За Дряново

Зараждане на работническото и социалистическото движение в Дряново и развитието му до войните

Железния мост в ДряновоКакто преди, така и след Освобождението Дряново вина­ги е бил малък град. Но революционните традиции на насе­лението му още от времето на турското робство, техните ус­ловия за живот даже при свободната вече българска дър­жава родили в града ново поколение борци за по-добър жи­вот. Тук се създала една от първите социалистически дружинки в България, която после, през 1891 год., става съоснователка на Партията на нейния първи учредителен конгрес на Бузлуджа.

Причините за създаването на социалистическа дружинка в Дряново твърде рано, далече преди редица други по-голе­ми градове, трябва да се търсят преди всичко в икономичес­кото положение на населението му. Наистина тук работни­ческата класа никога не е била толкова многобройна, както в някои други градове, защото са били малко едрите промишле­ни предприятия. В Дряново обаче още през турско време жи­телите му фактически били разделени на два лагера, на две групи. От една страна, крупно и реакционно чорбаджийство, което експлоатирало и държало в подчинение съгражданите си, и от друга страна едно мнозинство от твърде бедно насе­ление – занаятчии, земеделски стопани, ратаи, дюлгери. Фак­тически в Дряново винаги е съществувал истински пролетариат, макар и непромишлен, защото повече от занаятчиите не били собственици, а наемни работници – чираци и калфи. Дюлгерите, въпреки че били организирани в отделен еснаф като занаятчии, били също наемни работници и то само за летния сезон.

При тези лоши икономически условия и упадък на града, бедните, но будни и жадни за по-добри дни жители на Дря­ново взели да търсят начини и средства да се измени съще­ствуващото нерадостно положение и тежък живот. В бор­бата, макар и още неорганизирана, стихийна и неосъзната до­край, против експлоатацията на чорбаджиите и богаташите, първите семена на социалистическото учение намерили благо­датна почва в града. Най-напред привържениците на социа­лизма, на учението, което издигало програма за коренна про­мяна на обществения строй и живота, за добруването на ра­ботническата класа и бедния народ, в Дряново се броели на пръсти. Ала не минало много време, когато тяхното число на­раснало и дейността им се активизирала в такава степен, че Дряново става една от люлките на социализма в Бълга­рия.

Отначало социалистите в Дряново не били организира­ни в група, в дружинка. Те най-напред намерили поле за ра­бота в току-що възобновеното в края на 1888 год. читалище. Нещо повече, дряновските социалисти били инициатори за неговото възобновяване. В изборите на първото читалищно ръководство като членове учредители участвували и видните после социалистически дейци Михаил Бойчинов, Михаил Ива­нов, Димитър Крусев, Боню Лунгов. В първото читалищно ръ­ководство като библиотекар бил избран учителят социалист Димитър Крусев. Тази длъжност му давала възможност да набавя в читалищната библиотека и да пропагандира прогре­сивната и социалистическа литература. Интелигенцията в гра­да и будните занаятчии и работници можали да получат в ръ­цете си книгите на руските революционни демократи – Чернишевски, Добролюбов, Херцен, както и първите социалистически брошури и вестници, издавани у нас. При това, освен раздаването на книги, читалището взело да организира по-често и изнасянето на сказки, реферати, пиеси и вечеринки с прогресивно съдържание и в социалистически дух. Мнозина от дряновските социалисти били непрекъснато избирани в чи­талищното ръководство и по-късно, през следващите години.

Въпреки кипежа в читалището, първите социалисти в Дряново разбрали, че е необходимо организирано да се ра­боти за пропагандирането на социалистическото учение, че е нужно те да се организират и отделно в своя организация. За­това към края на 1888 год. в Дряново се изгражда социалистическа дружинка с 10-12 души членове. Дружинката раз­вивала голяма дейност за пропагандиране на социалистичес­ки идеи. Нейното съществуване през 1889 год. се доказва и от поверителния рапорт на Дряновския околийски управител до Търновския окръжен управител, с дата 9.I.1892 год., в който пише: „Както съм имал честта да Ви съобща с рапорта си род № 448 от 16.II.1890 год., главният агент за разпространение между населението на социалистически брошури е дрянове­цът Михаил Бойчинов, по занятие панталонджия, а учители­те са все негови съмишленици (социалисти), които всички се стараят да развиват най-голяма енергия в пропагандирване на техните социалистически идеи.“ В една жалейка за почи­налия другар Панайот Тодоров, родом от гр. Горна Оряхо­вица, печатана във в. „Освобождение“ бр. 21. от 8.XI.1897 год., се изнася, че същият през 1889 год. бил чиновник в околийското управление в Дряново и „в този град той за пръв път се запознал със социалистическите идеи и ги направи за всякога свои идеали“. Тази жалейка подкрепя изнесеното в рапорта на околийското управление, че в Дряново съществу­вала още от 1889 год. организирана социалистическа дейност, че имало социалистическа дружинка.

Енергичната дейност на социалистите в Дряново ги налага като нова сила в обществото. Социалистическото учение тук печели все повече привърженици. Затова през изборите на 11.XI.1890 год. населението в града избрало трима члена на социалистическата дружинка – Михаил Бойчинов, Колчо Г. Дуфев и Димитър Дочев за общински съветници, като Ми­хаил Бойчинов бил избран и за помощник-кмет.

Добрата работа на социалистическата дружинка в Дряно­во не избягнала от погледа на Димитър Благоев, който по то­ва време бил в Търново. Той и Никола Хр. Габровски се за­ели да я подпомагат, да насочват дейността й, като често ид­вали в града. Двамата помагат на дружинката да преодолее известни влияния на сиромахомилството и народничеството. Благодарение помощта на Димитър Благоев, през този пе­риод и по-късно, дряновската социалистическа дружинка тръгнала по правилен път и на всички партийни конгреси и конференции стояла на здрави марксически позиции.

Когато нуждата от организирана партия на българската работническа класа съвсем назряла и Димитър Благоев за­мислил нейното създаване, на първата социалистическа сбир­ка, с представители на социалистическите дружинки и кръжо­ци, станала от 3 до 5 май 1891 год. в Търново, била поканена и дряновската социалистическа дружинка. Дотогава социа­листическите дружинки и кръжоци работели всяка за себе си, не били свързани помежду си, нямало никакъв център, кой­то да ги ръководи и направлява.

На първата социалистическа сбирка в Търново дряновска­та социалистическа дружинка изпратила като свои предста­вители Михаил Иванов, Михаил Бойчинов, Михаил Радев и Панайот Венков. Тук били Димитър Благоев, Никола Хр. Габ­ровски и Драгомир Герганов от Търново, Сава Мутафов от Севлиево, Константин Бозвелиев от Казанлък и представител на Габрово. В сбирката участвували представители общо на 5 социалистически дружинки. При обсъждането на поставения от Димитър Благоев главен въпрос от дневния ред на сбирка­та – трябва ли да се излезе открито пред народа като социалдемократическа партия и какъв да бъде нейният характер, дряновските социалисти, в лицето на Михаил Иванов, горещо подкрепили неговата теза, че трябва да се организира партия, че тя трябва да е работническа и легална. Представителят на Габрово бил на същото мнение, а делегатите от Севлиево и Казанлък се обявили против.

Така, още преди основаването на партията, от съществу­ващите 5 активни социалистически дружинки в страната, 3 се изказали за учредяването й. Една от трите дружинки, които подкрепили инициативата на Благоев, била дряновската со­циалистическа дружинка. Търновската социалистическа сбир­ка, като първа социалистическа конференция, изяснила реди­ца въпроси и извършила основната подготвителна работа за създаването на партията. Тук било решено да се свика още през същата 1891 год. на 20 юли (2 август) конгрес на социа­листическите дружинки и кръжоци в България и се положат основите на партията.

Конгресът се състоял нелегално на връх Бузлуджа, по вре­ме на традиционните ежегодни тържества в памет на Хаджи Димитър. Тук участвували около 30 делегати и гости от Тър­ново, Дряново, Габрово, Севлиево, Казанлък, Стара Загора и Сливен, т. е. на 7 социалистически дружинки. Като делегати и гости от Дряново участвували Михаил Бойчинов, Михаил Иванов, Панайот Венков и Димитър Крусев. В разисквания­та на конгреса дряновските делегати напълно подкрепили ста­новището и предложението на Димитър Благоев за създава­не на българска социалдемократическа партия и при приема­нето на нейната програма. Значението на това обстоятелст­во е извънредно голямо. На Бузлуджанския учредителен кон­грес през 1891 год. дряновската социалистическа дружинка не само става съоснователка на партията, но и за разлика от други социалистически дружинки, които считали, че в Бълга­рия капитализмът няма да се развива, а следователно и бъл­гарската работническа класа, застанали на твърди марксически позиции и държали за създаването на здрава партия.

След Бузлуджанския конгрес социалистическата дружин­ка в Дряново се преустроила, съгласно приетата програма на основаната социалдемократическа партия, и се превърнала в крепка организация на новата партия. Като една от дейните партийни организации тя започнала да развива още по-актив­на дейност в града и участвувала във всички партийни конгре­си. На втория конгрес на БСДП, състоял се на 20 август 1892 год. в Пловдив, участвувал и делегат от Дряново. На III из­вънреден конгрес на партията, състоял се на 4-6 юли 1893 год. в Търново, участвували двама делегати от Дряново – Михаил Бойчинов и Михаил Иванов (от общо 24 делегати представители на 14 социалистически дружинки-организации). На тоя конгрес Михаил Бойчинов (по това време помощник-кмет на Дряново) бил избран за член на Общия съвет (Централен комитет) на партията, заедно с Димитър Благоев, Н. Хр. Габровски, Тодор Постомпиров от Габрово, Гав­рил Георгиев и Д. Георгиев. След обединяването на социал­демократическата партия с партията на съюзистите се създа­ла работническа социалдемократическа партия, а обединител­ният конгрес през 1894 год. в София приел нейната програма, предварително подписана от Михаил Бойчинов и Михаил Ива­нов, като членове на Общия съвет, наравно с Димитър Бла­гоев. Михаил Иванов станал член на Общия съвет на място­то на Д. Георгиев. На IV конгрес на РСДП през 1897 год. от Дряново участвували Боню Лунгов, Никола Кратунов, Ми­хаил Иванов и Хр. Зайовски.

На V конгрес на БРСДП, състоял се през 1898 год. в Ям­бол, представител от Дряново бил Михаил Иванов. Той взел активно участие в конгреса, като се изказал няколко пъти. Конгресът избрал Михаил Иванов за секретар на Централния комитет на партията, а за членове на ЦК били избрани Ди­митър Благоев, Георги Кирков, Евтим Дабев и Константин Бозвелиев. На VII конгрес на БРСДП, състоял се през 1900 год. в Сливен, от Дряново участвувал Иван Мъглов. В този конгрес Боню Лунгов участвувал като представител на габровската партийна организация, а Косю Йонков като пред­ставител на русенската организация. Между делегатите на 8 конгрес на БРСДП, състоял се през 1991 год. в Плевен, заед­но с други дряновци бил и Йордан Рашенов, тогава ученик, а после адвокат и изтъкнат партиен деятел в Русе. На IX кон­грес на БРСДП в Търново през 1902 год. от Дряново участву­вали като делегати Михаил Бойчинов, Панайот Венков и Иван Мъглов. За откриването на този конгрес отишло цялото ра­ботническо дружество „Просвета“ в Дряново, 30-40 работни­ци, начело с партийното знаме. На X конгрес на БРСДП в. Русе през 1903 год., когато станало разцеплението с общоделците и се прокламирало превръщането на партията в тесносоциалистическа, дряновци не могли да участвуват поради лип­са на средства. Няма техни представители и на XI, XII и XIV партийни конгреси. На XVI конгрес, състоял се в София през 1910 год., от Дряново участвувал като делегат Иван Ганев.

Редовно участвували дряновци и на окръжните партийни сбирки и конференции. Например на 7 април 1892 год. в Габ­рово била свикана социалистическа сбирка, на която в при­съствието на Димитър Благоев и Н. Хр. Габровски отново се разглеждал и окончателно приел уставът и програмата на партията, разисквани на учредителния конгрес на Бузлуджа през 1891 год. На сбирката се учредил Габровски вътрешен партиен окръг и избрал окръжен съвет на партиията в състав от 5 души. В него влизали от Дряново Димитър Крусев и До­сю Негенцов. На окръжната конференция на БРСДП в Тър­ново през 1895 год. от Дряново участвували няколко делега­ти, начело с Михаил Бойчинов. Те се похвалили на конферен­цията „че имат добре уредени дружества и че три четвърти от населението на града било със социалистите“. Конферен­цията избрала окръжен комитет от 7 души, с представител и на партийната организация в Дряново. А на окръжната со­циалистическа сбирка в Търново на 30.VI.1896 год., с уча­стието на повече от 60 души членове на партията от селища­та на Търновски окръг, бил избран окръжен комитет от 5 души, между които Михаил Иванов и Боню Лунгов от Дряново.

Но дряновци не само участвували в партийните конгреси. Тяхната партийна организация била една от най-дейните в цялата страна в края на XIX и началото на XX век. Тук ра­ботили с голям жар и ентусиазъм, възпитали се редица вид­ни деятели на партията, дейността на повече от които се оце­нява в национален мащаб. И понеже техните имена често ще се споменават в нашата книга, нужно е да се разкажат накратко биографиите им, защото сега малко се знае за тях извън Дряново.

Михаил Косев Бойчинов. Роден на 18.I.1859 год. в Дря­ново в семейството на дребен занаятчия. Завършил с отли­чие трикласното училище в родния си град. Учил занаят терзия (шивач) и изпитал горчивината на чирашкия и калфенски труд. Осемнадесетгодишен младеж се записал доброво­лец в българското опълчение – в 10 дружина. Като млад шивашки работник след Освобождението проявил голям интерес към социалистическата литература и един от първите в гра­да прегърнал за цял живот социалистическите идеи като свои. Михаил Бойчинов е един от основателите на социалистическа­та дружинка в Дряново, един от възобновителите, а после ка­сиер и председател на читалище „Развитие“. Изцяло преда­ден на обществена и социалистическа дейност, той участвувал в първата социалистическа сбирка в Търново, в учредителния конгрес на партията на Бузлуджа, както и в други нейни кон­греси и конференции. Като социалист е избран още през 1890 год. до 1893 год. за общински съветник и помощник-кмет на Дряново, а през 1894 год. възглавил социалистическата листа в общинските избори в града, която спечелила изборите и той станал кмет на града, кмет на първата комуна в България, до разтурянето й от правителството на Константин Стоилов. През 1893 и 1894 год. Михаил Бойчинов е член на Общия съвет (Централен комитет) на БСДП. Няколко пъти бил секретар на партийната организация в Дряново и кандидат на партия­та за общински и окръжен съветник, както и за народен пред­ставител. Той е един от основателите на дряновското работ­ническо дружество „Самозащита“ през 1894 год., основател на шивашката кооперация „Надежда“, през 1895 год., една от първите занаятчийски кооперации в България; основател през 1899 год. на „Македоно-одринското“ дружество и негов няколкогодишен председател. През 1901 год. редактирал со­циалистическия „Дряновски вестник“. След разцеплението на партията през 1903 год. останал верен на Благоев. През 1911 год. се преселил в Плевен, където живял дълги години, но към 1927 год. се върнал пак в Дряново. Член на Българската комунистическа партия, убеден пропагандатор и твърд сторонник на социализма Михаил Бойчинов останал до самата си смърт – на 27. X. 1934 год.

Михаил Иванов Сяров. Роден в Дряново през 1860 год. Също един от първите социалисти в града и в страната. Дъл­ги години подпредседател и председател на читалището. Ка то щатен секретар (чиновник) в общинското управление в Дряново от 1889 до 1893 год. оказал голяма помощ на социа­листическото движение в града и за завземането на общината от социалистите през 1894 год. Участвувал като делегат на първата социалистическа сбирка в Търново през май 1891 год. и в учредителния конгрес на партията на Бузлуджа. Ня­колко пъти (през 1893 и през други години) е из­биран за секретар на со­циалистическата дружи­на и после на партийна­та организация в града и за член на Търновския окръжен комитет на пар­тията. Известно време бил отговорник на печат­ницата на партийния ор­ган в. „Работник“ в Тър­ново и редактор на соци­алистическия вестник „Освобождение“. През 1893 год. е избран за член на Общия съвет на пар­тията и подписал заедно с Д. Благоев, Н. Габров­ски и М. Бойчинов съгла­шението за обединяване на партията със съюзистите и за изграждането на новата обединена Бъл­гарска работническа со­циалдемократическа пар­тия. На V конгрес на БРСДП в Ямбол през юли 1898 год. бил избран за секретар на Централния комитет на партията. Многократно арестуван и преследван от полицията. Печатал е много статии и материа­ли във всички тогавашни партийни и социалистически вестни­ци. След разцеплението на партията през 1903 год. живял в Търново и поради здравословни причини се оттеглил за изве­стно време от активна политическа дейност. Но след 9 юни 1923 год., заедно с Н. Габровски, бил отново арестуван и пре­бит в полицията. Починал през 1924 год.

Димитър Крусев. Роден в Дряново през 1866 год. Учител. Като един от първите социалисти в града взел активно уча­стие в работата ла читалището (бил избран няколко пъти за библиотекар) и в дейността на социалистическата дру­жинка. Участвувал в Бузлуджанския конгрес през 1891 год. Участвувал и бил председател на първия конгрес на Българ­ския учителски съюз през 1895 г. Непрекъснато гонен и преследван от полицията, Крусев бил принуден да напусне учителската профе­сия и постъпил на работа в Дирекцията на статистиката в София. Участвувал като доброволец в Балкан­ската война и, заразен от петнист тиф на фронта през есента на 1912 год., починал в Пазарджик.

Панайот Венков. Роден на 15 август 1866 год. в Дря­ново. След завършване на трикласното училище станал шивашки работник. Участ­вувал в работата на първа­та социалистическа сбирка в Търново, а после на Буз­луджанския конгрес през 1891 год. След конгреса, по поръчение на Д. Благоев, работил в София през 1892-1893 год. за изграждането на со­циалистически групи сред шивашките работници. През 1900 год. бил секретар на партийната организация в Дряново. След 1903 год. емигрирал в Румъния, където също организирал социалистическа група от българи-емигранти. От Румъния зами­нал за Южна Америка, а след завръщането си оттам се засе­лил в Павликени, където през 1907 год. основал групата на тесните социалисти. Тук открил книжарница и печатница. В Павликени през 1919 год. го избрали за общински съветник ка­то представител на партията, След 9 юни 1923 г. Панайот Вен­ков бил арестуван и инквизиран от полицията, но до края на живота си останал верен на своите комунистически убежде­ния. Починал на 12 май 1952 год.

Боню Лунгов. Роден на 17 юли 1869 год. в Дряново, един от първите социалисти в България. Отначало работил като учител, а после завършил право в Швейцария – в Женева и Лозана, от където сътрудничил на в. „Работник“. По-късно бил адвокат, съдия в Ловеч, книжар в Дряново и в Габрово, редактор  на  вестниците „Заря“, „Освобождение“, „Работнически вестник“ (1899-1900 год.), на списанията „Право дело“ и „Образование“, издател и разпространител на со­циалистическа литера­тура. В родния си град развил голяма дейност в полза на социалисти­ческата дружинка, а по­сле на партийната орга­низация. Участвувал и в партийни конгреси. През 1899 год. бил избран за народен представител от социалистите и работни­ците в Дряново. По-къс­но се установил в Габро­во и след разцеплението на партията през 1903 год. преминал на пози­циите на широкия социа­лизъм и се занимавал главно с книжовно-педагогическа дейност. Загинал като офицер на фронта при Од­рин през Балканската война на 13 март 1913 год.

Никола С. Кратунов. Роден през 1862 год. в Дряново, по професия бояджия. Един от самородните и предани първи со­циалисти и социалистически деятели. Активен член и известно време секретар на партийната организация в Дряново. Като отличен рецитатор и масовик участвувал във всички публични прояви на партията. През 1906 год. се преселил в гр. Търго­вище, където се включил наново в партийна работа и през; 1922 год. бил избран за общински съветник, като представител на партията. Участвувал и в Септемврийското въстание през 1923 год. След атентата през 1925 год. е хвърлен в зат­вора. През 1926 год. се преселил в гр. Павликени. Останал ве­рен на партията до самата си смърт – 1946 год. Синът му Илия Н. Кратунов, роден в Дряново през 1897 год., бил пар­тиен деятел в Германия и Чехословакия, но поради преследва­ния от полицията (прека­рал 3 години в чехословаш­кия затвор), емигрирал в Съ­ветския съюз. Там работил като електроинженер. За­гинал през 1938 год. неосно­вателно репресиран, но през 1956 год. бил посмъртно ре­абилитиран.

Досю Негенцов. Роден през 1872 год. Завършил Априловската гимназия в Габрово и висше образова­ние по политически науки в Женева, Швейцария, и Гренобъл, Франция. Учителствувал дълги години в Дря­ново, Габрово, Белоградчик, Берковица. През периода 1891-1898 год., като учител в трикласното училище в Дряново, работил активно в местната социалистическа дружина, после организа­ция на БРСДП. След разце­плението на партията през 1903 год. бил в Габрово и преминал на широко-социалистически позиции, без да скъсва съвсем с тесните со­циалисти и техните ръко­водители – Димитър Благоев, Вела Благоева и др. Той е един от видните дейци на Бъл­гарския учителски съюз и редактор на неговите издания. Съ­трудничил на вестник „Социалист“ и списание „Съвременна мисъл“ и редактирал сп. „Право дело“ и вестниците „Съзна­ние“, „Учителски другар“, „Социалистическа заря“ и списание „Образование“. Дълги години бил член на управителния съ­вет, а от 1913 год. до 1934 год. председател на Българския учи­телски съюз. Бил е председател на кооперативната централа „Напред“ в София. Автор е на книгите: „Борби и придобивки на Българския учителски съюз“ и „Теория и практика на професионалното движение“. От 1927 до 1932 год. бил народен представител. Починал на 23 август 1951 год. в София.

Димитър Филипов Панков. Роден в Дряново в 1888 год. в семейството на беден обущар. Към 1906  отишъл на работа в Попово, Шумен и Русе, а през 1910 год. заминал за Аме­рика и станал един от създателите, а после член на ЦК на Българския социалистически работнически съюз в Америка, в който членували революционно настроени български еми­гранти и работници. Завърнал се в родината си през 1912 год. да участвува в Балканската война и прекарал тук до 1923 год., до Септемврийските събития, когато бил подгонен и от­ново емигрирал. По-късно Димитър Панков продал цялото си имущество в Америка, закупил разни машини и ги подарил на Съветския съюз, където останал и завършил Висша пар­тийна школа. Със специална задача от Коминтерна наново се върнал като партиен функционер в САЩ и развил голяма дейност в американската компартия и сред работническата класа в Америка до самата си смърт, на 2 август 1945 год., в гр. Детройт.

Това били първите и най-активните социалисти и партий­ни дейци, които създали партийната организация в Дряново и работили не само там, но в национален и международен ма­щаб за делото на партията. Но те не били единствените. От създаването на социалистическата дружинка и партийната организация в града, до разцеплението на партията през 1903 и до 1912 год. в дружинката и после в партийната орга­низация членували: Иван Мъглов – учител, после широк со­циалист; Иван П. Лунгов – шивач, общински съветник в пър­вата Дряновска комуна през 1894 год., после преминал в де­мократическата и в други партии; Колчо Г. Дуфев – фурнаджия и училищен слуга, общински съветник от 1890 до 1893 год. и после помощник-кмет по време на комуната; Венко Генчев – учител; Стефан Руневски – учител, после изтък­нат български писател; Иван Коюв Кабранджиев; Иван Чуков – после редактор на социалистически вестник „Освобо­ждение“ в Търново; Никола Чуков – фурнаджия, Станчо Чуков – обущар, Стойчо Филипов Панков – шивашки работник, през 1910 год. секретар на тесняшката партийна органи­зация, после се заселил в Русе; Стефан Пуйков – шивач, из­селил се после в с. Дъскот, Павликенско; Алекси Стоянов – шивач; Нено Генчев – шивач; Косю Белчев Маказов – ши­вач; Нейко Рашков – обущар, общински съветник по време на комуната; Симеон Бижев – шивач; Стефан Горанов – шивашки работник; Тодор Йорданов – обущар; Иван и Димитър Манастирски – шивашки работници;   Филип Панков Пристилкаджията – обущар; Никола Попски; Минчо Върбов; Михаил Радев; Бонка Рачева – шивачка; К. Ризов; Рачо Михайлов – шивач, после се изселил в Русе; Иван Лечев – учител; Коста Колев; Марко Колев; Колю Павлов – секретар на общината по време на комуната; Денчо Станев Пав­лов – шивашки работник в кооперация „Надежда“, изселил се в с. Дъскот; Димитър Бочев – обущар; Д. Стоянов – на­стоятел на „Работнически вестник“ през 1901 год.; М. К. Рачев – обущар, настоятел на „Работнически вестник“ през 1902 год.; Ст. Владков; Дончо Ив. Сяров – шивач (брат на Михаил Иванов); Рашо Недялков – файтонджия, общински съветник по време на комуната; Стоян Лазаров – кожухар; Колю Божурката – фурнаджия; Симеон Бойчинов, брат на Михаил Бойчинов; после се изселил в Плевен; Иван Белчев Манев; Христо Йончев – учител; Никола Радивоев – учи­тел; Тодор Немски; Станчо С. Тотев – кундурджия, общин­ски съветник в комуната; Христо Стоянов Йончев; Никола Халачев; Досю Тумбалов; Съби Попски; Христо Белев – един от основателите на кооп. „Надежда“,, после се изселил в По­пово; Петър К- Тананов; Марко Т. Колишовски; Петър Пет­ков; К. Илчев; Досю В. Фъртунов; Върбан Димитров; Колю Савов; Пенчо Пеев; Пеню В. Мутафов; Пеню Иванов; Кой­чо Димитров; Стефан С. Гайдарджиев – обущар; Недялко Генев; Драган Върбев; Стефан Бижев; Атанас Дряновски – ученик във военно-дивизионно училище в Шумен, изключен заради социалистическите си убеждения и участието му в първия (обединителен) конгрес на РСДП в София през 1894 год.; Т. Зафиров – телеграфист в дряновската тп станция; Нено Шарев – шивач, съдружник на Михаил Бойчинов и един от основателите на кооп. „Надежда“; Рачо Бончев и Ко­сю Бончев, членове на шивашката кооперация; Панайот То­доров – чиновник в околийското управление, родом от Гор­на Оряховица; Иван Н. Фурнаджиев; Генчо М. Балабанов; Рачо П. Тананов; Никола Петров; Боби Ангелов; Ангел Бачов; Иван Ц. Владков; Ст. Д. Катранджиевски; Хр. Н. Не­дялков; Пенчо Венков; Ганчо Денев, Рачо П. Тъпанарчев; С Д. Далев; Досю П. Мутафчиев; Сава Хр. Койчев; А. Г. Миндалов; Н. Стойчев; Ив. Вапиаров; Досю Стойчев; Цочо П. Лунгов; С. П. Стоянов; Бончо Генчев, после се изселил в Со­фия; Върбан Ненов; Никола Киряков; Ст. Овчаров; Сава Па­найотов – шивач, председател на кооперация „Надежда“, по­сле се изселил в Америка; Димитър Йорданов – аптекар; Иван Ганев; Денчо Марчевски – учител, сега известен български писател; Никола Стоянов, заминал после за Амери­ка; Димитър Янков; Петър Тулешков и други другари. Сега е мъчно да се възстанови точният членски състав, да се по­сочат имената на всички дряновци, които членували в социа­листическата дружинка и в партийната организация от 1889 год. до 1912 год. Но, както се вижда от имената, които посоч­ваме, числото на дряновските социалисти и тесняци, членува­ли в партията през този период, не е малко. Само през 1894-1895 год.- тук имало 35-40 души организирани членове на пар­тията.

Партийната организация в Дряново развила дейност в няколко направления. Както през първите години, така и по-късно се обръщало голямо внимание на пропагандирането на социалистическите идеи сред работниците, занаятчиите и сред цялото население. Пропагандата на социализма се осъществявала чрез устна агитация, сказки, реферати и беседи на събрания, диспути с противниците на социализма, вечерин­ки и екскурзии, четене на подходяща литература.

Като се почне от 1892 год. ежегодно се празнувал и 1 май. Например преди 1 май 1901 год. била организирана семейна вечеринка с интересна програма и много посетители – социа­листи и съмишленици. Димитър Йорданов – аптекар, гово­рил за значението на празника и необходимостта от сдружаването на работниците, а Михаил Бойчинов изнесъл беседа на тема „Има ли почва социализмът у нас“. Присъствуващите си отишли късно през нощта, весели и доволни, след като всички изпели работнически марш.

Разпространявала се и социалистическата литература. Ос­вен читалищната библиотека, социалистическа литература разпространявали и Михаил Бойчинов, Михаил Иванов, До­сю Негенцов, Боню Лунгов. Последният дори дал обява като отворил книжарницата си през 1898 год., че в нея освен учебници и тетрадки има богат избор от социалистически книжки и пълни течения от вестник „Работник“. На 9.I.1892 год. околийският управител в Дряново донася поверително на окръжния управител в Търново, че на името на Досю Не­генцов е пристигнал пакет с книги от Женева. Като имал пред вид предписанието на окръжния управител № 1175 от 21. II. 1890 год., с което се нареждало „щото разпространи­телите на български социалистически брошури да бъдат пре­следвани и дадени под съд, а самите брошури да се конфис­куват“, околийският управител питал какво да прави в тоя случай, защото книгите не били български, а на руски и френски езици. От списъка, който той приложил към рапор­та си, се вижда, че действително в Дряново била изпратена твърде ценна литература по въпросите на работническото движение и социализма.

Четенето на прогресивната и социалистическа литература помогнало на първите пропагандатори на социализма в Дря­ново да повишат значително своята теоретическа и идеоло­гическа подготовка. Без да говорим за начетеността и голя­мата култура на двама от първите образовани социалисти Досю Негенцов и Боню Лунгов, не може да не отбележим, че именно умното четене на социалистическата литература по­могнало на Михаил Бойчинов и Михаил Иванов да израснат не само като партийни дейци практици, но и като теоретици. Да вземем напр. кратката статия на Михаил Бойчинов, оза­главена „Девет ползи от 8-часовия работен ден“. Без много усуквания, на достъпен даже за най-малограмотните хора език, Бойчинов обяснява съвсем простичко защо трябва да се въведе 8-часовия работен ден и каква полза ще имат работниците от него. Статията завършва със заключението: „Най-великото дело, което човечеството може засега да извърши, е въвеждането на 8-часовия работен ден в производството.“

В редица свои статии като: „Социализмът ще победи“, „Съединявайте се“, „Какво искаме“, „Нека загине“ и др., пе­чатани във вестник „Освобождение“, Михаил Иванов доказ­ва, че всички злини на този свят произтичат от класите, и за­това трябва да се води борба за премахване на социалното неравенство, за ликвидирането на капиталистическата класа и буржоазно общество.

На тържеството в памет на загиналите борци от Хаджидимитровата чета през 1896 год. на Бузлуджа Никола Кратунов заявил, че законите на капиталистите „са задушили все­ки свободен дух в народа, въпреки основния закон – консти­туцията“, и издигнал революционния лозунг: „Напред в бор­бата, да строшим всички дървени и железни хомоти и да се избавим от всякакво робство!“

Именно този революционен дух, идейна яснота и умение да работят между народа издигнали неколцина от дряновски­те социалисти като истински водачи на работническата класа и бедно население в града.

Партийната организация в Дряново (полагала големи гри­жи не само за своето масовизиране, но и за организирането на работниците и занаятчиите в свои организации за извоюване на по-големи професионални придобивки. Още през 1893 год. в   града   бил   основан   работнически   клуб-читалище   под името „Съгласие“, един от първите работнически клубове в България. Освен в Дряново такива клубове тогава имало в Търново, Варна, Попово, Г. Оряховица, Видин, Сливен, Кю­стендил, Стара Загора, Шумен и Разград. Клубът не бил предназначен само за членовете на социалистическата дружинка, а разтворил вратите си за всички работници, младе­жи и граждани, които проявявали интерес към социалистичес­кото учение. По инициатива на партийната организация на 19 април 1894 год. било организирано работническо друже­ство „Самозащита“, което имало за цел „политическото въз­питание и повдигане класовото съзнание на дряновските ра­ботници“. Това дружество допринесло много за активизиране­то на работничеството в града, в подкрепа на всички акции и борби на партията в Дряново. По-късно, през 1899 год., тук се основало ново общоработническо дружество „Просвета“. И двете дружества уреждали вечеринки, сказки по въпросите на работническото движение, колективни четения на вестници и книжки. Като център на дейността на партийната организа­ция и работническите   дружества   служил   работническият клуб. След разцеплението на партията дружество „Просвета“ преминало под ръководството на широките социалисти.

Значително дело на дряновската партийна организация и лично на Михаил Бойчинов било основаването на 1.III.1895 год. на шивашката кооперация „Надежда“. Пръв председател на нея станал сам Бойчинов. Целта на кооперацията била да помогне на шивачите в Дряново да издържат на икономиче­ската конкуренция, да се подобри материалното им положе­ние, и от друга страна, да се покаже на обществото, какво може да се направи, когато има задружни, колективни уси­лия. Членовете, калфите и чираците на  кооперацията   били все социалисти – на брой около 20 души. В кооперацията че­сто се провеждали не само производствени, но и социалисти­чески партийни събрания. Тук говорили за труд, за работна заплата, за работно време и други професионални и социал­ни проблеми. Шивашката кооперация „Надежда“, като на­чинание на партията, просъществувала чак до към 1909-1910 год. По примера на „Надежда“ била учредена и обущар­ска кооперация. Най-лични майстори в нея били Минчо Вар­ната и Илия Минчев Кожухаров. Тази кооперация действувала само 1-2 години.

Под ръководството на партията в града било и Македоно-Одринското дружество. Организирано през 1899 год. по нейна инициатива то било ръководено от Михаил Бойчинов, избран за председател. Това дружество се организирало в противовес на тенденциите на македонските върховисти, ръководени от дряновеца генерал Иван Цончев (роден 1858 год. починал 1910 год.) и царския дворец. По идея на партията, в Дряново за младите работници било създадено и работническото юнашко дружество „Балкански юнак“ през 1901 год. Делово­дител му станал младият социалист Косю Тафров, после секретар на партийната организация в Асеновград, убит през 1923 год. Друго дружество под ръководството на партията било женското дружество „Събуждане“, основано през 1901 год. То представило пиесата „Отело“ и дало една вечеринка в полза на Македоно-Одринското дружество. В женското дружество активна дейност развили учителките Григорова, родена в Севлиево, и Мария Г. Попова. То също поело инициатива и за откриването на професионално училище за момичета в града.

Така, опирайки се на няколко масови организации и дру­жества, и като ги ръководела, партийната организация в Дря­ново съумяла да привлече не само работниците, учителите, младежта, занаятчиите, но и мнозинството от населението в града. Нямало акция, в която партията да не участвува. До­ри и по така нареченото „Климентово дело“ – по интернира­нето на митрополит Климент (писателят Васил Друмев) от правителството на Стамболов, тя заела правилна позиция. Нещо повече. По инициатива на партийната организация в Дряново, под едно прошение, били събрани стотици подписи за освобождаването на митрополит Климент от затвора. За­едно с Михаил Бойчинов, Михаил Иванов, Боню Лунгов и други видни партийни дейци в града прошението било подпи­сано от всички честни граждани, въпреки противодействията на стамболовистката власт.

Своята активност партийната организация през този пе­риод проявявала и в изборите, в които се борела с различните буржоазни партии и котерии, със силното чорбаджийство и капиталистите в града. Освен в общинските избори на 10 юли 1894 год., които спечелила, партията взела участие-и в редица други общински, окръжни и за Народно събрание из­бори. Тя създавала непрекъснато и големи грижи на управ­ляващите партии, които не жалили сили и средства да потъп­кват всеки опит за спечелване изборите от социалистите. За това в Дряново винаги имало многобройна полиция, готова да разгони и пречи на избирателите, да потъпче всяка „бун­товническа проява“. Например през 1898 год. в града имало 11 конни и 7 пеши стражари, всичко 18 души, като един стражар се падал за града и околията на 850 души. В същото време в Еленска околия, макар и да е още по-разпръсната със своите махали и колиби, един стражар се падал на 1390 души, а в Павликенска околия на 2390 жители.

За пръв път социалистите прокарали свои кандидати – Михаил Бойчинов и други в общинския съвет в Дряново през ноември 1890 год. Дотогава, както изнася една статия под заглавие „Старото и новото чорбаджийство в Дряново“ (в. „Освобождение“, бр. 18, 19.X.1897 год.), „Избирателите в Дряново може да се каже съставляваха безформена маса.“ Обаче от тази година насетне, „Благодарение на нашите дру­гари. Дряново се раздели на два почти равни лагера. На зна­мето на хората от нашия лагер беше написано: „Долу чорбаджиите“. От година на година борбата се изостряше. Бол­шинството обаче на гражданите бе на наша страна.“

В изборите за Народно събрание на 18.VII.1893 год. (То­гава Михаил Иванов бил секретар на партийната организа­ция) били раздадени 600 партийни бюлетини, но поради за­плахите на властта, избирателите се въздържали да гласуват за социалистите и партийният кандидат Михаил Бойчинов по­лучил 47 гласа. По същото време, като партиен кандидат (определен от Общия съвет – ЦК на партията) за народен представител в Попово, той получил 115 гласа, а в Хасково заедно с Михаил Иванов – 40 гласа. Михаил Иванов бил кандидатиран и в Габрово, където получил 29 гласа, а Миха­ил Бойчинов и във Враца, където заедно с Димитър Благоев и Н. Хр. Габровски получил 15 гласа. В градските общински избори на 5.IX.1893 год. партийната листа в Дряново полу­чила 166 гласа (в Габрово 21 гласа, в Сливен – 35 гласа).

На 7.VIII.1894 год. се състояли избори за окръжен съвет. В Дряново партиен кандидат бил пак Михаил Бойчинов, но околийският управител взел всички мерки по селата и в гра­да той да не бъде избран. В законодателните избори за VIII ОНС на 11.IX.1894 год., при голям терор и машинации от страна на правителството, от 861 гласували избиратели Ми­хаил Бойчинов, тогава кмет на Дряново, получил 245 гласа. Изборът бил спечелен от д-р Минчо Цачев от Дряново, върл консерватор и секретар на Министерството на вътрешните работи в кабинета на К. Стоилов, за когото били подадени 425 гласа. Другите кандидати получили по-малко гласове – Са­ва Бургоджиев 100 гласа, Димитър Унгоров – 84 гласа.

В изборите за градска община на 1 септември 1896 год. социалистите пак участвували със своя партийна листа. В из­борите за окръжни съветници на 3 август 1897 год. партийни кандидати от Дряново били Михаил Бойчинов и Боню Лун­гов. Последният бил кандидат и в Търново.

В изборите за 10 ОНС на 25.IV.1899 год. кандидатът на партията в Дряново Боню Лунгов нанесъл поражение на пра­вителствените и други буржоазни кандидати, като спечелил 1014 гласа и бил избран за народен представител. Противни­ците му получили: Пенчо К. Дъчев от Народната партия 309 гласа, Сава Бургоджиев от Радославистката партия – 308 гласа и Кънчо Върбанов 10 гласа. В тези избори голяма роля изиграли членовете на партията и работническото дружество „Просвета“, които непрекъснато обикаляли избирателите от града и от съседните села, особено в с. Гостилица, и ги агитирали да гласуват за партийния кандидат Боню Лунгов. В същите избори в цялата страна били избрани 6 партийни кан­дидати: Д. Благоев и Я. Сакъзов в Ямбол, Никола Хр. Га­бровски и Никола Бакев в Павликени, Хаджиев в Попово и Боню Лунгов в Дряново. В изборите за 11 ОНС обаче на 28 януари 1901 год. Боню Лунгов, като партиен кандидат, спече­лил само 107 гласа и не бил избран. В тия избори пропадна­ли и младият кандидат на демократическата партия Никола Мушанов с подадени за него 761 гласа, Стефан Н. Лафчиев с 644 гласа и Димитър Инджов с 93 гласа, а спечелил Стефан Попов с 975 гласа. В изборите за 12 ОНС, когато в Дряново били поставени кандидатурите на хора от няколко партии, партийният кандидат Боню Лунгов получил 172 гласа, а Ни­кола Хр. Габровски 162 гласа. Тези избори били спечелени вече от Никола Мушанов с 1323 гласа, като опозиционер на правителството и Стефан Лафчиев с 1132 гласа.

От този момент започва стремителното израстване на Ни­кола Мушанов като един от най-видните буржоазни политици и държавници в България преди 9.IX.1944 год. Роден на 2.IV.1872 год. в Дряново, той получил основното си образование в родния си град, средно в Търново и висше-юридическо във Франция. Отначало бил съдия, прокурор и адвокат в Стара Загора, Варна и Русе. За народен представител бил избиран в десет народни събрания – 1902, 1908, 1911, 1913, 1914, 1919, 1923, 1927, 1931 и 1940 години. През 1908 год. бил избран за министър на народното просвещение. С неговото име като министър на народното просвещение е свързан един сравнител­но демократичен за ония времена Закон за просветата. През 1910 год. е назначен за министър на вътрешните работи. През 1918 г. е отново министър на обществените сгради и после на железниците; през 1919 год. – министър на вътрешните рабо­ти; през 1931 год. пак министър на вътрешните работи, а от септември 1931 год. – министър-председател и министър на вътрешните работи, до преврата на „Звено“ на 19 май 1934 год. По време на фашисткия режим бил негов противник, като застъпвал англофилски позиции. След 9.IX.1944 год. е един от ръководителите на демократическата партия – опозиция срещу правителството на Отечествения фронт. Починал през 1948 год.

След избирането на Боню Лунгов като партиен кандидат за народен представител през 1899 год. партията вече не мог­ла да спечели изборите в Дряново. Разцеплението през 1903 година, изселването на най-дейните социалисти и членове на партията в други селища, преминаването на някои от тях, като Боню Лунгов и Досю Негенцов, на широко социалистически позиции, нанесли големи поражения на партийното дело в града. Три-четири години след 1903 год. тук вече не били Ми­хаил Иванов, Боню Лунгов, Димитър Крусев, Панайот Ней­ков, Никола Кратунов и редица други изтъкнати партийни дейци. Затова изборите в Дряново и околията започнали да се печелят от буржоазните партии. Едва към 1913 год. при едни избори партията получила 426 гласа в града и околията или 9,4 на сто от всички гласоподаватели. В самия град в изборите през 1913 год. гласовете се разпределили така: за коа­лирани либерали – 153 гласа, Народна партия – 38, Прогресивно-либерална – 1, Демократическа – 182, Земеделски съюз – 4, Радикал-демократическа – 20, Обединена раб. соц. демокр. партия (широки социалисти) – 189 гласа, Работническа соц. демокр. партия (тесни социалисти) – 29. Ако не е днес разцеплението на партията и общоделските позиции на широките социалисти, работническата класа в Дряново вина­ги би могла да печели изборите или да бъде оная сила, с ко­ято да се считат, както в края на 19 век. Подобни били и ре­зултатите от изборите за 17 ОНС на 23. II. 1914 год., когато партията получила в града и околията 350 гласа, а широките социалисти – 1313 гласа. В същите избори Никола Мушанов бил избран само с 627 гласа.

След разцеплението на партията през 1903 год. и раз­пръскването на членовете, влиянието на партийната органи­зация в Дряново явно намаляло. Но макар че широките со­циалисти разширили влиянието си в града, те не могли да убият революционния дух на тесняците дряновци. Например на 5.VIII.1910 год. тесните социалисти свикали събрание, на което разгледали героичната борба и стачката на миньорите в мина „Плакалница“ и протестирали против намесата на правителството и полицията в тяхната законна борба. Както личи от една дописка на секретаря на партийната организа­ция Стойчо Панков, събранието апелирало към цялото бъл­гарско работничество да подкрепи миньорите от Плакалница.

Има сведения и за други прояви на тясносоциалистическата партийна организация през този период. Например на 1 май 1912 год. в града имало манифестация, в която участву­вали 17 работници, като преди това имало и събрание. В съ­щото време широките социалисти не празнували, а работели през целия ден. На 20 юни 1912 год. имало пак събрание на партийната организация, на което били записани 48 лева за народния (партийния) дом в София. Към септември 1912 год. Централният комитет на БРСДП (т.с.), между другите пар­тийни организации и групи, поканил и дряновската в срок от 5 дни да изпрати тримесечния си отчет и дължими суми.

Първите стъпки на социалистите, на социалистическата дружина и после на партийната организация в Дряново не били лесни. Но като имала за ръководители изтъкнати дей­ци, тя завоювала видно място в обществено-политическия живот в града, окръга и страната. Голяма помощ й оказвал в това отношение Димитър Благоев, особено докато бил в Тър­ново, пък и после. В Търново клубът на социалистите се нами­рал в дряновския хан. Димитър Благоев идвал на няколко пъти в Дряново и напътствувал дряновци как да работят. Как­то се вижда, особено активна била дейността на дряновската партийна организация през първите години след създаването й, от 1889 до 1903 год. Тя участвувала във всички избори, ми­тинги, събрания, манифестации против буржоазните правител­ства па Стамболов, Стоилов и др.

Всяка година организирала тържествено отпразнуване на празника на труда – 1 май, уреждала често вечеринки, утра, представления (по това време били изнесени от нея и пиеси­те „Разбойници“ от Шилер, „На дъното“ от Максим Горки“ и др.). Тя работила и за просвещаването и организиране­то на работниците, на занаятчиите, интелигенцията и мла­дежта в града, за подобряване живота на населението, като издигала едновременно икономически и политически искания.

С цялата си дейност през този период партийната орга­низация в Дряново се наложила като една от най-революци­онните в страната, а ръководителите й се нареждали между най-известните социалистически дейци у нас и били избирани в централното ръководство на партията, наред с Димитър Благоев и Никола Хр. Габровски. Секретарите на партийната организация в Дряново в тия времена Михаил Иванов, Ми­хаил Бойчинов, Никола Кратунов, Стойчо Панков, Никола Киряков работели с ентусиазъм, със съзнание за революци­онен дълг спрямо работническата класа. Тяхната дейност, онова, което извършила цялата партийна организация в гра­да през време на тая ранна епоха, оставило трайни следи в целия обществено-политически живот в Дряново до най-нови времена. Не били малки нейните успехи и в периода след вой­ните – от  1919 до  1944 година.

Страници от историята

Новини

виж всички