За Дряново

В четата на Христо Ботев – 1876 год.

В тази чета се записали четирима дряновци: Досю Стойнов Ковачев Дюлгерина, Стойко Колев Стайков, Ганчо Ата­насов Василев (в някои източници именуван Ганчо Стоянов) и Васил Дряновеца. Васил бил най-млад от всички, едва 18-годишен. Той загинал при преминаването на буйно при­дошлата река Искър към с. Люти брод, след разпръсването на четата. Убит бил и Ганчо Атанасов – преследвачите тур­ци го застигнали и насекли на парчета. Досю Дюлгерина бил преди това обикновен работник дюлгерин; един от сто­тиците дряновски дюлгери във Влашко. Той не бил така млад като другите, когато се записал в Ботевата чета, за­щото вече карал 40 години (роден през 1836 год.). Но Досю по нищо не отстъпвал на другарите си и взел участие във всички сражения на четата с турците. След боя при р. Искър, заедно със Стойко Колев, се укривали в една   пещера цяла седмица. Тук обаче бил заловен и прекарал дълго време във Врачанския затвор, докато някои видни дряновци не гарантирали за него и бил интерниран от турската власт в род­ния си град. Обаче Досю Дюлгерина пак не стоял мирно, а избягал в Румъния и се записал в българското опълчение. Дочакал свободата на България и починал през 1906 год. на 70-годишна възраст.

Стайко Колев Стайков, роден през 1855 год. в Дрянова бил също работник в Румъния в гр. Бъзау. Записал се в че­тата на Христо Ботев и изминал с нея пътя от Козлодуй до Вола. Участвувал в сраженията при Баница, при Крушови­ца, на Милин камък и при Лютиброд, след разпиляването на четата. Заловен в една овчарска кошара, Стайко Колев бил откаран в Орхание и после в София. При всички разпи­ти се държал твърдо и отказвал да разказва подробности по преминаването на четата. Освободен, бил изпратен в род­ното му място, но от тук избягал във Влашко. При обявява­нето на Освободителната руско-турска война побързал да се запише в българското опълчение – в VI-та дружина и взел участие във всички боеве на дружината. Поминал се на 21.X.1913 година.

 

Революционерът Тодор Чунчулов

Още една връзка имат дряновци с четата на Христо Ботев. Знамето и било ушито от дряновеца Тодор Чунчулов, един от най-активните членове на революционния комитет в Ру­се, голям приятел на семейството на баба Тонка Обретенова. Роден в Дряново през 1850 год. по занятие той бил сърмаджия. Установил се на работа в Русе и покрай читалището бил въвлечен в революционната организация. Отдал се из­цяло на революционна дейност, Чунчулов станал член на ме­стния революционен комитет и постоянен негов куриер с различни псевдоними: „Легиона“, „Тодорина“, „Магарето“ и др. Като куриер той сновял непрекъснато от 1870 до 1876 год. между революционните комитети в Русе, Гюргево, Тър­ново, Дряново, Горна Оряховица, Шумен и други селища. Чунчулов бил един от куриерите, през когото минало извест­ното писмо на Любен Каравелов от 2.XI.1872 год., с което Каравелов приканвал Левски да вдигне народа на въстание. Писмото било дадено на Георги Икономов. От Гюргево го взема комитетската куриерка Тодорка Миразчиева с псев­доним „Дългата коса“. На русенското пристанище я чакал Тодор Чунчулов, комуто било възложено да се намира вся­кога на пристанището, когато параходчето пристига от Гюр­гево. Чунчулов успял да приеме писмото и го предал на Ни­кола Обретенов, а след това сестра му Петрана го занесла в Търново на Ив. х. Димитров. От Търново го взел отец Матей Преображенски и успял да намери Левски в Стара За­гора и му го предал лично.

За дейността на Тодор Чунчулов като революционер в Русе говори на няколко места в спомените си и Никола Обретенов. Много от запазените писма на последния от оная епоха разкриват в значителна степен онова, което е вършил дряновският сърмаджия. В тия писма има редица поръчения за него и се повдигат многобройни въпроси, свързани с дейността на революционната организация. Няколко писма на Обретенов до Чунчулов се отнасят и по въпроса за знамето. В друго писмо се съобщава на Чунчулов за Георги Измирлиев Македончето, който трябвало да се препрати в Търновски окръг. Както е известно, като апостол на Търновския революционен окръг, после Измирлиев ходил няколко пъти в Дряново, за да помага на местната революционна орга­низация. По всичко изглежда, че при идването си в Дряново Георги Измирлиев е имал препоръката и на Чунчулов и е знаел кого да търси и на кого може да се опре в Дряново при подготовката на въстанието. В едно писмо пък на Тома Карджиев от Гюргево се съобщава на Чунчулов за прехвърлянето от Румъния на пушки, револвери и патрони, с поръ­чение част от тях да се предадат на революционния комитет в Дряново.

Изобщо Тодор Чунчулов бил един от най-дейните рево­люционери в Русе, като разходвал много и от собствените си средства за народните работи. Освен него, в Русе се про­явили като революционери и други дряновци, напр. Стоян Пенев Мушанов, чиновник в железницата и също член на русенския местен комитет. Мушанов помогнал на Никола Обретенов да избяга в Румъния след Старозагорското въ­стание през м. септември 1875 год. Работник в железницата и участник в русенската революционна организация бил и Кирил Дряновски. Но революционната дейност на Тодор Чунчулов е най-подчертана и дългогодишна. Знамето, за кое­то питал в няколко свои писма Никола Обретенов, било уши­то в дома на баба Тонка от сестра му Петрана и Тодор Чун­чулов. То било приготвено още през 1875 год. за Червеноводската чета, но после изпратено на Обретенов, който го пре­дал на Ботев. Знамето било величествено, приготвено от зе­лен копринен плат, със сърмени реси и пискюли, с разя­рен лъв в средата. На другата му страна се четели думите: „Свобода или смърт“. Цялата работа по везането на знаме­то със сърма било дело на Тодор Чунчулов.

След Априлското въстание, Тодор Чунчулов се укрил. Въпреки големия си революционен актив, след Освобожде­нието той не заел никаква по-видна служба, а станал скро­мен служащ в митницата в гр. Варна. Починал през 1896 г. едва 46-годишен. На молбата на жена му за пенсия на се­мейството поради революционните му заслуги правителст­вото отговорило отрицателно.

Страници от историята

Новини

виж всички