За Дряново

Хаджи Минчо

И третият дряновец, прочутият х. Минчо, за когото и сега се пеят песни, се проявил настрана от род­ното си място. Роден в Дряново през 1800 год., почти едно­временно с Колю Фичето, с когото били добри приятели от детинство и по-късно, хаджи Минчо Цачев също се заселил през 1837 год. в Търново. Предприемчив и безстрашен, той се залавял с различни начинания. През Кримската война от­купил беглика в няколко района и това му донесло големи пе­чалби и го издигнало между първите български търговци през онова време. Още от 1843 год. в съдружие с Евстати Селвели той имал търговска кантора чак във Виена – Австрия, която съществувала до 1863 год. Такава кантора имало и в Цариград.

Хаджи Минчо забогатял, но не се срамувал от своя бъл­гарски род и име, не се отказвал от народността си, не се писал грък, както започнали да правят някои богати бълга­ри от тази епоха. Нещо повече, той изцяло, със средства и на дело, подпомагал все повече засилващата се борба с гръц­ките фанариоти и станал водач на българската национална партия в Търново. Гърцизмът трудно можел да пусне коре­ни в балканските селища, каквито били Дряново, Трявна и др. Но в Търново, около трона на владиката грък, позициите му били повече от силни. Обаче и влиянието на Хаджи Мин­чо, издигнал се като български първенец в Търново не било малко. Той бил един от ония българи, които започнали да действуват настойчиво по църковния въпрос. С негови сред­ства било отново въздигнато през 1849 год. запаленото от гърците и изгоряло българското училище при църквата „Св. Никола“ в Търново. Хаджи Минчо го направил още по-го­лямо – триетажно. Той се грижил и за църквите, като настоявал там да се служи и пее само на български.

Това държание на х. Минчо в борбата му с фанариотите навлякло тяхната омраза. Обаче той не бил лесна плячка, затова владиката-грък и приятелите му намислили друго. Като знаели гордостта и непреклонността на хаджи Минчо, неговата едва скривана омраза и към турците, владиката Неофит подшушнал на един турчин, Хаджи Мехмед Карамаплията, да предложи сътрудничеството си, „ортаклък“ на бъл­гарина. Хаджи Минчо отказал да има турчин съдружник. По-нататък било лесно на фанариотите. Те надумали жестоко обидения турчин да го убие. Караманлията не се забавил. Наел двама арнаути, Емин и Абдула, теляци в банята, и те из засада в търновските лозя извършили убийството на х. Минчо на 22 май 1855 год.

С убийството на хаджи Минчо гръцките фанариоти, пък и турската власт, искали да уплашат българите, които взе­ли да надигат глава, но се получило обратното. Народът се развълнувал още повече от това убийство. Тоя случай го под­тикнал към още по упорита борба за църковно и политиче­ско освобождение. А в памет на това събитие незнаен на­роден певец съчинил песен за хаджи Минчо, която и сега се пее в Търновския край:

В Цариград беглика се продава,
Хаджи Минчо от Търново наддава.
Хаджи Мехмед иска да се с’ортачи,
Хаджи Минчо ортак турчин не рачи.

А над гроба на х. Минчо, в стената на търновската църк­ва „Св. Спас“ била зазидана от признателните му сънародни­ци надгробна плоча със следното съдържание: „За спомен на почивающего раба Божия х. Минча х. Цачева перваго в Тър­ново гражданина, родом в Дряново, възраст же 55. Беше человек добродетелен, родолюбив, трудолюбив…“

Страници от историята

Новини

виж всички