За Дряново

Дряново по време на Освободителната война

Щом чули за завземането на Търново от русите на 25 юни (по нов стил 7 юли) 1877 год., дряновци сами прогонили тур­ците от своя град и под ръководството на някои от бившите членове на революционния комитет организирали населението за отпор срещу башибозуците и така дочакали освободители­те, доведени от Ганю Губерков. При бързото си бягство тур­ците изоставили в Дряново големи запаси от зърнени храни, складирани тук за нуждите на турската армия. Тези храни осигурили прехраната на редица руски войскови части. Оце­нявайки стратегическото значение на Дряново, като един от важните подстъпи към старопланинските проходи, които тряб­вало да се завладеят по-скоро, само три дни след завладя­ването на Търново ген. Гурко се оправил за Хаинбоазкия про­ход, като отделил от отряда си 30 Донски казашки полк с две оръдия, за да заемат Дряново, а после Габрово и Шипка. На 2/14 юли 1877 год. командирът на полка полк. Орлов до­кладвал, че са пристигнали в Дряново, че турците се укрепя­ват на Шипка и че близо до Дряново има турско село с въо­ръжени башибозуци, над 300 души, които трябва да бъдат разоръжени (ставало въпрос за с. Ялово). От щаба на руска­та армия обаче решили да се увеличи числото на войските, които трябва да заемат проходите и подбалканските сели­ща, затова на следния ден през Дряново, на път за Габрово в Балкана, минал и 36 пехотен Орловски полк с батарея от 2-ра бригада на 9-та дивизия.

В началото на юли 1877 год. през Дряново минал и се по-застоял тук няколко дни и Брянският полк. По свидетелство­то на един очевидец, руският лекар д-р Павел Пясецкий, който преминал през града на път за Габрово, гдето имало временна военна болница, дряновци изпратили най-радушно Брянския полк. Изпращането му станало с цветя, с камбанен звън и сълзи от благодарност към освободителите. Но жите­лите на града се прощавали с брянци и със скръб „защото те знаели – пише д-р Пясецкий, – че не всички от тези бра­тушки ще се върнат назад“.

Независимо че имало вече доста войски в Дряново, Габро­во и по Балкана, главнокомандуващият руската армия наре­дил на 22 юли 1877 год. на командира на IV-ти корпус на кавалерията ген. Зотов да заеме позиция в Дряново и да вле­зе във връзка с княз Святополк Мирски. На ген. Зотов се наредило да наблюдава от Дряново Тревненския проход, като из­прати сотян казаци или ескадрон драгуни през Трявна и про­хода с посока Казанлък, защото пътят бил сравнително ху­бав и можело да се очаква турците да се върнат през него в Северна България. По-късно на 13 август 1877 год., след то­ку-що свършилите ожесточени боеве на Шипка, княз Нико­лай Николаевич, брат на Александър II и главнокомандуващ руската армия, издал заповед да се съсредоточат в Дряново.

  1. 3-та стрелкова бригада с 4 далекобойни оръдия и гвар­дейската оборна полурота. Тия войски да дойдат от Търново.
  2. Якутският полк и 1 батальон на Селенгинския полк с 2 батареи, под началството на ген. майор Салов. Тези части да дойдат от с. Присово, Търновско.
  3. Две сотни казаци кавалеристи от 21-ви и 23-ти Донски казашки полкове.

На 14 август тези части дошли в Дряново и постъпили в разположение на командира на 13 корпус. Съгласно заповед­та на ген. Радецки, тези части били длъжни да останат в Дря­ново като резерв на войските, заели проходите по Балкана от Шипка до Хаинбоаз. Основната причина за съсредоточаване­то на толкова войски в Дряново била битката за Шипченския проход. В жестоките боеве на 9, 10, 11 и 12 август на Шипчен­ския превал, където български опълченци, съвместно с Брян­ския и Орловския руски полкове, отстоявали с гърдите си страшния напор на огромната турска армия, проходът бил за­пазен. Обаче трябвало да се вземат нови и решителни мерки за неговото запазване при евентуален обход на защитници­те на Шипка. Близостта на Дряново, възможността да се ма­неврира оттук към Габрово – Шипка, към Трявна – Шипченския проход, към Зелено дърво и други по-маловажни и по-малко достъпни проходи и пътеки била оценена навреме от руското командуване. Ето защо тук се струпали голямо чи­сло руски войски, в очакване на нови заповеди. На 16 август 1877 год. тези части били поставени под общото командуване на ген. майор Ернрот (после български военен министър). Предвид на изяснилата се обстановка на проходите, след като опълченците на Шипка отблъснали с големи загуби турците и осуетили нахлуването им към Габрово и Северна България, и щом възникнала необходимостта да се изпратят войски към Ловеч, Дряновският отряд бил разформирован. Якутският полк бил придвижен към с. Зелено дърво, 3-та стрелкова бригада към Ловеч, а батальонът от Селенгинския полк към Трявна.

Все по това време, особено след ожесточените и кървави боеве на Шипка, Дряново се превърнал в град-лазарет. Тук бил устроен голям болничен пункт за превързване и лекува­не на ранени. А най-много били ранените от шипченските бое­ве. Само от 13 до 18 август 1877 год. през тоя болничен пункт преминали и получили медицинска помощ 73 офицери и 1890 души войници, подофицери и опълченци. При лекуването на ранените руски бойци и българските опълченци особено се отличил дряновският лекар д-р Тодор Касеняков, за което бил награден с орден „Св. Станислав“. В памет на починалите от раните си руски войници и опълченци във временната воен­на болница в Дряново през 1930 год. е издигнат малък па­метник.

След разформироването на дряновския отряд и след на­маляването на притока от ранени Дряново пак не останало настрана от фронта. Със заповед на ген. адютант Непокойчицки до командуващия българското опълчение ген. Столетов от 3.X.1877 год. се наредило да се включат в съществу­ващи военни части и втората серия опълченски дружини, т. е. от 7-ма до 12-та дружина. Според същата заповед тези опъл­ченски дружини се разквартирували в казармен порядък в Дряново, Габрово и Търново.

През цялото време на войната, особено когато военните действия се развивали по Балкана и в Тракийско поле, през Дряново минавали за Габрово и за фронта или обратно за Търново-Свищов много бойни части. Минали и опълченските дружини. На 5.I.1878 год. през града преминали в обратна посока, придружени от опълченците от 3-та и 6-та дружини, няколко хиляди турски пленници, заловени при Шейново. Дряновци посрещнали добре опълченците, както и самите пленници-турци. За това посрещане опълченецът Леон Фили­пов пише в спомените си: „В Дряново  хората, много госто­приемни, и сутринта донесоха хляб за нас и отчасти за пле­нените, от които някои се нахраниха с нас, а другите си ку­пуваха.“ Както отбелязва същият, на пазара в Дряново пленените турски войници и офицери разменяли редица награ­бени от българското население предмети – гердани стари жълтици, както и църковни вещи от сребро.

През Дряново на два-три пъти преминали и някои от ко­мандирите на българското опълчение – Де Прерадович, Кесяков и други. На 26.X.1877 год., идвайки от Габрово с кола с три коня, те сварили в града Орловския полк, един от полковетеe храбри защитници на Шипка. Тук се срещнали с кап. Мерчански и други офицери. На връщане от Търново, на 16.XI.1877 год., научили, че Орловският полк е вдигнат и заминал за Елена. По пътя си близо до Дряново срещнали огромен керван от 350 коли, протегнат на няколко километра. На 7.I.1878 год. пак преминали през Дряново и се срещнали с интенданта на българското опълчение подполковник Мащенко. По пътя от Дряново до Търново наброили 20 мъртви турци, вероятно от пленниците.

През октомври 1877 год. в Дряново била разквартирувана и една артилерийска батарея. По едно време в града бил во­енен комендант полк. Хитрово.

Разбира се, и дума не може да става, че през това тревож­но време животът в Дряново е бил спокоен. Все още не се знаел изходът на войната. Неприятелят не бил много далече – само зад планината. Поради тази причина дряновци се вклю­чили масово в помощ на русите. Освен голямото число доброволци от града, които се записали в Българското опълчение, много други мъже участвували в различни чети, съставени предимно от жители на балканските селища, за охрана на проходите. Тия чети оказали голямо съдействие на руските войски в стражевата и в четите, участвува­ли в разширяването и прочистването на пътищата и проходи­те около Трявна. Тази работа била организирана по инициа­тива на първия околийски управител на Дряново Недю Же­ков, който взел решителни мерки да раздвижи временната управа в Дряново, състояща се от богати хора „много непо­пулярна между населението“, както свидетелствува за нея полк. Соболев. Недю Жеков, родом от Лясковец, бил интели­гентен човек, един от известните възрожденски учители. Пак по негова инициатива били събрани и погребани и костите на загиналите в битката за Дряновския манастир въстаници от поп Харитоновата чета.

Следва да се спомене още едно обстоятелство. През вре­ме на Освободителната война Дряново било изпълнено или през него преминали много бежанци българи от Тракия. С тях на 15 август 1877 год. преминал оттук и Константин Бозвелиев от Казанлък, после виден социалистически деец. В своите „Спомени“ Бозвелиев разказва, че след бягството си от турците през Балкана стигнали до Дряново по тъмно. Нощ­ната стража обаче не ги пуснала да влязат в града през но­щта, а едва сутринта. Тоя факт потвърждава сведенията за организирането на местна охрана на жителите на Дряново през дните, когато фронтът бил наблизо и в някои селища турското население стояло на мястото си, настръхнало и гото­во за кървава разпра с българите… От 50 турски семейства в Дряново останали обаче само 6. Другите 44 семейства из­бягали.

Но през тези дни на напрежение, на радостни очаквания и мъчителни съмнения и страх, дали няма да се случи също­то, както през други руски-турски войни (1811, 1829 годи­ни), русите да се оттеглят и да оставят българите на произ­вола на поробителите, в Дряново не престана всегдашната борба между бедния народ и чорбаджиите. Силни икономи­чески, заробили наравно с турците бедните си съграждани, опитни в политическите работи, чорбаджиите в града бързо се ориентирали и предложили услугите си на руското командуване по управлението на града. Поради това и без да поз­нават местните условия и нуждите на хората, без всякакви из­бори, руската окупационна власт учредила временна коми­сия за управлението на Дряново, съставена главно от чорбаджии. В първото „Привременно управление“ на съвета в Дряново, образувано на 26.VII.1877 год., влезли: х. Сава Ива­нов – председател (т. е. кмет) и членове: Стефан Цачев, Ди­митър Ганчев, Станчо Христов, Велко Димитров, Христо Попов, х. Никола Радоев Ахмак, Стефан Станев, Генчо Ганчев, Владко Стоянов, Лазар Генчов, писар, учителят Христо Максимов и мухтари (кметове на махалите): Нено Пенев, Марин Минев, Генчо Пенев, Генчо Събев и Иван Станев. Оба­че, както правилно разбрал и докладвал полк. Соболев, по-­интелигентните българи и мнозинството от населението в Дря­ново настоявали за избори, защото не можели да се прими­рят и тоя път начело на управлението да застанат чорбад­жиите, сиромашии изедници и довчерашни ортаци на турска­та власт. Още през тия месеци, в зората на българското освобождение, започнала открита борба между бедните слоеве на населението в Дряново и дряновските богаташи и чор­баджии. Тази борба продължила и по-късно. И не случайно Дряново после станало една от люлките на социализма в България. И не случайно именно тук социалистите за пръв път в страната спечелили властта и взели общината в свои ръце през 1894 год.

Освободителната война завършила. След толкова боеве, борби и въстания, след петвековно иго България била сво­бодна. Завърнали се в бащиното огнище прокудените по да­лечна чужбина синове на Дряново. Завърнали се със спомена за славното борческо минало на града и с много надежди и мечти за по-добри дни. Но идвало времето на нови страдания и борби. За тяхна чест дряновци били в първите редици и на тези борби

Страници от историята

Новини

виж всички