За Дряново

Читалището

Читалището в ДряновоПонеже дряновското читалище, както и всички български читалища, също е играло не малка роля за националното съ­буждане и просвещаване на дряновци, трябва да разкажем и за него. Макар и да позакъснели с основаването му, в срав­нение с някои други градове като Свищов, Габрово, Елена и пр., читалището в Дряново е едно от първите български читалища. Под името „Общий труд“ то било основано през есента на 1869 год. по инициативата на учителя Христо Максимов, в Гилейската махала от „родолюбиви и благодетелни лица“, които желаят успеха и просвещението на своите единородци. А такива родолюбиви лица не били малко в тази ма­хала и в града. Повече от 110 души внесли лептата си от 3 до 100 гроша, кой колкото могъл, за развитието на това на­истина създадено е общ труд читалище. В списъка на осно­вателите, дарителите и ревнителите за преуспяването му, четем имената на много еснафи и обикновени хора и само на един свещеник – поп Трифон.

Следва наистина да се знаят имената на тия първи радетели за народна просвета, които разбрали още през тъмните времена на робството какво бо­гатство, знание и култура ще им донесе читалището. Те са: Стойчо Станев, Пенчо Колев, Станю Ганев, Стоян Бобев, Бо­би Иванов, Досю Пенев, Генчо х. Ганев, Никола Станев, Ян­ко Коюмджи, Нено Иванов, Стойчо Колев, Минчо Ненов, Станчо Събев, Тотю Събев, Христо Станчев, Панайот П. Т., Ганчо Петков, Венко Генев, Стефан П. П., Недялко Иванов, Пенчо Киряков, Станчо Бобев, Чоне Михов, Пенчо Радев, Пенчо Димов, поп Трифон Иванов, Симеон Станев, Минчо Пенев, Пенчо Събев, Боби Петков, Цаню Тихов, Стоян х. Стойчев, Минчо Тенев, Иван Марков, Кънчо Колев, Съби Бо­бев, Колчо Ганев, Георги Косев, Генчо Петков, Ради Ганев, Никола х. Величков, Станчо Минков, х. Сава х. Николов, Ган­чо Събев, х. Петко Колев, Съби Радоев, Иван Радоев Папукчиев, Стоян Владков, Ценю Баръма, Иван Генев, Колю Ива­нов, Иван Генев, Нено Пенев, Иван Дончев, Косю Дончев, Марин Стойнов, Косю Иванов, Калчо Панков, Мянко Колев, Маню Върбанов, Илия Цочев, Пенчо Колев, Петко Карлуков, Тачо Менев, Иван Райнов, Йордан Минчев, Станчо Ста­нев, Рачо Бобев, Атанас Пенев, Иван Бояджи, Иван Станев, Лазар Колев, Кольо Гайдарджи, Васил Казанлъкъ, Иван Съ­бев, Тихо Сяров, Георги Стоянов, Иван Мянков, Стоян Илиев, Анастас Симеонов Търновец, Стойчо Стоянов, х. Пенчо п. Георгиев, Анастас Симеонов, Христо Максимов, учител. Към тях се присъединили на 15 август 1870 год.: Сава Иванов, Христо Колев, Нено х. Ганев, Панайот Трифонов, Колю Ген­чев, Иван Коев – бояджия, Иван Генев – папукчия, Илия Хри­стов Габровец, Владко Недялков, Нено Стоянов, х. Димитър х. Ганчев, Енчо Тъпанарчев, Цачо Скендер, Андрей Петков Търновец, Димитър Черковски – дюлгерин, Ганчо Самсун, Пенчо Иванчоолу, Димитър Цонев, Стойко Божков от Лозица, Маню Цочев, х. Сава Иванов, Съби Пенев, Съби Маринов, Никола Арнауд, Стойчо Стоянов Цинговец.

Всички пътници минали по онова време през Дряново, както и местните дописници, единодушно подчертават, че чи­талището е дело на младежите, вече опитали в училище слад­кия вкус на науката и просвещението. Младежите са „въоду­шевени и разпалени от родолюбие“, те „правят стремление към просвещението“. Читалището тръгва напред с уверени крачки за радост и гордост на членовете му, на „попечители­те му“ и на ония дряновци, които са далече от родния си град, но милеят за него, за „Отечеството“ си Дряново. То било основано в махалата Гилей, но като укрепнало и спе­челило симпатиите на всички жители „като взело по-обширен кръг“, по вишегласие на членовете му, било решено да се пре­несе в центъра на града, та да може всеки лесно да го по­сети. Отначало гилейчини не искали да се премести читали­щето от махалата им, „защото им се смалявало уважението“, но после през 1872 год. се съгласили, че така ще е по-добре. За това помогнали такива убедителни доводи, че гилейчани трябвало „да не слушат кривите внушения на учителя си, но да гледат своите съселяни, които се стараят за общата цел, за общата полза на Отечеството ни“. А че учителят Христо Максимов, инициатор за създаването на читалището, действително бил против преместването му в средната махала, личи и от негов ръкопис с дата 10 май 1873 год. Като говори за раздори и интриги в Дряново, той изтъква, че това довело до „разстроение“ на читалището им, „което миналата година с някол­ко души заптии извадиха мебелите и другите неща из него, по причина, защото се е съставило най-напред от лица от ниско състояние, сиромаси“. Но други дряновци настоявали, че гилейчани трябвало „да се съединят и те с тях и тога­ва нашето село ще бъде за похвала. От разделението на ед­но село или град секи може да разумее, че се раждат гор­чиви сетнини и никакъв успех в нищо не може да се направи“.

Изглежда, тия доводи за единство са били много необхо­дими за дряновци, които все още не можели да преодолеят махленските си ежби. За такива ежби между трите махали в Дряново се споменава още през 1859 год. Но вече към 1872 година в Дряново се намират умни хора с наистина обществен поглед върху нещата, с революционни и в полза на народа разбирания, че е настъпило време да се сложи край на междумахленските разправии и ежби.

Наший народ само тогава ще бъде народ добър, когато извади от себе си тези частни каприции и са съедини в едно тяло, щото да основе на здрави начала своята добра бъдещ­ност. Другояче за нас няма спасителен път за народното ни достолетие

- пише дописникът. Мъдри думи!

Така, при тоя интерес към читалището след създаване­то му то се абонирало за вестниците „Право“, „Македония“, „Турция“ и други, набавило си доста книги, подредило си спе­циална стая. С преместването му в центъра на града се дало възможност да се уреди по-добре. Читалнята била мебели­рана с възглавници и рогозки, а книгите на библиотеката му наредени в два рафта. За приходите му и за членския внос се издавали на членовете редовни квитанции. Например в една квитанция от 1871 год. е вписано: „№ 18. Българското читалище „Общий труд“ в Дряново. Господин Геню п. Мин­чев записан в реда на членовете на читалището заплати гро­ша 54 (петдесет и четири) за годишното спомоществование. Дряново 1872 год. за настоятелството. Писарят Нено Ива­нов. Касиер П. Колюв.“

След преместването на читалището от Гилейската в сред­ната махала обаче, пак поради местните раздори, настъпил, особено към 1874 год. явен упадък в неговата дейност. Това отбелязва през м. март 1874 год. и Радко Радославов: „Дря­ново има читалище „Общий труд“, съставено преди 4 годи­ни още, с голяма ревност от страна на младежите. Но сега тая ревност, която се съгледва както от началото на основа­ването му, тъй и до скоро време, я няма.“ За занемаряване на читалището, което не водело редовно заседания, говори и друг дописник през м. май 1875 .год. Тогава то имало капи­тал 100 лири и издържало 1 ученичка в Габровската гимназия, с цел да бъде после учителка в Дряново, а преди това, във в. „Напредък“ в Цариград била поместена друга дописка от Дряново с дата 2.III.1875 год., в която се изнася, че „ту­кашното читалище бере душа и скоро ще издъхне. Българ­ска работа. Дето има влияние чорбаджилъкът, там нищо народополезно не се върши. Тук чорбаджилъкът е в своята си­ла и препятствува на всяко народополезно дело. Никога хо­ра няма да станем: според както следува нашият народ. Бо­гатите притискат сиромасите, сиромасите уплашени, не смеят в нищо глас да издадат, свободата на съвестта убита, вся­ка правда задушена.“ Чорбаджиите в Дряново направили всичко възможно да обезличат читалището. И успели, без да е закрито, то да не работи както очаквало населението. Все пак, макар и не много активно, читалището в Дряново продължило да служи на народополезните цели. През годи­ните 1875/1876 то служело за прикриване дейността на мест­ния революционен комитет. По това време получило като по­дарък 20 екземпляра от книгата на Кр. Ив. Мирски „За отгледванието на малките дечица“, издадена в Тулча през 1875 год.

След Освобождението има известно прекъсване на дей­ността и съществуването на читалището. В града пак се из­насяли пиеси и вечеринки, обаче неорганизирано. Нуждата от възстановяване на читалището се почувствувала остро към 1888/1889 год., когато се създала и социалистическа дружинка в Дряново. По почин на социалистите Михаил Иванов, Михаил Бойчинов и Димитър Крусев, през есента на 1888 год. се събрали тридесетина души, които решили да се при­стъпи към откриването на читалището, като избрали и коми­сия за изготвяне на устава му. Второто събрание на сторонниците за читалище се състояло на 27.XII.1888 год. Присъствували 30 души и решили да се избере временно тричленно настоятелство, което да организира едно голямо общоградско събрание, за да се избере управително тяло. Но вместо ста­рото читалище „Общий труд“, сега се създала градска библиотека „Развитие“. За временно тричленно настоятелство на същата били избрани Боби Лафчиев, Г. Генчев и Димитър Крусев. На 13.I.1889 год. на новото събрание присъствували 34 души: Боню Лунгов, Генчо К. х. Генчев (учител), Михаил К. Бойчинов, Минчо п. Мутафчиев, Ганчо Г. Пацъков, Геню п. Минчев (член на читалището още преди Освобождението), Стефан Д. Мутафчиев, Ганчо п. Минчев, Иван Илиев – прошенописец, после кмет на града, Пенчо Ив. Вапцаров, Марко К. Славчев, Н. Цочев Станчо х. Димитров, Ст. Владков, Рачо Б. Пашов, Рачо Михайлов, Михаил Досев, Христо А. Бояджи, Генчо С. Койчев, Алекси П. Стоянов, Пенчо К. Дуфув, П. То­доров, Къню Д. Далев, Н. Чомаков, Михаил Иванов, Па­найот Тодоров и др. До края на 1889 год. членовете на градската библиотека „Развитие“ достигнали 55 души. На събра­нието на 13 януари 1889 год. било избрано и първото чита­лищно ръководство след Освобождението в състав: председа­тел Стефан С. Мушанов, подпредседател Боби Лафчиев, се­кретар Д. Ив. Бояджиев, библиотекар Димитър Крусев и касиер Г. х. Станчев.

Новоизбраното ръководство веднага се обърнало с при­зив към гражданите да помогнат на библиотеката с различ­ни подаръци, защото тя „ще има за цел да вдъхне в народа оня научен интерес, който води всякога към напредък и кой­то е зародишът на бъдещото му умствено, нравствено и материално процъфтяване“.

До края на 1889 год. настоятелството на библиотеката имало 17 заседания, посветени главно на въпросите за съ­биране на средства и книги. Организационното и състояние през някои от следващите години обаче не било твърде за­доволително. В събранията на членовете и в заседанията на настоятелството ставали горещи спорове между социали­стите и противниците им, по насоките за работа на библио­теката, за книгите, които следва да се набавят в нея и да се дават за прочит на гражданите. Подкрепяни от занаятчиите, учителството и останалата интелигенция, не веднъж в ръководството на библиотеката били избирани най-изтъкнатите социалисти в Дряново. Освен Димитър Крусев, който станал библиотекар още в началото на 1889 год. в настоятелство­то влизали: от края на 1889 год. Боню Лунгов – библиоте­кар, Михаил Бойчинов – касиер, Михаил Иванов – в прове­рителната комисия. През 1890 год: Михаил Иванов – под­председател, а от 7.VII.1890 год. председател; Михаил Бойчинов – касиер, Димитър Крусев – контролна комисия. 1891 год: Димитър Крусев библиотекар, а от 10 август 1891 год.: Михаил Иванов – председател и Досю Негенцов – секретар. 1892 год: Михаил Иванов – председател,   Досю   Негенцов (учител) – секретар. 1897 год: Михаил Бойчинов – предсе­дател, Венко Генчев (учител) – касиер. 1902/1903 год: Сте­фан Руневски – подпредседател и председател. 1904-1905 год: Венко Генчев – председател. 1904-1910, 1911 год. – Ни­кола Киряков – домакин. Постепенно взело да се говори ве­че не за библиотека, а за читалище.

След 1907 год. настоятелството на читалището преминало в ръцете или под влиянието на широките социалисти. Иван Мъглов, учител, прехвърлил се към широките социалисти, бил подпредседател, секретар и председател на читалището ре­дица години. Голяма дейност развил и Русчо Мянков. През 1926 год. той е избран за библиотекар на читалището; от 1926 до 1933 год. е негов секретар, а от 1934 до 1939 год. – пред­седател.

След възобновяването си като градска библиотека през 1888 година читалището нямало собствена сграда, а се поме­щавало в общинското училище, наблизо до църквата „Св. Ни­кола“. Там по-късно била построена и сцена за даване на пред­ставления. По-сетне читалищният театър се преместил в ново­то, построено през 1898 год. училищно здание. Тук в салона на училището била издигната сцена и набавен необходимия реквизит, Но това не можело да задоволи нуждата от една самостоятелна и хубава читалищна сграда. Още през 1902 год. бил създаден фонд „постройка на библиотечно здание в Дряново“. Започнала усилена дейност за събиране на сред­ства. Само през 1909 год. от една томбола постъпили в каса­та на фонда 20 000 лв. Но въпреки явната нужда от сред­ства, дряновските богаташи не се притекли на помощ, с из­ключение на сем. Йорданка и Андрей Л. Переви. След вой­ната се взели по-енергични мерки за построяване на читалищ­на сграда и най-сетне, на 24 май 1926 год. бил положен основ­ният камък на новото читалище-театър. На тържеството по тоя случай държал реч и писателят дряновец д-р Михаил Тихов, който изразил общата радост на съгражданите си, че най-после читалището ще има свой собствен дом.

Строежът на новата читалищна сграда продължил дълго, защото трудно се събирали средства, пък и държавата с ни­що не помогнала. Зданието станало готово едва през 1938 год. Но след 9.IX.1944 год. се оказало, че то не може да за­доволява нарасналата дейност и нужди на читалището. За­това е построена нова, просторна читалищна сграда. В нея има зали за библиотека, за репетиции на самодейните худо­жествени колективи, за лекционна просвета, за детска музи­кална школа и т. н.

В своето стогодишно съществуване читалището в Дряно­во е развило най-разнообразна културно-просветна дейност. Както преди, така и след Освобождението, тук се устройва­ли сказки, неделни беседи, образователни курсове. Напр. през 1890 год. от негово име били изнесени сказки като: „Обръщението на родителите към децата“, „За убежденията“, „За патриотизма“ и др.

Голямо внимание се отделяло и за развитието на читалищ­ния самодеен театър. Още през 1889 год. била организирана театрална трупа с директор съдията Никола Водски и с мно­го актьори любители, между които били Михаил Иванов, Ми­хаил Бойчинов, Боню Лунгов, Михаил Тихов и др. Тогава дори било назначено платено лице да прислужва по време на представленията. Имало и безплатни помагачи, които вди­гали завесата и носели вода на публиката. През време на антрактите местният музикант Колчо Сладкото свирил с ци­гулка на присъствуващите. През първите години на своята дейност в читалищния театър били представени пиесите: „Смъртта на княза Потемкина“, „На сила оженване“, „Из­мама“, „Руска“, „Велизарий“, „Първан и Михалаки чорба­джи“, „Ернани“, „Коварство и любов“, „Женитба“, „Скъпер­никът“, „Анжело“, „Многострадалната Геновева“ и др. Най-голяма нужда се срещало при изпълнението на женските ро­ли, защото дълго време никоя жена не искала да играе на сцената. Тогава женските роли се играели от мъже. Едва по време на учителствуването на Златина Недева, бъдещата из­вестна българска актриса, било нарушено еснафското прави­ло жени да не се показват на сцената.

Постоянна дейност развивала и читалищната библиотека. В нея се получавали много вестници и списания. Имало го­дини, когато те достигали до 17 вестника и 30 списания. Чи­талнята се посещавала от 5-6 души годишно. Набавяли се постоянно и нови книги. През 1899 год. библиотеката вече наброявала 800 тома. От сведенията за работата й през 1901 год. се вижда, че в продължение на 8 месеца са взети за дома­шен прочит 2194 книги от 294 души – 132 занаятчии, 69 чи­новници, 37 учители и др.

По-широка дейност читалището започнало да развива ка­то се построила новата сграда. След 1937 год. активно участ­вува в читалищния живот и писателят Атанас Смирнов. По указание на Партията и с негова помощ, към читалището се образувала младежка културно-просветна група, като легал­на форма за проявите на РМС. В групата се включили най-прогресивните младежа в града начело с Иван Владков. Вър­бан Генчев, Тихомир Тихов, Ганчо Донев и други, които чрез различни беседи, вечеринки, екскурзии и т. н. съумели да привлекат в групата повече от младежите в Дряново. Например през 1940 год. младежката културно-просветна група гласува­ла и изпратила до Народното събрание резолюция против съз­даването на фашистката младежка организация „Бранник“. Към това време читалищната библиотека вече наброявала към 3000 тома книги. В читалищното кино бил прожектиран за пръв път и съветският филм „Тринадцат“.

Но за истинския размах на дейността на читалището мо­же да се говори едва след 9.IX.1944 год. През 1967 год. биб­лиотеката вече наброява към 30 000 книги и раздава годишно около 50 000 книги. При читалището има детска музикална школа, литературен кръжок, театрален колектив, хор и пр. Редица културни дейци, като Атанас Смирнов – не­сменяем негов председател в продължение на четвърт век, Русчо Мянков, Роман Попов, Иван Койчев и др. полагат не малко усилия за подобряване на цялостната му работа.

Столетната дейност на читалището в Дряново продължа­ва и сега с още по-големи успехи. Както в миналото, така и днес, когато се помещава във великолепна сграда, то е ис­тински център и средище на културния живот в града.

Страници от историята

Новини

виж всички