За Дряново

Революционният кръжок на Петър Тананов в Пловдив – 1863 год.

През следващата 1863 год. в Пловдив дряновецът Петър С. Тананов, известен под нелегалното си име „Тютюнджията Недко“, прокуден от родния си град след несполучилото ка­питан Дядо Николово въстание, основал един от първите революционни кръжоци в България. Той се заел чрез кръ­жока да разпространява революционни идеи сред българско­то население. Пловдивският кръжок, както и някои други подобни кръжоци, бил създаден още преди Васил Левски да се заеме с организирането на всенародната тайна револю­ционна организация. Пловдивските младежи българи се съ­бирали при Тананов, пеели бунтовни песни, четели издавани­те от Раковски книги като „Горски пътник“ и др. На тия ве­черни събрания „Недко“ често показвал със сабята си раз­ни упражнения и учил пловдивчани как да я въртят и те, „за да падат турските глави като зелки“. А пловдивските момци го гледали в захлас и се опитвали и те да въртят саби като него и току го питали: „Така ли, бае Недко“. В революционния кръжок участвували също Кръстю Иванов от Севлиево, Георги Тилев от Перущица – кундурджия, Петко Бояджиев от Панагюрище, Душко х. Деков от Чирпан, Христо Иванов Книговезеца от с. Къкрина – Ловешко, шивачът Стефан По­пов от Пловдив и други младежи, „здрави, пъргави и горещи родолюбци“, както пише в спомените си Никола Г. Еничеров, по онова време ученик в Пловдив. „За тоя Недко ето що помня – пише Еничеров. – Той беше родом от Дряново, Търновско окръжие. Истинското му име беше Петър С. Тана­нов, което беше променил, за да не го улови полицията по причина на някакво кърваво приключение. Той се отличава­ше между другарите си по извънмерната си сила и по умно­то си юначество…“ Еничеров продължава разказа си с ед­на интересна случка, която не може да се въздържим да не предадем изцяло, защото характеризира фигурата, безстрашието и родолюбието на тоя неизвестен досега син на Дря­ново.

„Един път учениците българчета в Пловдив му се оплака­ха, че синът на д-р Петраки Наркюстиоглу (грък), изригвал разни скверности към учениците и въобще към българския народ.

- Оставете го на мене – каза Недко .- Аз ще му платя за това много люто.

Действително, на втория ден на Великден, около 6-7 ча­са по европейски, след като пили и свирили с един гайдар до 9 и половина часа, награждава го с два бешлика и му казва, че ако го послуша да свири, дето той (Недко) каже, ще го на­гради още повече. Довежда Недко гайдаря близо до порта­та на доктора и му заповядва непрекъснато да свири с всич­ката си сила, без да слуша някого. От постоянното пискане и бръмчене на гайдата, живущите наоколо много се безпокои­ли и от прозорците заповядвали и всякак заплашвали гайдарът да се махне. Най-после, като видял, че гайдарът не взе­ма от дума, докторовият син отваря портите, излиза с дър­во в ръце да го бие. Но веднага попаднал в чиличените ръ­це на Недко, който след като го мачкал и тъпкал в гериза, раздрал му устата до ушите. На другия ден от всичката по­лиция и по цял град се диреше Недко, но той още същата нощ офейкал в Перущица, от дето след 3-4 дни се завърна и туй-то!“

Още преди да основе революционен кръжок, от 1859 год. Петър Тананов участвувал в разгорещената църковна борба между българите и гърците (и гърчеещите се българи) в Пловдив. На 14 ноември 1859 год. в една от Пловдивските църкви станало сбиване между българските ученици и гърчеещите се българи и гърци. На 30 декември с. г. сбиването се повторило. Тук бил и „Недко“ и гърците много си изпати­ли от него. Но и след основаването на революционния кръ­жок, начело с Петър Тананов, борбата с гърцизма в Плов­див продължавала и кръжокът активно се намесил в нея. Тананов и другарите му насърчавали българите за отнема­нето на две църкви от гърците.

Пловдивският революционен кръжок бил разтурен след като изгубил главните си дейци. Недко Тютюнджията (Пе­тър С. Тананов) умрял от холера през септември 1865 год. Христо Ив. Книговезеца напуснал Пловдив. Пръснали се и другите. Обаче тоя ранен кръжок изиграл своята роля. Кога­то по-късно Левски дошъл в Пловдив, намерил тук подготве­ни съмишленици и горещи поклонници на идеята за освобож­дението на България. Стореното от дряновеца Петър Тана­нов не отишло напразно.

Страници от историята

Новини

виж всички