За Дряново

Капитан Дядо Николовото въстание – 1856 год.

През 1856 год. в новото Търновско въстание, на дядо Ни­кола Филиповски, дряновци пак били на челна линия. Като един от организаторите на въстанието и негов бъдещ пред­водител, дядо Никола идвал няколко пъти в Дряново да тър­си съмишленици на своето дело. И действително тук намерил такива. Въстанието било определено за 15 август 1856 год. Въстаниците от Дряново, Трявна и Габрово, съединени за­едно, трябва да тръгнат към Ловеч и Плевен за овладяване­то на тия градове. В решителния момент обаче нещата доста се поизменили и въстанието не взело очакваните размери. Все пак дядо Никола сформирал една значителна чета, към 350 души, между които голям брой дряновци, и тръгнал за Балкана. Въстаниците преминали през Дряново към Габро­во. Но до Габрово четата била разбита и разпръсната, а дя­до Никола убит при с. Дончевци. След потушаването на въ­станието, били арестувани или заподозрени над 100 души, между които и х. Пенчо, Петър С. Тананов, Пенчо Раданов и неколцина други дряновци. Те стояли в турската тъмница до края на 1857 год. Въстанието на капитан дядо Никола при­ключило без да може да се събори империята на османлиите, но оказало своето патриотично въздействие върху българ­ския народ, особено на населението в Дряново и в другите балкански селища. Петър Тананов избягал в Пловдив. Пен­чо Раданов дал значителни средства за снабдяването на въ­станиците с оръжие, барут и куршуми. Животът и дейността на тоя голям поборник за освобождението на България са твърде интересни и следва да се разкаже накратко за него. Още повече, че се споменава на много места в историческите трудове, без да се сочи обаче откъде е родом.

Роден в Дряново около 1830 год., Пенчо Раданов живял дълго време в Търново, където се занимавал с търговия. Тук участвувал в подготовката на капитан Дядо Николовото въ­стание през 1856 год., а през следната 1857 год. бил един от първите дейци в борбата срещу гръцкия търновски владика Неофит. За тая му дейност, наклеветен от гърците, бил осъ­ден и прекарал 4 месеца в затвора. Но затворът не сломил борческия дух на Пенчо Раданов. До самото освобождение на България той дейно участвувал в не едно народно дело; през 1862 год. в Хаджи Ставревата буна; през 1864 год. в Гюргево (където бил принуден да избяга след Хаджи Став­ревата буна) действувал за отварянето на българското учи­лище в тоя град; през 1867 год. помогнал на Филип Тотю да се отърве от затвор в Зимнич; през 1868 год. помагал за формирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, като дал и не малко средства за тази цел; подпомогнал и подготовката на Априлското въстание в Търновския край с пари, оръжие и други неща (дори подарил на Стефан Стамболов собствения си телескоп); за организирането на четата на Хр. Ботев дал 10 000 гроша; подпомагал и изпращането на българските доброволци в Сръбско-турската война през 1876 год. След Освобождението Пенчо Раданов живял в гр. Русе. Починал около 1900 год.

Страници от историята

Новини

виж всички