За Дряново

Дряновският манастир

Дряновския манастирИсторията на Дряново няма да бъде никога пълна, ако не се разкаже и за Дряновския манастир „Св. Архангел Ми­хаил“. Не че манастирът е бил факторът за създаването и разрастването на града. Манастирът е можел без града, как­то другите български манастири, построени на твърде от­далечени от селищата места. И Дряново с нищо не е било зависимо от манастира, още повече, че дълго време в покрай­нините на селището имало и друг манастир – „Св. Петка“. Но „Св. Петка“, веднъж разрушен, след идването на турците не бил вече възстановен. А манастирът „Св. Архангел“, по­строен само на 3 км от града сред чудно красива местност, е играл важна роля по време на робството и действително е свързан с историческото развитие на Дряново.

Основаването на Дряновския манастир се търси също във времето на Асеневци. Както св. Петка, така Архангел Ми­хаил е бил уважаван като светец от създателите на Второто българско царство. Манастирът на негово име бил построен по същата причина, както манастира „Св. Петка“. Три ста­ри манастира в тоя край, създадени по това време, носят съ­щото име – до с. Присово, до Трявна и Дряновския. По­следният манастир е построен в клисурата на Дряновската река, на десния й бряг, точно срещу пещерата „Андъка“. От редица проучвания, правени преди и след Освобождението, се установява, пък и останките от някогашни сгради пот­върждават, че първоначално манастирът е бил построен мал­ко по-настрана, на 4-500 метра от днешното му място, на равнина и по-близо до Дряново, И сега старото му място се нарича мера „Велик Арангел“ или „Големият Арангел“, А преместването на манастира под скалата „Боруна“, където отначало е имало скит, е станало след неколкократното му разрушаване, за да бъде уж на по-затънтено и скрито място.

За първи път манастирът бил разрушен през 1393 год., при идването на неизброимите турски пълчища за обсадата на Търново. Където минавали, те оставяли след себе си реки от кръв, пожари и пепелища. Тогава паднала не само столицата на България, но били разрушени духовните и културни огни­ща на българите, а над народа ни се установило владиче­ството на османците.

След установяването на турското господство и като по-затихвали битките, Дряновският манастир бил въздигнат на­ново през XVI век и после пак, още веднъж разрушен. Но упоритите дряновци и българите от околните селища, към края на XVII век отново го възстановили. Един надпис от 1701 год. над вратата на монашеска килия, потвърждава съ­ществуването на манастира в началото на XVIII век. За не­го и дейността му през оная епоха може да се съди и от по­меника на Хилендарския манастир в Света Гора за времето от 1527 до 1748 год., където са вписани не само имената на дряновски граждани, но и на монаси от Дряновския мана­стир. Един старинен пергамент от Хилендарския манастир накратко описвал Дряновския манастир и споменавал, че по едно време в него имало 400-500 монаси. В пергамента се описвало и състоянието на манастира, и как турците го ог­рабили и разрушили още при първото си нахлуване в тоя край. Тогава били разрушени и монашеските скитове 7 на брой, разпръснати в околността му по скалите.

За трети път манастирът бил разрушен през кърджалий­ските времена, а за четвърти и за последен път през Април­ското въстание 1876 год. при обсадата на укрилата се тук чета на поп Харитон и Бачо Киро. Заедно с манастира разрушавали и църквите му. В битката през Априлското въ­стание била разрушена и старата църква: „Архангел Ми­хаил“, строена през 1845 год. по времето на игумена архи­мандрит Рафаила от Дряново, вкопана в земята с 20 стъпа­ла надолу. Другата църква, строена през 1861 год. под име­то „Успение пресветая Богородица“ била само разграбена.

Дряновският манастир бил едно от големите книгохрани­лища и книжовни центрове по време на робството. При раз­рушаването му през 1876 год., както твърди тогавашният му игумен Пахомей. в неговите пламъци изгорели „четири кола книги църковни, с всичкия си такъм, и една кола рукопис“, т. е. цялата манастирска библиотека. Един дряновски дамас­кин от XVII в. напр. сега се намира в Нар. б-ка в София. Ако тия книги и ръкописи бяха запазени до сега, както например в Рилския манастир, сигурно щяха да бъдат неоценимо богатство. Но поробителят нищо не пожалил. Сега за книжов­ната дейност и богатство на манастира можем да съдим само по случайно запазени книги. Оцеляла е например една книга, съдържаща поучения върху евангелски четива от 1784 год., едно старо евангелие от 1752 год. и пр.

Днес е известен и един „Дряновски препис“ от история­та на славния Отец Паисий, наречен така понеже е наме­рен в Дряновския манастир. Тоя препис, според големия наш историк в миналото проф. В. Златарски, е копие на друг Дряновски препис от оригиналната история на Паисий със съвсем малки преправки и добавки. Дряновският препис на Паисиевата история под името „Венелинов препис“ се пази в Държавната б-ка „В. И. Ленин“ в Москва. Той бил препи­сан по препоръка на габровеца Васил Е. Априлов от друг препис (на учителя Стефан п. Зотов), за да се изпрати в Мо­сква на Юрий Венелин. А от къде е преписан пък първият (Зотовски) препис, личи от една приписка в края на ръко­писа: „Сей царственик изписан от мене и с прилежение мое, понеже обретох го (намерих го – П. Ч.) и за на Дрянов­ския манастир „Свети Архаигелов“ и тако е божей помощию преписах го аз и ученик мой Даню от Дряновский царственик за возпоменание. Които четете на сие воспоменайте во ваш молитви . . .“

Не е изключено при обиколките на отец Паисий в стра­ната, след посещението му в Котел, той да е минал и през Дряновския манастир, и от неговия ръкопис „История славянобългарская“ да е направен и дряновският препис. Нека припомним, че от този край има още един препис на Паисиевата история – „Кованлъшкия“, от 1783 год. Възможно е последният също да е направен от Дряновския „Царственик“. Към това заключение ни навежда и обстоятелството, че един от прочутите подвързвачи на книгите в църквите в Дряново, през периода 1780-1810 год., оставил и досега името си върху много от тях, бил п. Тодор от с. Кованлъка, което се намира само на 20 км от Дряново. Не е изключено „Кованлъшкият препис“ на Паисиевата история да е извършен от поп Тодор от Дряновския препис или пък направо от ори­гинала при идването на Паисий в Дряновския манастир. У нас сега са известни няколко преписа на Паисиевата исто­рия: Котленският, най-старият, направен от Софроний Врачански през 1765 год., Жеравненският препис, Кованлъшкият, „Тошковичовият“ – (преписан в Русия през 30-те го­дини на XIX век от ръкопис, донесен от Света Гора. Шестият по ред е Дряновският препис на дарственика, извършен спо­ред Никола Начов през 1837 год. в Дряновския манастир и изпратен на В. Е. Априлов в Одеса. Копие от него (нов пре­пис) последният изпратил на Ю. И. Венелин. Именно тоя препис виждал и проф. Марин Дринов в музея в Москва. В Москва се намирал още един – седми препис. Осмият препис – Търновският („Шишковият ръкопис“, както е известен в науката), е направен от Тодор Николаевич Шишков от Тър­ново през 1845 год. Шишков бил ученик на даскал Георги от Дряново, учител във Взаимното (първото българско, ос­новано през 1831 год.) училище в Търново. Шишков се нау­чил от учителя си как да литографира на стъкло образите и гербовете в Царственика. Не е изключено Шишков да е пре­писал Паисиевата история именно от даскал Георги. Послед­ният, като дряновец, е имал свой препис, направен от манастирският, който препис през 1836 год. служил като учебник на учениците му.

Проф. Златарски смята, че в Дряновския манастир е имало една Паисиева история неизвестно кога и от где пре­писана. Дряновският препис на Паисиевата история бил пре­писан отново от п. Стефан Зотов и ученика му Цаню, веро­ятно в началото на XIX век. После, от тоя препис, през 1837 год. било направено друго копие, пак от същия п. Зотов и трима негови ученици и изпратен на Априлов в Одеса. Най-сетне от тоя последен препис било извадено точно копие на 20 юни 1838 год. и изпратено на Юрий Венелин. Именно то­ва е ръкописът в Румянцевския музей, известен под името „Дряновски препис“. Заключението на проф. Златарски е, че Дряновският препис е направен от точен препис на самата Паисиева история. За доказателство на твърдението си проф. Златарски привежда думите на П. Р. Славейков, че имало един препис в Дряново, у някого си Георгия, учител в Габровския хан в Търново през 1836 год., заедно с даскал Пет­ко Габровчето, по-после свещеник. Това е даскал Георги Иванов от Дряново,  учител в Търново.

Така или иначе, пък и трудно е сега да се проследи дъл­гата история на преписването на Паисиевия труд, но Паисиевият оригинален ръкопис е бил в Дряново или в Дрянов­ския манастир. Напълно приемлива е версията сам Отец Паисий да е идвал в манастира и в селището преди 200 год., когато тръгнал да разнася по цялата българска земя своя съкровен труд. Хилендарският монах е търсил будни и гра­мотни люде българи, свещеници и монаси, на които да повери ръкописа си и ги убеди в необходимостта от преписването и разпространяването му. А като се имат предвид връзките на Дряновския манастир с манастирите в Света Гора и спе­циално с Хилендарския, славата му като старо българско ог­нище, правдоподобно е да се приеме, че Отец Паисий нарочно е дошъл тук, и в Дряново или в Дряновския манастир е бил направен един или повече преписи от Историята му.

Колкото и голям да е интересът към Дряновския манастир в наши дни, за което свидетелствуват редица книги и статии, посветени на него, много неща от далечното му минало не са изяснени. Все още мрак и неизвестност покриват историята му от преди XIX век. Вече в началото на XIX век тук намира­ме като игумен монаха Никодим, а след него до към 1824 – 1825 год., х. Николай. През 1826 год. игумен е вече архиман­дрит Рафаил, същият оня п. Рачо иерей, свещеник в Дряново, после овдовял и се покалугерил, чиято приписка за глада през 1811 год. цитирахме. По това време, през 1816 год., в манасти­ра работил като иконописец зографът Симеон от Дряново. То­гава тук съществувало и килийно училище, в което учил и Максим Райкович. То имало ограничено число ученици, кан­дидати за свещеници и действувало почти през целия XIX век.

За състоянието на манастира и неговите богатства в на­чалото на XIX век може да се добие представа от един опис на вещите и имотите на манастира, даден на владиката в Търново на 8.I.1823 год. Според тоя опис, през 1822 год. манастирът притежавал следните недвижими имоти: 15 ниви на разни места, 6 ливади, 1 лозе 4 дюлюма, 2 бостана, огра­дени, 20 смоковници. В чифлика му имало: 7 ниви, 1 ливада, 1 бостан, 1 градина със сливи и черници, 1 воденица с един камък. Манастирът притежавал и следните вещи и предмети: 8 вехти фелони, 3 епатрахила и много книги: 12 минеи за го­дината, по 1 и по 2 тома; 1 триод, 2 апостола, 1 псалтир, 1 часослов, 1 кириакодромион, 2 иемологии, 2 евангелия, 2 ли­тургии. Тук имало и сребърни вещи: 1 кутия с част от мо­щите на Св. Параскева (това потвърждава легендата за ос­новаването на манастира „Св. Параскева“ – П. Ч.), 2 кръ­ста сребърни и много други вещи, между които 7 малки и големи бурета за вино, 5 каци, 1 стар часовник, 19 възглав­ници, 11 мотики, 5 брадви, 2 казана, 4 тенджери и пр. Доби­тък имало: 2 чифта волове, 15 крави, 2 кобили, 82 кози, 67 овце, 12 кошера. След 3 години, видно от друга сметка, даде­на от новия игумен архимандрит Рафаил на 9.II.1826 год., личи увеличение на имотите на манастира. В края на 1825 год. той бележи уравнена сметка от 1679 гроша (от продаж­би 738 гроша и от дарение по празници 940 гроша). Чифли­кът се намирал над манастира. Там е имало по-късно 500 де­кара манастирска гора. Тия сметки на манастира, поради то­ва, че са давани на владиката грък, може би не са съвсем то­чни. Изглежда, монасите са крили нещичко от богатствата си, защото трябвало да дават от тях и на него. Напр. през 1822 год. игуменът х. Николай трябвало да даде 100 гроша в Тър­новската митрополия за гръцко училище в Търново. Все пак тия сметки дават представа за имущественото състояние на манастира.

След смъртта на Рафаила, от 1859 год. на длъжността игу­мен на манастира виждаме отец Пахомий Стоянов от с. Каломен. Роден през 1836 год. и постъпил още като дете в мана­стира, той оставил трайни следи като негов игумен. После Пахомий Стоянов се включил в революционното движение, ка­то се само укривал революционните апостоли като Левски, отец Матей Преображенски, Георги Измирлиев Македончето, но и предоставил изцяло манастира на борците за освобожде­ние от турско робство. Тук отрано започнали да се събират храни и оръжие за бъдещото народно въстание, които после изгорели в пламъците на битката.

Като се проучи историята на поп Харитоновата чета и битката за Дряновския манастир, ще се види, че поп Харитон не случайно, а по начертан план се насочил към този ма­настир. Тук били приготвени предварително много продук­ти за народните борци. По описа на игумена Пахомий, в манастира по време на обявяването на въстанието имало; 1200 ведра вино (1 ведро, равно на 10 л), 120 ведра ракия, 1852 крини жито (1 крина, равна на 30 кг), 412 крини ца­ревица, 120 крини ечемик, 200 крини овес, 50 крини ръж, 50 крини просо, 1200 оки боб (1 ока, равна на 1,200 кг), 500 оки сланина, 200 оки сирене, 1200 оки сол, 1000 оки ориз. Тук имало и 120 оки барут, 200 оки куршуми, 12 пушки явзалийки, 6 револвера, 25 саби, 6 шишанета, 20 чанти за барут и куршуми. От всичко това нищо не останало след кървавото сражение и изгарянето на манастира. Преди битката тук ра­ботили като иконописци през същата 1876 год., бащата на ре­волюционера Пенчо Черковски – Димитър Черковски и Иван х. Василев от Габрово. Но от стенописите им нищо не е оста­нало.

Разрушен в епичната борба на поп Харитоновата чета с неизброимите турски пълчища, войска и башибозуци, мана­стирът и църквата му били отново възстановени след Освобо­ждението. Построен бил и мавзолей-костница на загиналите въстаници. След Освобождението интересът към манастира се повишава още повече. На него вече се гледа не само като на религиозно средище, но и като национална светиня, където българите показаха на света своята храброст и желание за свобода. Много сили за възстановяването на манастира вло­жил и отец Пахомий, който и след Освобождението останал негов игумен до 1892 год., когато починал. Той бил наследен като игумен от х. Авксентий до 1911 год. След тях ръковод­ството на манастира било в ръцете на архимандрит Пахомий II (1911-1942 год.), архимандрит Герасим (1942 год.) и ар­химандрит Никифор от 1942 год. досега.

Днес Дряновският манастир привлича туристи и гости от цялата страна и чужбина. Той е особено оживен през м. май, през дните на годишнината от битката. По традиция тук вся­ка година се състоят паметни тържества и военни игри, кои­то напомнят за боевете през април 1876 год. Потомците на храбрите защитници на манастира внуците и правнуците на въстаниците от Бяла черква, Мусина, Михалци и други търновски села, облечени във въстанически униформи, отно­во тръгват по пътя на четата на поп Харитон и Бачо Киро и възпроизвеждат някои моменти от битката. А за удобство на туристите и поклонниците, които са привлечени от истори­ческото име на манастира и околните природни красоти, тук са построени прекрасната хижа „Бачо Киро“ и специален хо­тел на Балкантурист.

Страници от историята

Новини

виж всички