За Дряново

В четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа – 1868 год.

На следното лято през 1868 год. Христо Дряновски          се включил в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата. Тоя път той продал дюкяните и с парите си купил гарибалдийска униформа, не само за себе си, но за още 12 четника. Остатъкът от парите предал на войводата Стефан Караджата пак за четата, а сам станал писар на четата. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата преми­нали в България и започнали люти битки с турците. В отчаяния бой при Вишовград, Христо Дряновски се държал и се бил като истински герой, но турците го ранили тежко. Кръвта му течала неспирно. За да не падне жив в ръцете на врага, той повикал войводата и със сълзи на очи го помо­лил:

- Бай Стефане, смили се, брате, над мене и не отказвай молбата ми!

- Кажи, Христо, кажи по-скоро какво искаш – попитал Караджата, като бързал пак да се върне в боя.

- Ако си ми брат, дай ми малко отрова, за да туря край на мъките си. Сега ще те позная дали си мой брат и истин­ски другар – настоявал Дряновски.

Караджата го гледал просълзен и отначало не искал да даде отрова на своя другар.

- Брате Стефане, не ме оставяй жив да падна в ръцете на зверовете турци. Аз не мога да мръдна крачка от тук. Зле съм ранен и няма да ме бъде. Смили се над мен, брате Сте­фане!

Тогава Караджата прегледал раната на Христо и като видял, че е тежка, оставил му книжка с отрова и се затекъл да командува четниците в яростната битка. А Дряновски не се поколебал и глътнал отровата. Мъченическата му смърт, както и целият му героичен живот направили голямо впечат­ление на другарите му и неговите съвременници. Христо Дряновски показал как трябва да умира един български юнак. Другарувал с най-известните революционери в оная епоха, той оправдал доверието им. Стефан Караджата мно­го ценял Христо Дряновски, когото познавал още от Тулча. Караджата и Хаджи Димитър очаквали преминаването на четата в България, да се вдигне и българският народ, особе­но населението около Балкана. Според техния план, Вичо Грънчаров от Горна Оряховица трябвало да събере въста­ници от Дряновско, Горнооряховско, Търновско и Габровско, които да посрещнат четата към р. Янтра и да привлекат окол­ното население. Караджата познавал и други дряновци – Генчо Илиев, негов четник през 1866 год., който тогава дал и средства за въоръжаване на четата. А сега, освен Христо Дряновски в четата бил и Андон Пеев, роден през 1839 год. в Дряново. Той също загинал в неравна битка с турците, ка­то докрай се държал достойно и храбро.

Страници от историята

Новини

виж всички