За Дряново

Учебното дело след Освобождението

Традициите на дряновските училища, любовта на местно­то население към книгите и учението, неговата любознател­ност, продължили и след Освобождението. Дряново пак е един от просветните центрове в страната, в който граждани­те му имат висока грамотност. Според едно от първите преброявания тук били грамотни 67% от мъжете и 41% от же­ните и по грамотност на населението си градът се нареждал на едно от първите места у нас.

Известно е, че след Освобождението на България образо­ванието било реформирано и поставено под грижите на дър­жавата. Преустроени били и училищата в Дряново. През 1882 год. трикласното училище с главен учител В. Тодоров от с. Златарица, било завършено от 50 ученика: 28 в I клас, 17 във II клас и 13 в III клас. През 1894 год. в града имало 3 училища: 1 трикласно с 4 учители и 120 ученика; 2 първо­начални (мъжко и девическо) с 8 учители, 6 учителки, 350 ученика и 200 ученички или всичко 670 ученика с 18 учители. По това време в Дряновската околия имало 20 основни (пър­воначални) училище с 1134 ученика и 50 ученички – всичко 1643 ученици. 15 години след това, през 1909 год. след нови реформи, училищата в Дряново били следните: едно първо­начално с 4 учители и 4 учителки със 180 ученика; една трикласна общинска прогимназия със 7 учители и една учител­ка с 212 ученика; и едно домакинско частно училище с 1 учителка и 36 ученички или общо 3 училища със 17 учители и 428 ученика. Съществуващото тогава домакинско училище, макар и „частно“, било едно от първите девически професио­нални училища в България.

Последователно от Освобождението до най-нови дни  в Дряново учителствували голям брой учители.   Продължил учителското си дело един от ветераните – Христо Максимов. През м. октомври 1877 год. тук бил  назначен за учител и Никола Д. Марев със заплата от 2000 гроша. В града учи­телствувал -също към края на. XIX век Стефан Станчев Руневски – после известен писател. Д. Тулешков от Дряново, роден през 1842 год., бил учител преди 1886 год. През 1894 год. в Дряново учителствували Иван Лечев, Тодор Д. Духовников, Досю Негенцов, Никола Николов (роден от Габрово), Димитър Ангелов Крусев (в трикласното мъжко училище), Еврепия Христова (временно управляваща училището); Ца­на Павлова и Мария Дюлгерова в трето класното девическо училище; А. Попов, главен учител; Върбан Манев   (завър­шил духовна семинария в Лясковския манастир, първонача­лен учител, уволнен като социалист през 1889 год. и починал в Търново през 1912 год.); Венко Генчев Мандаджиев, социа­лист, първоначален учител от 1892 год., учителствувал до 1899 год.; участвувал в Илинденското въстание през 1903 год., прия­тел на П. К. Яворов. Същият учителствувал в Дряново и от 1904 до 1908 год. и починал в София през 1920 год. Тук учи­телствували също:  Никола Радивоев – социалист, Христо Йончев, Пенчо Н. Сокеров, Боби   Тананов   (първоначален учител, завършил гимназия в Търново), Обрешко Косев, Бон­чо Маринов, Хараламби Спасов, Петко Георгиев,   Йордан Балчев (1905-1908 год.) роден във Велес, убит като офи­цер на фронта на 5. III.1918 год., Златина Попова Недева, после видна българска актриса, Петър Стоянов, Иван Мъглов, Иван Ст. Руневски, Михаил Тихов, Елена Даскалова, Тодора Спасова, Пенка Колева, Досю Тумбалов, Ненчо х. Ненчев (1908/9 год.), убит в Балканската война през м. юли 1913 год., П. Момчев, Ст. Рашенов, Иван Пенев (от Бяла), Ганчо Пеев (завършил педагогическото училище в Силист­ра, после училищен инспектор в Елена, Севлиево и Търново, председател на Търновската окръжна постоянна комисия и кмет на Търново), Георги Драганов, Сава Койчев, Г. Ива­нова, Христо Негенцов, М. Станчева, Б. Андреев, Ст. Колчов и др. Някои от тях като напр. Т. Спасова, В. Генчев, С. Кой­чев и др. били уволнени през 1902 год. заради социалистиче­ска дейност.

През 1901 – 1902 год. учители в третокласното училище „Максим Райкович“ били: Георги Косачев, роден през 1879 год. в гр. Ихтиман, завършил самоковската духовна семина­рия и историко-филологическия факултет на университета, предавал философия и педагогика; Никола Стоенчев, роден 1872 год. в Стара Загора, завършил художествена академия, преподавател по рисуване; Генчо К. х. Генчев, роден 16 сеп­тември 1866 год. в Дряново, завършил габровската Априловска гимназия, после учител в Габрово и Търново и учили­щен инспектор в Елена и Търново; Христо Трифонов, роден през 1876 год. в с. Красен, Русенско, завършил историко-фи­лологическия факултет в София; Никола Христов, роден през 1866 г. в Търново, завършил Самоковската духовна семина­рия, преподавал по история и география; Стефан Цветков, роден през 1878 год. в Търново, завършил физико-математическия факултет в София, преподавал математика и геомет­рия, после учителствувал също в Горна Оряховица и Сили­стра, а по-късно в мъжката и девическа гимназия в Русе до 1932 год.; Велко Икономов – завършил Роберт колеж в Ца­риград, после се преместил в Русе, където бил директор на прогимназия и там починал; Димитър Бояджиев, роден в Севлиево, починал през 1962 г. на 93-годишна възраст; Сте­фан Тананов, първоначален учител, после училищен инспек­тор, починал през 1963 г. на 83-годишна възраст; Йона Г. Велчева, Русчо Мянков, Дим. Инджов, Роман Попов, Бонка Тихова, Боян Бързаков, Тина Попова, Неда Стефанова, Славчо Поптодоров, Пенка Славчева, Ганчо Драганов, Ви­тан Бейков, Донка Гъбенска, Цветана Арсова, Мария, Г. По­пова, Васил Огнянов, комунист, Димитър Русчев и много други, чиито имена не могат да се изброят.

Много учители   работили   в  Дряновското  трикласно, в първоначалните и други училища. По месторождение, обра­зование, интереси, политическа принадлежност и пр. те били различни. Но още от зараждането па социалистическото дви­жение в страната и в Дряново, повече от тях били на про­гресивни, на народни позиции. Стремеж към организираност в тяхната среда се забелязва още през 1887/89 год. Самостоятелно учителско дружество под името „Кирил и Методий“ оба­че те основали в града през 1895 год. Нещо повече – като едно от първите в страната, създадено по инициатива на социалистическата партийна организация, това учителско дру­жество се обърнало с възвание към учителите в България и станало, заедно с Варненското, инициатор за обединяването на всички учители в общ учителски съюз. На учредителния конгрес за образуването на българския учителски съюз деле­гатът на дряновските учители Димитър Крусев бил избран за председател на конгреса. Като активни общественици и деятели на учителското движение в национален мащаб се про­явили местните учители специалисти: Димитър Крусев (уча­стник в учредителния конгрес на Партията на Бузлуджа през 1891 год.), Досю Негенцов, Боню Лунгов, Стефан Руневски, Досю П. Койчев и други. В началото на своята дейност дря­новското учителско дружество било изцяло под влиянието на партийната организация, а по-късно, след разцеплението, пре­минала към опортюнистическата широка социалистическа пар­тия. Заради членуването си в това дружество и в партията, мнозина от дряновските учители били непрекъснато преслед­вани. Още през 1895 год. Св. Синод издал едно окръжно да се гонят светските учители и се заменят с черковни певци. Поне в такъв смисъл разбрал окръжното дряновският архие­рейски наместник. В една своя проповед в църквата той наре­къл тукашните учители „безнравственици“ и „безбожници“. През същата 1895 год. кметът на града Боби Лафчиев, който дошел на власт след насилственото разтуряне на Дряновска­та комуна и след грубо филшифициране на изборите, уво­лнил няколко учители, защото били „социалисти“. А когато партийната организация решила да свика общоградски митинг на 13 август 1895 год. в защита на учителите, против произвол­ното им и незаконно уволняване, Боби Лафчиев забранил ми­тинга и събрал поканите, пръснати из града за тая цел. Бор­бите на учителите в Дряново с буржоазната власт продължили и после. През 1901 год. пак били уволнени две учи­телки и на тяхно място назначени дъщерите на околийския управител Бакалов. Но най-голям бил ударът срещу учителите тук през 1902 год. По предложение на околийското учи­телско дружество в Дряново, 28 учители от околията и гра­да подписали протест до министъра на просвещението про­тив проекта му за намаляване наполовина заплатите на сел­ските учители. В отговор на протеста им, министър Христо Тодоров ги уволнил всички до един. Само след дълги борби на уволнените дали право да учителствуват на други места, но не и в Дряново. През 1921 год. пак имало учителска гру­па в града, която също подписала протест против отнемане­то на сдружаванията, новите щатни таблици, закона за пен­сиите и пр.

След войните, през 1922 год., училищата в Дряново били пак реформирани. Тук се открила вече и непълна гимназия – реалка до V клас. След 19 май 1934 год. тя обаче била за­крита и открита наново през 1937 год.

Едва след 9.IX.1944 год. народната власт сериозно под­помогнала учебното дело в града. Сега в Дряново има 3 средни училища – средно политехническо училище „Максим Райкович“, Икономически техникум „Рачо Стоянов“ и средно училище по жп транспорт.

Историята на училищата в Дряново е дълга. Тя отива към своята 150-годишнина. В тия училища са учителствува­ли, кой по-малко, кой повече години, над 300 учители, които са възпитали няколко поколения, хиляди ученици. Както пре­ди, така и след Освобождението дряновските училища са допринесли в значителна степен за широкото просвещаване и културното издигане на населението в града и околност­та. Не е малко и числото на възпитаниците на тия училища, които после заели видни места в обществения и политически живот на страната като учители, лекари, администратори и т. н. в различните градове и села на страната

Страници от историята

Новини

виж всички