За Дряново

Дряново в стари времена

Боюв Яз от въздуха - 33 год.Много и красиви са пещерите в околностите на Дряново. Те сега привличат туристи отвсякъде. Но човекът от преди хиляди години, прачовекът, не е гледал на тях с очите на днешния учен-изследовател, геолог, зоолог, археолог или пък през погледа на запаления турист. Нашият прапрадядо е търсил пещерите като най-сигурно убежище против зверовете и суровата природа. И по всичко изглежда, че пещерите около Дряново и Дряновския манастир са били удобни за него, защото и днес намираме в тях следите от живота през първобитните времена. В дълбоките пещери наоколо той е намирал подслон и закрила.

В голямата пещера „Андъка“ с грамаден отвор, обърнат на изток, са намерени много глинени фрагменти и съдове, каменни брадвички, кости от животни – от пещерна мечка, пещерен елен, див кон, носорог, хиена, вол и др.; кремъчни стъргалки, каменни дропели и др. В по-малката пещера, наречена „Бачо Киро“ при направените няколко пъти разкопки: през 1890 год. от С. Юринич (тогава учител в Габрово, а после професор); през 1920 год. от Рафаил Попов; през 1937 год. от една англо-американска експедиция и пр., също са открити останки от преди няколко хилядолетия. В нея са намерени кости от разни животни, фрагменти от глинени съдове и дръжки, еленови рога и кремък. Според Васил Миков тук е живял човек още през старата каменна епоха. Пещерите явно служили за жилище на човека. В тях има следи и от първобитни огнища, шила от кости, разни предмети, изработени от рогата на добитък, но не е намерен никакъв метален предмет. При направените допълнителни проучвания са открити нови материали, които според Рафаил Попов сочат, че те са били обитавани още в палеолитно време. Нещо повече, той смята, че в малката пещера при Дряновския манастир е живял прастар човек, останките на когото са открити само в пет пещери в България. Смята се, че този човек е живял още преди 50 хиляди години и е бил един от най-ранните заселници в Европа и представители на човешката раса.

Истина е, че за тия толкова далечни, забулени в дълбок мрак епохи малко се знае. Но нашата история няма да бъде пълна, ако не отделим поне една страница на онези предисторически времена, щом намираме белезите им в Дряново. Пък и много са легендите за тия пещери. Например за най-голямата от тях, наричана „Андъка”, триетажна, с множество лабиринти, накичени в безброй чудновати и островърхи куполи в готически и други стилове, с омайно красиви сталактити и сталагмити, има редица предания. Интересна е легендата и за „Момерените пещери” или „Момини пещери”, за смъртта на две красиви девойки българки, които се хвърлили от скалите в пропастта, за да не отидат в турския харем. Тук често се разказват и легенди за Крали Марко и за поп Мартин, който скътал някъде в пещерите своите богатства.

Предисторията на Дряново по-определено може да се търси през тракийско и римско време. Рядко са селищата в нашата страна, които са заобиколени от толкова много крепости и заселища. Останките от такива крепости недалеко от Дряново, от преди 2000 години, са красноречив свидетел за миналото на този край. Една от тези крепости около днешния град е „Диакодуратера” – двойната яка крепост. Тя е построена от римляните на едно припечено място между сегашното село Гостилица и Дряново, през 176-180 г. от н.е. Отначало била само обикновена крайпътна станция, каквато е имало много из нашите земи през римското владичество, но после се разширила. Задачата й не е била само да осигурява отдих и смяна на конете на римската поща, на знатните пътници (римляни и военните отряди, които кръстосвали непрекъснато от Адриатическо до Черно море и Дунава. Тази крепост, построена на границата на римските провинции Тракия и Мизия била създадена да бъде пазител на един от голямо значение възел на пътища през Балкана за Верея (днес Стара Загора) в равното Загоре. Основана на един от подстъпите към Балкана, в чест на някаква победа, както личи от един намерен надпис върху каменен стълб, тя е играла важна роля в системата на сигурност в римската империя. Свързани с нея, по околните скали и върхове се изградили редица стражеви кули и по-малки крепости, следите на които и днес личат в района на Дряново. Неусетно, както става това винаги и край всеки гарнизон и станция, до тази крепост изникнало и селище от занаятчии и търговци, от семействата на римските легионери и регистратори и тяхната прислуга. Крепостта, оградена от здрави каменни стени и дълбоки ровове, била опора също на търговията в околността, на римското влияние върху планинците. Римляните обичали да владеят да живеят от труда на поробените народи. Но те знаели и да строят, да уреждат на здрави основи своята държава. Многото крепости и градове в нашата страна, като Никополис ад Иструм (днес с. Никюп), Рациария (днес с. Арчар, Видинско), Мелта (днес гр. Ловеч) и т.н. показват едно действително забележително строителство. Местата, които избирали за своите градове и крепости, не били случайни, а оценявали с оглед на тяхното стратегическо значение. От подобна гледна точка се водели римляните и когато строили своята крепост близо до днешно Дряново. По едно време, при нашествието на готите, които преминали Балкана и стигнали до Пловдив, оставяйки след себе си само огън и пепелища, Диокодуратера била също разрушена. После пак била възстановена и разцъфтяла особено през V-VI век до идването на славяните. От това време са открити основите на големи обществени постройки с каменни колони, сгурия от железарски работилници, монети, тежести за тъкачни станове, бронзови украшения и т.н. Следи от живот в крепостта има и от епохата на Второто българско царство, когато тук наново израснало важно средновековно селище.

Но и преди римляните, траките харесвали тукашните места. Те също строили своите крепости и селища около днешно Дряново. На платото „Орлово гнездо”, което е на 3-4 км югозападно от града и на други места, личат останките на няколко старинни крепости. Тук местността е естествено укрепена от три страни със скали. Четвъртата страна на платото, която се издига високо и стръмно, тогава била обградена с висока и дебела каменна стена. Многобройните пръснати камъни и зидове на хълма „Градище” над Дряновския манастир, които и сега се виждат над повърхността на земята, ни връщат векове назад. Тук се е намирало голямо здание от по-късно време, вероятно дворецът на боляри или на царе от фамилията Асеневци. Може би тази крепост с вътрешни и външни зидове, която в по-ново време, пък и преди 200 години, е известна под името „Града”, да не е била най-голямата на Балканския полуостров, създадена от траките, както твърдят някои историци, напр. Васил Аврамов. Но наистина е била голяма крепост. Изглежда тя им е служила като главен опорен пункт против нашествията на разни варварски племена отвъд Дунава. Дали това е търсената от археолозите крепост, известна в древността под името Стрината, още не е потвърдено.

В. Аврамов твърди, че голямата крепост „Града” над Дряново е именно търсената от учените Стринава. Професор Петър Мутафчиев оспорва твърдението, че въобще е съществувала крепост с такова име. Той смята, че се касае за Търново, но някои гръцки летописци неправилно превели името му. Доводите на проф. Мутафчиев обаче не са твърде основателни. Пък и крепостта тук си е съществувала независимо от Търново. Нейната големина, обзор, стратегическо местоположение, говорят определено за ролята, която е играла някога.

Тази крепост е била използвана от траките, а след тях и от римляните и византийците, после от славяните и българите. Тя е била свидетелка на не една жестока и кървава битка, много пъти разрушавана и отново съзиждана. Последният път я разрушили византийците при поробването на България след царуването на Симеоновия син Петър. Но още след прогонването на византийските поробители от въстаналите под ръководството на братята Асеневци българи, крепостта била отново възстановена. А може би още преди това, когато замислили освобождението на България, Асеневци да са я възстановили и тихомълком, още повече, че е била тяхно редово имение. Защото веднага след създаването на Второто българско царство тази крепост е една от опорите на новата държава.

Предполага се, че тук е разгромена и страшната византийска сила, многобройната войска на гръцкия император Исак Ангел, който през 1190 г. искал да свърши изведнъж с размирниците българи.

Извънредно много следи около Дряново потвърждават редицата предания, че тук наистина е било родово имение на българските царе и династията на Асеневци през Второто българско царство. До самия град, на около 2 км от върха „Орлово гнездо” се намира една местност, която от незапомнени времена носи името „Царската бахчия”. Тук до най-ново време при чешмата „Св. Марина” е ставало голямо сборище по Сирни заговезни. В редица стари, от турско време крепостни актове на селяни от селцата и колибите Чакали и Кумановци се срещат и местности с названия: „Цар Асеник”, „Цар Калояник”. И сега в тия селища има местности със същото название и то все около крепостта „Града”, построена върху плато от 5-6 кв. км. В средата на платото има чешма, наричана „Лазар”. Селцата Куманите и Кумановци напомнят за съюзниците на Асеневци – куманите, от които са били организирани конни отряди за набези срещу византийците.

Куманите са живеели близо до царския двор и са били под ръка, дори като охрана на царете Асен и Калоян, още повече, че и жената на Калоян била куманка. В низината, на югозапад от града Дряново ливадите и до днес се казват „Цареви ливади” (сега до с. Върбаново). Все наоколо е местността „Царовището”.

Всичко това показва, че въпросното високо плато с крепост е било владение на Асеневци, като феодали на гърците, още преди да вдигнат българите на въстание за освобождение, а после тук е била лятното им резиденция.

Освен „Града”, в околностите на Дряново имало и други крепости, строени през ранни времена, все с военни и стратегически цели, да пазят пътищата и проходите на Балкана. Още тогава Дряново, както и да се е казвало през онова време, се е развивало предимно като военно селище и постепенно прераствало в стопански и културен център. Един дописник от Дряново пише във вестник „България” през 1859 г., че около родното му селище „има много развалини, останки глухи от преминалото”. Тия останки съществуват и сега и чакат кога най-сетне ще се намерят любознателни археолози, които ще се заемат с тях, за да обогатят българската наука с нови и интересни данни.

Ето, на изток от Дряново, където сега е огромният вагоностроителен завод, на възвишението „Каръка” се очертава градище, наричано открай време „Кале”. Тук също е имало важна римска крепост, използвана после и от българските боляри. По време на Търновското въстание, от 1595 г. един от водителите на въстанието, храбър българин, според предания от тоя край, се загнездил в това кале и дълго време упорито се защитавал от турските орди.

Други старини и крепости около Дряново са: „Градището” към с. Маноя; „Черковището” до сегашното с. Ганчовец, „Калето”, построено на високия ляв бряг на Дряновската река до с. Зая на 5 км източно от града; останки на стар манастир, наблизо до с. Зая в местността „Тепавичарски лъки”; „Гера” – на 6 км от Дряново, също римска крепост и пътна станция, построена през II век от нашата ера, на основата на тракийско селище; „Кръста” – с останки от древна черква над с. Зая. В тия крепости, пък и по цялото Дряновско землище, неведнъж са намирани останки от жилища, зидани гробове, византийски и римски монети, кости от хора и т.н. През турско време при Дряново били намерени и два дялани камъка с изображение на конник, който държи в едната си ръка дете и друг камък с латински надпис. Игуменът на Дряновския манастир през турско време, Пахомий, разказвал, че по време на робството бил намерил при случайни разкопки железен кофар, тежък около 13 кг. През 1890 г. С. Юринич открил камък с издялан перваз, представляващ лозови листа с грозде и в средата с гръцки надпис. Изглежда, че това е било някаква надгробна плоча.

Най-голямата височина над Дряново – „Бряста”, под която лежи днешният град, някога била светилище на езичниците славяни. От тази височина те отправяли погледи и религиозни песни към небето и към своя бог Сварог. На това място до началото на нашия век е стърчал многовековен бряст, макар и кух, но толкова дебел, че трябвало 6 души да се заловят като на хоро, за да го обгърнат. Някъде в низината е Самодивското изворче. Ням свидетел на кратоилирските времена е и могилата недалеко от града. Тракийски надгробни могили има на няколко места в околността. На юг от Дряново освен останките от „Града”, или ако приемем, че това всъщност е Стринава, се намират останки от крепост в местността Липово градище. На запад пък са „Боруна” и „Стражата”. На „Боруна” също е имало римска крепост, важен укрепен център през късното антично средновековие. Там една германска експедиция преди повече от 50 години намерила останки от църква в местността „Черковището”, както и каменни колони с латински надписи. Такава колона с надпис и днес може да се види на сградата в двора на 90-годишния дядо Генчо Генчев от селцето Долни Върпища, над Дряновския манастир. Както твърди сам дядо Гено, този „камък” бил взет от крепостта „Боруна”. При строежа на хижата при Дряновския манастир бяха открити останки от средновековни погребения и керамика. Наблизо са намерени и фрагменти от тракийска и гръцка керамика и амфори от остров Тасос от IV-V век преди н.е.

Всеки камък, всяко бърдо, нива и изворче около Дряново напомнят, че тук винаги е имало живот, че тук и в миналото също са живели хора, че тия места са били център на селища в подстъпите към Стара планина.

И като се има предвид стратегическото положение на местността, удобствата за отбрана или за бързи налети било към равнината и към Дунава, било през проходите и тайните планински пътеки към Тракия, никак не е чудно, че деятелните Асеневци са оценили и използвали като опора на родолюбивата си борба тукашните крепости. Ударът им върху Исак Ангел е ярко доказателство за това. Той дълго време напразно обсаждал главната крепост. Но защитниците й, под водачеството на Асеневци, не само не му се предали, но и след като пуснали слух, че иде на помощ голяма кумановска войска, изплашили императора, накарали го без време да вдигне обсадата. после сами го подгонили, пресекли пътищата му в старопланинските теснини и му нанесли тежко поражение. Тази победа над византийците окончателно утвърдила извоюваната свобода и независимост на Българското царство, за да възстанови то наново своето величие и могъщество при Иван Асен II.

Някои възразяват, че всички тия предания за господарстването на Асеневци са само приказки, без всякакво основание. Но случайни ли са имената на местностите „Царовището”, „Цар Асеница” и др.? Още през 1874 г. в една дописка до сп. „Училище”, учителят Хр. Максимов пише за развалините около Дряново от старо време, които носели имената „Царовището”, „Градът”, „Царюва ливада” и „Калето”.

До местността „Селището” край Дряново, под „Орлово гнездо”, където е бил разположен най-напред днешният град по време на цар Калоян бил издигнат манастир в чест на св. Михаил Войн, предтеча на сегашния Дряновски манастир. Цитирахме и дописката от 1859 г., в която се споменава, че около Дряново има „останки глухи от преминалото”. Същото твърди и Г. С. Раковски в книгата си „Горски пътник”, написана през 1854 г. Като разказва на войводата и другарите си за своето „отечество” Дряново, хайдутинът Момчил го описва така:

Български наши скъпи древности
виждът ся около тъмни останки,
сринъти  пусти  от  турски  напасти.

Има и други доказателства за това, че Асеневци са били често насам. Както е известно, те използували за своите освободителни цели не малко отряди от кумани и власи, а околностите на Дряново и сега гъмжат от имена от кумански и влашки произход. Да вземем например имената на някои колибарски селца и махали, като: Саласука, Зънзерите, Балалея, Кукля, Муця, Пърша, Власатили, Яитя, Илинеци, Бахреци, Спанци, Мароцековци, Шушня, Куманите, Кумановци, Дурча, Кашенци, Бангейци и т. н. Тук са били настанявани кумански и влашки отряди, за да бъдат под ръка на царя във всеки момент. А село Каломен, заселено на мястото на стара римска крепост по пътя, който свързва с. Никкш (Никополис ад Иструм) със Стара Загора (Верея), носи името си от Каломан I и Каломан II, синове на цар Иван Асен II от унгарката Мари Ана. „Калман“ е унгарско име, на български променено на Каломан, Калиман, Каломен. Явно е, че селото е било владение на цар Иван Асен II и синовете му, от които е останало и името му.

Вярно е, че освен за разгрома на Исак Ангел по тия места не са останали други летописи от ония времена, които да ни разкажат още нещо за тази преминала епоха. Но от близостта на Дряново със столицата Търновград от естествено укрепеното му местоположение при наличието на останки от толкова крепости и градища, както и от други белези, може да се извади заключение за действително голямата роля на тукашното селище през Второто българско царство. Околните местности са били удобни и за ловни полета на царете и болярите. Но те били привлекателни и за монасите и книжовниците, които сложили началото на един от най-старите български манастири – Дряновския манастир.

И така, въпреки близостта на планината със своите гъсти гори и чукари, макар и да няма много сгодни места за богат живот, като се започне от праисторическите и най-древни времена, при траките, римляните, византийците, славяните и българите, Дряновският край е бил винаги населен. А Дряново, като войнишко поселище, малък град или крепост, поради средищното си място, постоянно бил център на голям район, на околност, пълна със свободолюбиви планинци.

Страници от историята

Новини

виж всички