За Дряново

Велчовата завера – 1835 год.

Едно от първите революционни движения, в което участ­вуват дряновци, била Велчовата завера в Търново през 1835 год. Това събитие направило голямо впечатление на бълга­рите по онова време. По подобие на гърците, които извоюва­ли свободата си, като предварително организирали тайни комитети, за „вяра и свобода“ и вдигнали въстание и българи­те решили, че е дошло време да сторят същото. Слабостта на отоманската държава, непоносимият турски гнет, жаждата за свобода, подтиквали по-будните българи да се заемат с ор­ганизирането на въстание, подобно на гръцкото, и в поробе­на България. Те разчитали, че Русия няма да остане настра­на, а ще помогне на въстаналите си братя и начинанието им ще успее. Център на замисленото въстание, известно под име­то „Завера“, станал Търново, а начело застанал капитан Геор­ги Мамарчев от Котел, офицер на руска служба, по това време кмет на Силистра, както и неколцина занаятчии и търговци от тоя край – Велчо Джамджията, Димитър Софиялията, Иванаки Кюркчията и др. Под предлог, че се събират работници дюлгери за строежа на турската военна крепост във Варна, започнало вербуване на съмишленици и били създадени въстанически комитети в редица селища. Не било забравено и Дряново, още повече, че тук групата на истинските дюлгери била винаги най-внушителна. Дряновци се отзовали масово на това „тайно и опасно“ начинание и започнали да се въоръжават, но не със зидарски и дърводелски инструменти, а с брадви и шишанета.

Георги Мамарчев се срещнал в Плаковския манастир „Св. Илия“ с дейци от Търново, Дряново, Габрово, Трявна и други селища в тоя край. Тук решили да се вдигне в най-скоро време народно въстание против турската власт. Взели се мерки за бързото привличане на по-голямо число българи към делото и за тяхното въоръжаване. За целта Велчо Джам­джията и други ръководители на „Бунтовния комитет“ или „Тайното дружество“, както се наричало ръководното ядро на въстанието, обиколили Елена, Дряново, Трявна и остана­лите по-големи селища в Търновско. Били образувани доб­роволчески чети в Дряново, Лясковец, Елена и другаде, кои­то трябвало да се съберат в Търново под началството на ка­питан Мамарчев и да обявят независимостта на България. По негови указания в редица селища били създадени и групи, начело на които застанали местни ръководители. След издайничеството на х. Йордан Кисьов от Елена, въстанието било осуетено, а ръководителите му изловени и избесени. Само Георги Мамарчев се спасил като руски поданик, но бил ин­терниран на един остров. Това събитие, организирането на заговора и провалът му, намерили широк отзвук сред на­рода. Ето какво е отбелязал в своя летописен бележник от онова време даскал Денко от Дряново:

1835, априлий, 12-го ден. Кога са подписаха от Търново биратлиите и правиха совет. На монастир стояха, да си по­ставят на Търново господар. И изказаха ги х. Йордан от Елена до войводата. Й изловиха ги и обесиха ги: х: Йордан Стари. И Уста Митя Софиялията и Велча Болтаджията. И проводиха даскал Антония на Видин.

За съжаление не са известни имената на всички участни­ци във Велчовата завера, още повече, че са били към 2000 души. Не се знаят кои са били и дряновците в тази дюлгерска армия, освен трима от тях: майстор Колю Фичето, Хри­сто Бърната – също дюлгерин и отец Максим Райкович. Но „Заверата“ на Велчо Джамджията и Георги Мамарчев, въп­реки че била преждевременно разкрита и не успяла, остави­ла трайни следи в душите на българите. Пораснало тяхното самочувствие и надежда за освобождение, вярата им, че мо­же да има и българска армия. А за дряновци това събитие било един силен тласък към още по-живо участие във всич­ки революционни прояви, които могат да се изброят след

Страници от историята

Новини

виж всички