За Дряново

Пенчо Черковски – участник във Втора българска легия през 1867-1868 год.

Доказано е участието на трима дряновци и във Втора българска легия в Белград – на Христо Дряновски, за коя­то вече разказахме, на Н. И. Стефчов от Дряново и Пенчо Димитров Черковски. Последният е също твърде интересна и колоритна фигура, един от най-активните революционни дейци преди Освобождението, за съжаление сега не много известен. За него заслужава да се разкаже малко повече и заради това, че той е мо­же би първият българин, който е учил морско учили­ще в чужбина, в Англия, още преди 100 години.

Пенчо Черковски е роден в Дряново през 1847 год.Син е на дюлгерина Димитър  Черковски Майстора. Най-напред учил в Дряново при даскал Христо Максимов, а после в Свищов. От Свищов отишъл в Англия, в Лондон, дето следвал две години в морско училище. След това учил в Берлин (в Германия) висше техническо училище. Прекъснал учението си в Берлин, Черковски заминал за Белград в свободна Сърбия и постъпил във Втората българска легия през 1868 год. Когато легията била разпусната, той се завърнал в Дряново. Връщането на Пенчо Черковски в Дряново се запом­нило добре поради един любопитен факт. За да зарадва ста­рата си майка, баба Станка, Пенчо й купил и донесъл от Англия един чадър. Такова нещо дряновци и дряновки виж­дали за пръв път. И когато, горда от необикновения пода­рък, баба Станка тръгнала с чадър по дряновските улици, учудването и изумлението на съгражданите й било неопи­суемо!

Но Черковски не се застоял много в Дряново, а заминал за Русе, още в края на 1868 год. Тук той наново се намерил между бунтовно настроени младежи, обединени около осно­ваното през 1866 год. Русенско читалище „Зора“, а после в Русенския революционен комитет. Като интелигентен момък, още повече, че споделял настроението на редица млади бълга­ри, Черковски бил назначен за библиотекар в читалището. Тук той се сприятелил с Никола Обретенов и сестра му Пет­рана, деца на прочутата баба Тонка Обретенова и навлязъл още по-дейно в засилващото се революционно движение. През 1869 год. постъпил като телеграфист по железницата на гара Червена вода. Но след като работил като телегра­фист година-две, Черковски продължил образованието си в Германия – следвал инженерни науки. От тук заминал за Сливен и учителствувал там от 1873 до 1875 год. Това е ста­нало вероятно по препоръка на Михаил Греков, също учител в Сливен, участник във Втората белградска легия и изве­стен революционен деец. В Сливен Пенчо Черковски учител­ствувал заедно с такива видни патриоти и възрожденци ка­то Добри Чинтулов, Сава Геренов, Михаил Греков и др. Тук той се проявил като добър и даровит учител, „способен и на­дарен“ според думите на Атанас Хитов, племенник на войво­дата Панайот Хитов. На 27 август 1874 год. Атанас Хитов писал писмо на чичо си, в което хвали Черковски, и отбеляз­ва, че е роден в Дряново и че е свършил в Лондон. Като учи­тел в Сливен, Пенчо Черковски въвел за пръв път в нашите училища преподаването на експериментална физика и хи­мия и военна гимнастика. Той направил истинска сензация в онова време, като пуснал и балон, нещо нечувано тогава и може би за пръв път в България. Но колкото да го ценели и уважавали българите в Сливен, защото в тоя град той станал един от видните революционни дейци, Черковски не можел да остане повече там. Турската власт надушила как­во върши той, особено след Старозагорското въстание 1875 год. А след като хвърлил веднъж едно заптие от моста в ре­ката, разбрала, че той не е някой смирен човек. Започнали да го преследват, наричали го „сербез гяур“ и настоявали за уволнението му. Поради тая причина към края на 1875 год. Черковски се прехвърлил за главен учител в Карнобат.

Като главен учител в Карнобат, Пенчо Черковски започ­нал да развива революционна дейност и в тоя край, като продължавал да държи връзка със Сливен. При подготов­ката на Априлското въстание, когато Иларион Драгостинов, с когото се знаели от русенското читалище, дошъл в Сли­вен, Черковски веднага се срещнал с него. За разлика от някои сливенци, които се уплашили, той твърдо настоявал за въстание и да се излезе в Балкана. През тоя период от дей­ността на Пенчо Черковски е интересно още едно обстоятелство, неизвестно досега на българските историци. Преди започването на въстанието, той, Сава Катрафилов и още един съмишленик на народното дело от Бургас, се срещнали с английския консул в Бургас, за да изяснят становището на Англия при евентуално избухване на въстание.

През време на своята революционна дейност, Пенчо Чер­ковски бил и таен разузнавач на руската армия. Още тогава той влязъл във връзка с ген. Паренсов и наред с револю­ционната си дейност изпълнявал съвсем секретни задачи на руското командуване. Той доставил много сведения на ру­сите за турските войски в различни градове и крепости в страната. Турската власт влязла по дирите му. Но Черков­ски се укрил, поради което бил осъден задочно. Изчезване­то му през мътните времена след Априлското въстание разтревожило ония, които знаели за тайната му и опасна дей­ност, още повече, че се пръснал слух, че е обесен. За чувст­вата и отношенията от страна на революционерите към него узнаваме най-добре от едно писмо на дъщерята на баба Тонка – Петрана Обретенова. На 27 юни 1876 год. тя пише от Русе на Димитър Горов в Румъния: „Чухме, че Пенчо Черковски го обесили, но не е знайно доколко ще е истина. То засега много са обесени, затова негде ще вярваме, а негде не, догдето са видим на един край, та който остане жив. Всеки час и минута сме готови да мрем, та каквото даде дядо Господ …“.

Пенчо Черковски обаче успял да избяга и да се прехвър­ли в Букурещ. Тук дочакал обявяването на Освободителната война и взел участие в нея, в щаба на Паренсов, като изпъл­нявал пак задачи от разузнавателен характер.

След Освобождението, в началото на 1879 год. постъпил на служба „губернски техник“ в гр. Видин. После, по препо­ръка на руския генерал Гресер, Пенчо Черковски бил назна­чен за окръжен началник в гр. Белоградчик. На тоя пост стоял до средата на 1880 год., когато напуснал, огорчен от една анонимна клеветническа статия, насочена срещу него, печатана в русенския вестник „Телеграф“. За да се защити, той написал веднага книгата си „Опровержение на една клевета“.

По-късно Пенчо Черковски отново станал учител и учили­щен инспектор. Като русофил, твърд радетел за българо-ру­ската дружба, той подкрепил начинанието на групата офи­цери, начело с Радко Димитров, Атанас Бендерев и др., за детронирането на княз Александър Батенберг на 9 август 1886 год. Черковски взел участие в Русенския бунт срещу диктатурата на Стамболов. Участието му в тия събития не останало скрито и той наравно с офицерите бил подхвърлен на преследване. За да се спаси, емигрирал заедно с мнозина офицери и дейци по детронацията в Румъния. От тук, в края на март 1887 год., с руския параход „България“, Пенчо Черковски заминал заедно с жена си и едното си дете и с жената на майор Атанас Узунов за Одеса – Русия. Той бил обвинен, че е организирал убийството на русенския управи­тел, палача Мантов.

След няколкогодишен престой в Русия и след падането на Стамболов, в началото на 1897 год. Пенчо Черковски се прибрал в България. Тогава излязла от печат втората му книга „Войните на русите за освобождението на християните“. Завърнал се в родината си, той пак вземал участие в политическия живот на страната. През 1901-1903 год. бил Вра­чански, а после и Бургаски окръжен управител. Починал на 27 ноември 1917 год. на 70-годишна възраст. Животът на Пен­чо Черковски бил твърде бурен, ала той си останал докрай революционер и голям патриот, борец за българо-руската дружба.

Страници от историята

Новини

виж всички