За Дряново

Хайдушко движение

Славно дълговечно царство и живот за царя си, моли българският народ …

Такава песен трябвало да пеят в тържествени случаи дря­новци и децата им дълго време през робството. Те, щат не щат, я пеели, но се подсмивали под мустак и все гледали с едно око към Балкана. Там им била надеждата и спасението в трудни времена. Подкрепяли всеки смелчага, който дръзвал да грабне пушка и се бори срещу султанското иго. А много хайдути са обикаляли горите и планината около Дряново. Един от тях бил Момчил.

В началото на книгата си „Горски пътник“ Георги С. Ра­ковски предава в стихотворна форма разказите на хайдути­те от една дружина, защо са грабнали оръжие и хванали го­рата. След Драгой от с. Върбица, Преславско, и Велко Юнак идва ред на Момчил от Дряново:

Трети приказва мъдри Момчил,
кой е случки стари изучил:
Отечество ми е село Дряново,
четири растоява пъприща
от старославна града Търново.
Стари са били там седалища.

Хайдутинът Момчил от Дряново дава подробно описание на своето родно място и живота в него. Разказът му завър­шва с клетва:

Младост, живот съм си прежалил,
Кръв си юнашка аз ще пролея
В поприще трудно съм ся склонил,
свободи врази да удолея!

В Дряновския край още се помни и разказва за хайдути­те Дядо Кутьо Байрактар и даскал Тодор от Трявна. Двама­та хайдутували заедно след 1836 год. и били страшни гонители на турските тирани. В тоя край върлували и големи че­ти на станалия легендарен поради въображаемите му съкро­вища поп Мартин и на Божил войвода. Преданието говори, че поп Мартин станал хайдутин, защото някой си турчин Манук бей отвлякъл жена му и това го озлобило страшно. Хва­нал гората поп Мартин, успял да залови бея и го нарязал на парчета. После взел да обикаля навред из Балкана.

Разказва се и за голямата хайдушка чета на Кара Бог­дан, която наблюдавала проходите в района на Дряново и Трявна, при село Джуровци за Кръстец, пътеките около връх Мъхченица и около село Боженците за Бедек.

Легендите и преданията разказват също за Стойко вой­вода, за Татунчо страшен хайдутин, за Димчо и Неделчо и други хайдути и войводи в тоя край. Но най-трайни следи ocтавили хайдутите Узун Петко и Вълчан войвода, както и Севил юнак, за който има народни песни и легенди. Вълчан войвода върлувал в Дряновско и Габровско около 1766 год. Той често завардвал проходите и не давал пиле да прехвръкне. Дряново като дервентджийско селище трябвало да пази тези проходи от разбойници. Но дряновци умеели да различа­ват истинските разбойници от ония, които властта обвинява­ла за такива. И те уж гонили хайдутите „разбойници“, а всъщ­ност дирили случай да им помогнат. Например Стоян войвода от Търново, който кръстосвал девет години горите, бил посрещнат с радост от дряновци. Според народната песен „Стоян и потеря“ той станал хайдутин на деветгодишна въз­раст, а после войвода и събрал вярна дружина от седемдесет и седем юнака, с които ходил по Стара планина. От Търново излязла потеря и го гонила девет години, дори до Софийско поле и Косово. После юнаците на Стоян решили да се върнат към Търново и преминали през Дряново.

Като през Дряново премина,
китки Стояну хвърляха,
и на Стояна думаха:
Стояне, млада войвода,
не ходи, Стояне, в Търново,     ;
в Търново града голяма
Стояне, ще та уловят!

Но Стоян войвода успял да се спаси от ново преследване, макар и ранен. После пак обикалял Дряново, Трявна, Габ­рово и целия Балкан.

През кърджалийските времена, когато много българи би­ли принудени да грабнат оръжие и сами да се заемат с отбра­ната на своите домове и селища в Дряново се явили войводи и хайдути, които не се бояли да се бият с кърджалиите и даалиите. Най-личен между тях бил Узун Петко. Той е един от ранните хайдути и войводи, които действували около Дря­ново. За него обаче през последните години нищо не се спо­менава в книжнината, посветена на хайдушкото движение. А Узун Петко е една от най-светлите дряновски фигури, проя­вил се като храбрец и пазител на родния си край през най-тъмните времена на нашата история. Днес само селцето Узуните край Дряново напомня за някогашния славен бо­рец срещу притеснителите на българския народ.

Узун Петко е роден в Дряново около 1760 год. Отначало той бил мирен човек и си гледал работата както всички. Но кърджалийските набези и золуми през периода 1790-1810 год.; които донесли неизмерими беди на поробените бълга­ри, накарали и него, както някои други смелчаци, да грабне оръжието. Узун Петко сторил това по времето на най-силното върлуване на кърджалиите, когато мало и голямо бягало от тях, и треперело само като се споменавало за тая напаст. За отбраняването на Дряново от кърджалиите той организирал дружина от най-храбрите дряновски мъже и с нея смело и юнашки ги посрещнал и прогонвал. Другарите му от дружи­ната били винаги готови да вървят подир него, когато и да ги повиквал той, денем и нощем.

Узун Петко не бил войвода като другите войводи. Той не ходил с дружината си, състояща се от 25-30 души, по гори­те и планините, а си живеел постоянно в Дряново. Но щом узнаел, че идват кърджалиите, Узун Петко веднага събирал вярната си дружина, излизал извън селото, посрещал ги и ги прогонвал. Ако трябвало да ги гони по-далеко или чувствувал, че няма да удържи на напора им, той викал на помощ друг един прославен войвода от тоя край – Мирчо войвода, родом от с. Вишовград, който постоянно ходел с дружината си в планината.

Разказва се за един такъв подвиг на Узун Петко. През 1799 год. някаква голяма кърджалийска група навлязла в зе­млището на Дряново. Кърджалиите едва що започнали да злочинствуват по колибите в околността, когато юначният Петко бързо събрал дружината си, излязъл и ги посрещнал вън от Дряново. Разбойниците ударили на бяг. Узун Петко ги гонил до село Леденика, Търновско, където имало старо­времска кула – Леденишката кула. Кърджалиите се укри­ли в нея, но били веднага обградени от Узун Петковата дру­жина. Започнала ожесточена битка. Разбойниците се залостили в кулата и взели да стрелят от тесните й прозорчета. Те се опрели здраво на преследвачите си дряновци. Като видял, че с пристъп не ще може да овладее кулата и да залови ом­разните кърджалии, Узун Петко си послужил с хитрост. Той разглобил една селска кола, като им оставил само задния колесник (двете задни колелета). Върху колесника натрупал грамада сено. После заедно с още двама свои другари се скрили зад сеното, започнали да бутат колелетата към кула­та и така се доближили до нея. Кърджалиите не могли да стрелят от мазгалите (тесните прозорчета) право надолу. Ка­то стигнали до кулата, Узун Петко запалил сеното до един от прозорците тъй щото всичкия дим взел да влиза в кулата и да я изпълва. Задушени вътре от дима, кърджалиите от­ворили вратата на кулата и се втурнали с гърмежи навън, като смятали така да си пробият път. Но се излъгали. Узун Петко не ги чакал отпред, а отстрани на вратата и който кърджалия се показвал през прага, бивал на място съсичан. Ако някой успеел да премине, чакали го другите Узун Пет­кови другари, които пазели по-далеко и никого не изпускали. Така, докато унищожили цялата кърджалийска чета.

Узун Петко обаче не се ограничавал да се бие с кърджалии­те само около Дряново и в Търновско. Той преминавал и пла­нината и ходил да се бие с тях далеко отвъд Балкана, в Тра­кия. Има предания, че Узун Петко често се сражавал с кър­джалии делибашии, делии и други турски разбойнически банди, между Шипка и Казанлък. В тези и в други селища, както в Дряново, той имал също верни другари, които граб­вали оръжието си, и се притичвали там, където войводата ги повиквал.

Чуден образ е изваяла народната песен „Севил юнак и трима турци“ за войводата Севил юнак, чиято хайдушка дру­жина е била само от дряновци. Турците го заловили веднъж и вързан, поискали да го закарат в Цариград. При сбогуването си с жена си, Севил юнак и се помолил да му даде кавала:

… Я дай ми, Маро, кавала,
като през Дряново премина,
с кавала да си засвиря,
дружина да си събера!

Жена му сторила това. Турците повели юнака с вързани ръце.

Като ся в Дряново влегли
млади булки излягоха.
Излягло мало и голямо
Севила сеир да сторят,
Севила страшни войвода,
Севила млади войвода.

Дряновци побързали да го упрекнат, че се е оставил да го хванат и вържат. Но Севил имал на ум да изпълни онова, ко­ето рекъл на жена си. Преминал през Дряново, той решил да си послужи с хитрост и казал на турците, когато излезли на къра, извън селището:

Я ми ръце отвържете,
с кавала да ся засвиря
да дойде мойта дружина,
че и тях да си хванете,
че и тях да си навържете…

Пазачите му сторили това. Тогава Севил побързал да се отскубне, припнал към баира над Дряново:

Че на бърдото отиде,
е кавала си засвири.
Кавала свири говори:
О ми ва вази, дружина,
дружина млади юнаци,
се с самурени калпаци,
с дълги пушки бойлии,
с тънки саби френгии,
с чифтелии пищове,
на вривар скоро елате,
три турци да си приварим,
три турци три стамболийци,
главите да им отрежем,
месата да им разсечем,
на едри дребни парчета,
по буци да ги разкачим,
по буци и по габъри!
Как го зачуха дружина,
дружина млади юнаци,
че на привара дойдоха,
че си турци хванаха.

След като изпълнил заканата си срещу турците, Севил юнак напуснал Дряново и повел дружината си в Балкана „На хайдушката равнина, на хайдушкото игрило.“

Но освен мъже хайдути и войводи в Дряновско се под­визавали и жени хайдутки. Известни са например имената на Недка войвода, Бояна войвода, Тодорка войвода, Ра­да войвода, Бойка войвода, Пенка хайдутка. За последната народът е създал чудна песен. Изглежда, че в основата на тази песен лежи един действителен исторически случай. За­щото това е един необикновен мотив в нашата хайдушка пе­сен. Макар и да станала хайдутка, близките на Пенка я на­силили да се омъжи. И я задължили да стори поклон на сва­товете, когато я облекат в булченска премяна, а не да по­глежда към планината. Но вярна на хайдушката си клетва, Пенка сторила обратното, не гледала към сватове и девери, а към планината. И думала:

Планино рилна и буйна
недей се толкоз разжаля.
Аз няма да се замая,
след два дни след три ще дойда.
Доде ме прости кума ми,
доде ми хвърли булото.
Армаган ще ти донеса,
армаган тънки дарове,
на всеки юнак и ялък,
на всеки баир и байрак
на всяка крушка и пушка…

Какво свободолюбие и хайдуша твърдост! И още пове­че – едно многозначително обещание за нови борби, за до­веждане на още хайдути, които ще закрилят своя поробен народ.

В тази дряновска народна песен, както във всяка песен, е казано с преувеличение, че на всеки баир има и байрак. Но историческа истина е, че под всяко българско революцион­но знаме са се нареждали и дряновци.

Да споменем някои от революционните прояви – въста­ния, чети и битки срещу османското робство, в които дря­новци не са останали настрана.

Страници от историята

Новини

виж всички