3 180 жители

1910 – 3 047 жители

1920 – 2 670 жители

1926 – 3 037 жители

1934 – 2 812 жители

Часовниковата кула в Дряново е построена през 1778 година и е една от първите в България.

Първото килийно училище в Дряново е създадено в периода 1600-1700 година. Първото надкилийно редовно училище със самостоятелно здание към църквата Свети Никола е започнало работа през 1819 год. През 1844 год. десет от по-заможните занаятчии дарили до 5000 гроша всеки и с дарения от останалото население, кой колкото може, дряновци построили ново училище на мястото на старото, в двора на църквата Свети Никола. През 1858 год. Христо Максимов поставя основите на дряновското класно училище, което станало такова едновременно с габровското. През 1870 година в Дряново, освен класното училище, всяка от трите градски махали има по едно училище с две отделения, забавачница (за деца от 2 до 7 години) и основно училище с по двама учители. Средната махала, където било и главното училище, имало и женско училище с една учителка. Общо учениците били 400, а годишните заплати на учителите били общо 33 500 гроша – осигурявани от дряновци. През 1872 година по инициатива на средномахленци, които събрали повече от 2000 турски лири, построили ново голямо училищно здание, което обединило всички махленски училища в голямо класно училище, а по махлите останали само първоначални училища. Сградата, в която до скоро се помещаваше икономическата гимназия, е построена през 1898 година с даренията на Максим Райкович и всички дряновци.

Книгоиздаването и книжовността в България преди освобождението е била активно подпомагана от дряновци. През 1833 година 19 дряновци подпомогнали с дарения издаването на ”Аритметика или наука изчислителна” от Христаки Павлович, издадена в Белград през същата година. През 1840 год. 27 дряновци подпомогнали с дарения издаването на книгата ”Мясецослов или календар вечний”. В книгите ”Книга нарицаема Митарства”, ”Две советователни слова”, ”Разговори за сордечно и душевно образование”, ”Цветособирание”, ”Критически издирвания за историята Българска”, ”Общое землеописание”, ”Търговско ръководство”, ”Писменица на славянский език”,  ”Приказки или нравоучителни примери”, ”Евангелие поучително”, ”Уроци по българска черковна история” и много други, печатани през периода от 1843 год. до освобождението от турско владичество, в края на книгата, където се четат имената на спомоществователите, се срещат имената на много дряновци. Дряновци даряват пари и за основаването на Българското Книжовно Дружество (сега Българска Академия на Науките) в Браила (в днешна Румъния).

Читалището е основано през 1869 година с името ”Общий труд”. Дълго време се е помещавало в централното градско училище. През 1902 година дряновци учредяват фонд за събиране на пари за ново читалище-театър. Пари се набират чрез дарения и томболи, като на една от томболите през 1909 година във фонда постъпват 20 000 лева. Тъй като проектът е мащабен, а държавата не помага с нищо, строителството на новото читалище театър започва едва през 1926 година и завършва чак през 1938 година.

Църквите в Дряново през възраждането са три, по една за всяка махала, ”Свети Никола”, ”Света Богородица” и ”Света Троица”. Църквата ”Свети Никола” в средната махала е най-старaта в Дряново, построена още през XVII век, а през 1834 год. старата църква е била съборена и на нейно място е построена нова по-голяма, която през 1851 год. е разширена от Колю Фичето с дарения на четирима дряновски чорбаджии, които са били основни ктитори на църквата. Църквата ”Света Богородица” в махала Боюв яз е построена през 1840 год. върху по-стара църква от XVIII век. След освобождението от турско владичество църквата изгоряла и била възстановена в периода 1892-1898г. най-вече със средства на обущарския еснаф от махалата Боюв яз. Третата църква ”Света Троица” в махала Гилей е построена през 1845-1847 год. върху по-стара църква от XVIII век.

Дряново преди освобождението, със своите часовникова кула, четири училища, три църкви, манастир и читалище, издигнати и съхранени със средствата и труда на дряновци, превръщат Дряново в един от най-забележителните и прогресивни градове в България по това време.

 

ГОТОВИ ЛИ СМЕ СЕГА ДА НАПРАВИМ ЗА ДРЯНОВО ТОВА, КОЕТО ТРИ-ЧЕТИРИ ПЪТИ ПО-МАЛКО ДРЯНОВЦИ НАПРАВИХА ЗА ДРЯНОВО ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ 150 ГОДИНИ?!?

 

Емил Попов

Новини

виж всички