За Дряново

Създаването на социалистически общински съвет в Дряново през 1894 г. – първата комуна в България

Улица в ДряновоЕдна от най-ярките страници в историята на Дряново, на Дряновската партийна организация, е спечелването на общи­ната в града от партията през 1894 год. Това събитие придо­бива в известна степен и национално значение, защото със заемането на общината в Дряново от партията, още в ония времена, станало в резултат на избори в този град, се създа­ва фактически първата комуна в България. През 1894 год., само три години след учредяването на Българската работни­ческа социалдемократическа партия, партийната организа­ция в Дряново има вече такова голямо влияние, че не само може да мери силите си с буржоазните партии, но и да ги по­беди в едни общински избори. Значимостта на това събитие се определя и от обстоятелството, че е станало именно в Дря­ново, дотогава крепост на старото чорбаджийство. И друго – че това събитие е станало още в началния период от същест­вуването на партията, когато тя не била толкова укрепнала, когато народът не е бил запознат добре с нейната програма. Партийната организация в Дряново не само привлякла насе­лението към себе си, не само нейните кандидати спечелили изборите, но и държала властта цели 6 месеца, до грубото и незаконно разтуряне на общината от правителството на кон­серваторите, начело с Константин Стоилов.

Кои са били причините за неочаквания успех на партията (тогава PC ДП) в Дряново още преди края на миналия век?

Причините са  главно три.

На първо място това е лошото икономическо положение на мнозинството от населението в градеца след Освобождението. Много от занаятите, които в турско време прехранвали населението, западнали, защото не можели да издържат кон­куренцията на фабричните стоки. Развитието на промишле­ността и търговията в Дряново, където имало значителен брой едри търговци, предприемачи, соватчии и фабриканти, при наличието на твърде бедно население, лишено от земя и големи възможности за прехрана, било съпътствувано с още по-очевидното обедняване на стотици семейства. В града има­ло достатъчно работна ръка, въпреки непрекъснатото изсел­ване на голяма част от населението, което отивало да търси препитание на други места. Но и ония бедняци, които оста­вали тук, не (можели да бъдат доволни от съществуващото положение, борили се непрекъснато против буржоазната експлоатация.

Втората причина за успеха на дряновските социалисти би­ла силата, здравината и авторитетът на партийната органи­зация и нейните ръководители в града. И на други места, в редица други градове тогава вече съществувала работническа класа, западнали занаятчии и твърде бедно население. Но почти никъде по това време тия хора не били така добре ор­ганизирани и с такава вяра в партията, както в Дряново. За­това допринесли, преди всичко, местните партийни ръководи­тели и първи социалистически дейци – Михаил Бойчинов, Михаил Иванов Сяров, Димитър Крусев, Панайот Венков и други. Те, особено Михаил Бойчинов и Михаил Иванов, били хора, които добре познавали нуждите на народа. Благодаре­ние на тяхната енергия, добра теоретична и идеологическа подготовка, както и наличието на революционни традиции и твърде бедно население в Дряново, тук била организирана здрава и дейна партийна организация, която повела народа на борба за по-добър живот. Пропагандистката деятелност на двамата изтъкнати социалисти намерила добър прием сред местните работници, западнали занаятчии, интелигенция и бедни земеделски стопани. В социалистическата дружина, после партийна организация, състояща се от 30-40 души, членували учители, работници, занаятчии, чиновници. Но не само социалистическата пропаганда, а решителността и готов­ността на Михаил Бойчинов и другарите му да водят борба по всички линии с буржоазията им помогнала да спечелят през 1894 год. изборите и да вземат общинската власт в Дря­ново.

Успехът на социалистите в града през 1894 год. не бил случаен и заради това, че още от 1890 година   трима техни представители вече влизали в общината като общински съ­ветници, и гласът им, насочен към подпомагане и подобряване живота на беднотията в града, взел да се чува все повече. С дейността си като общински съветници в предшествуващите години Михаил Бойчинов, Колчо Дуфев и Димитър Дочев спечелили голямо уважение и авторитет сред местното насе­ление и затова то не се поколебало да гласува през м. юли 1894 год. за тях.

Нека изясним обстоятелствата, при които социалистите в Дряново спечелили общината и каква е дейността им в нея, каква е дейността на първата социалистическа община в Бъл­гария до разтурянето й.

Както отбелязахме по-горе, работническата класа и бедните занаятчии в Дряново били поставени в тежко положе­ние след Освобождението. Сблъскванията между бедните богатите в тоя град датирали от по-отдавна. Още преди изборите за Велико народно събрание на 7.X.1886 год. в Дряново станал скандал, защото чорбаджиите искали да се на­ложат грубо на населението да го управляват. Тукашните ра­ботници и семействата им не били забравили и локаута на тютюнофабрикантите през 1888 год., когато стотици хора били изхвърлени на улицата. Затова свидетелствува и една статия на видния наш революционер, писател и общественик Захари Стоянов (в. „Свобода“, бр. 178 от 2.VII.1888 год.); озаглавена „Наши работи“. Като дава сведение за зараждането и развитието на българския капитализъм, Захари Стоя­нов между другото изнася такъв факт: „В нашето отечество, работническата класа е поставена в трудно положение. Спе­кулантите фабриканти се споразумели и затворили своите фа­брики в Габрово, Шипка, Дряново и Севлиево, така щото са­мо в тия споменати градовце са останали под открито небе около 15 000 производителни ръце.

Омразата към чорбаджийството и новата буржоазно-капиталистическа класа, която бързо укрепвала и все по-здраво налагала своя ярем на народа, накарала още през ноември 1890 год. някои от гражданите в Дряново, между работниците и другите бедни слоеве, да гласуват за социалистите. Така, още след формирането на социалистическата дружина в гра­да, и преди основаването на партията на Бузлуджа, Михаил Бойчинов, Колчо Дуфев и Димитър Дочев са избрани като: социалисти за общински съветници. Тогава Михаил Бойчинов бил избран и за помощник-кмет. С дейността си Бойчинов и другите двама социалисти съветници привлекли на своя стра­на и останалите общински съветници. Затова свидетелствува и поверителният рапорт на Дряновския околийски управител до Търновския окръжен управител от 9.I.1892 год.

„Както съм имал честта да Ви съобща с рапорта си под № 448 от 16.II.1890 год., главният агент на разпространение на социалистически брошури между населението е дрянове­цът Михаил Бойчинов, по занятие панталонджия, а сега по­мощник на Дряновския кмет, който, като има болшинството на съветниците на своя страна, (подч. П. Ч.) влияе върху кмета и с това си влияние можал е да прокара. . .“ В друг рапорт пък на Окръжния управител на Търново до министър-председате­ля Стамболов от 12.VII.1892 год. се съобщават още по-ин­тересни неща за дейността на Бойчинов и социалистите: „Во­дителят на тия последните (на социалистите – П. Ч.) в Дряново бил някой си Крусев, учител в тамошното трикласно училище. А негови сподвижници – учителите при същото учи­лище Негенцов и Попов, помощник-кмета Михаил Бойчинов и секретаря на общинското управление М. Иванов. . . Учители­те, ползувайки се от поддръжката на помощник-кмета и сек­ретаря на общинското управление, против който общинският кмет вижда се да е безсилен (подч. П. Ч), отивали още по да­лече…“ По-нататък в рапорта си окръжният управител ис­кал от министър-председателя „наставления как да постъпя с общинските служители, които, ползувайки се от своето по­ложение, развращават населението (става дума за Михаил Бойчинов и Михаил Иванов (П. Ч.).“

Изборът за общински съвет, след който избор Михаил Бойчинов бил избран за помощник-кмет, се състоял на 11 но­ември 1890 год. Тогава за кмет бил избран Стефан Иконо­мов, за пом.-кмет Михаил Бойчинов и за общински съветни­ци: Димитър Дочов (обущар, социалист), Косю С. Марито (търговец), Панайот С. Бобев, Стоян Тодоров, Станчо П. Стоманов (обущар), Колчо Г. Дуфев (фурнаджия, после учи­лищен слуга, социалист), Христо Дерменджиев (прошенописец, после адвокат), Досю Ив. Празников, Косю х. Генчев (търговец), Никола Л. Перев. Като щатен секретар на общи­ната останал пак Михаил Иванов. По спомените на някои ста­ри хора от Дряново и стари партийни деятели Михаил Бой­чинов бил избран за пом.-кмет, макар и социалист, с поддръж­ката и с гласовете на Колчо Г. Дуфев и Димитър Дочев, со­циалисти, и на Досю Ив. Празников, Станчо П. Стоманов, Стоян Тодоров и Никола Л. Перев, произхождащи от бедни­те и занаятчийските слоеве на населението в Дряново. Ми­хаил Иванов, който бил щатен секретар на общинското уп­равление от 1889 год., бил уволнен по заповед на бившия кмет х. Христо Колев малко преди общинските избори през м. ноември 1890 год., защото пречел много на чорбаджийско-буржоазния кмет. Обаче само 2 дни след провеждането на общинските избори през ноември 1890 год. и избирането на Ми­хаил Бойчинов за помощник-кмет Михаил Иванов наново бил възвърнат като секретар на общината.

Избран през ноември 1890 год. за пом.-кмет, Михаил Бой­чинов останал такъв през 1891, 1892 год. и до средата на 1893 год. След учредяването на партията на Бузлуджа и по-сетне, чак до 1893 год., под всички документи на Общия съвет (Централния комитет) на партията той е подписван като помощник-кмет. Това е правено по политически съображения, с оглед да се покаже на народа и на социалистите от другите, се­лища в страната, че и социалист може да заеме такъв пост. Все пак заемането на помощник-кметското място в Дряново от социалист, от Михаил Бойчинов, за пръв път в България е било успех за младото социалистическо движение и после за току-що учредената българска работническа социалдемо­кратическа партия.

Единият като помощник-кмет, другият като секретар, Ми­хаил Бойчинов и Михаил Иванов развили трескава дейност в общината, още повече, че при всяко отсъствие на кмета Ст. Икономов го замествал Михаил Бойчинов. Въпреки противо­действието на някои общински съветници и на чорбаджиите, на богатите търговци и фабриканти в града, Бойчинов и Ива­нов полагали не малко усилия да прокарат такива решения в общинския съвет, които да са изгодни за мнозинството от насе­лението в града, за бедните и средни слоеве. Към средата на 1893 год. обаче, поради големия натиск на чорбаджийско-капиталистическото съсловие в града и натиска на правител­ството, видно и от цитираните поверителни рапорти до него, някои от общинските съветници, които неведнъж подкрепяли Михаил Бойчинов, въпреки че не били социалисти, престанали да го поддържат. По това време напуснал секретарската длъжност в общината, за да постъпи в редакцията на партий­ния орган в. „Работник“ в Търново и Михаил Иванов. По­следният документ, подписан от Михаил Бойчинов като по­мощник-кмет е от 4.VII.1893 год. На 30 юли с. г. помощник-кмет е вече Панайот С. Бобев. Тогава секретар на общината става също нов човек – Колю Павлов. По това време Михаил Бойчинов участвувал в Извънредния конгрес на партията в Търново, където бил избран за член на Общия съвет на пар­тията. Той сложил подписа си заедно с Димитър Благоев под приетия от конгреса „Манифест към българското работно на­селение“ за законодателните избори на 18 юли 1893 год. Тогава, като изтъкнат партиен деец, Михаил Бойчинов бил кан­дидатиран за народен представител от името и в листата на партията в Попово, Хасково и Дряново. А Михаил Иванов бил кандидатиран в Хасково и в Габрово Разбира се, резул­татите от тия избори в селищата, където се били кандидатира­ли Михаил Бойчинов, Михаил Иванов, Димитър Благоев и другите първи партийни дейци, не били блестящи, но като пръв опит на партията в изборите за народно събрание били твърде насърчителни. Все пак Михаил Бойчинов получил в Попово 115 гласа, в Дряново – 47, в Хасково – 40 гласа.

В същото време, уплашено от големия престиж на Михаил Бойчинов и вероятността дори да бъде избран като социа­лист за народен представител, правителството употребило всички усилия посредством дряновския околийски началник да попречи на обществено-политическата му дейност. С голямо полицейско усърдие околийският началник в Дряново успял да накара в края на юли 1893 год. градският общински съвет да бламира Михаил Бойчинов като помощник-кмет. В една статия на в. „Работник“ (бр. 39 от 24 юли 1893 год.), във връзка с резултатите от изборите, остро се порицава въпрос­ният околийски началник, който сторил всичко „за да накара градският съвет да бламира помощник-кмета, нашия другар, члена на Общия съвет на партията Михаил Бойчинов…“. „При това – продължава в. „Работник“, – както е ясно от рапорта на дряновския избирателен комитет, правителствени­те агенти в Дряново пуснаха в ход всички позволени и непоз­волени средства, за да отклонят избирателите от гласуването за нашия кандидат.“

От рапорта на местния социалдемократически избирателен комитет в Дряново се вижда, че Михаил Бойчинов бил увол­нен от длъжността пом.-кмет за участие в социалдемократиче­ския конгрес. От подадените 325 гласа в изборите за народ­но събрание 278 били за правителствения кандидат министър П. Славейков и 47 за М. Бойчинов. Но „всички младежи, кал­фи и чираци, невписани още в избирателните списъци, преди и по време на изборите в Дряново, обявили солидарността си с работническата социалдемократическа партия“ – пише пак в. „Работник“. Михаил Бойчинов си останал само общински съветник до новите избори за общински съвет, станали на 5 септември 1893 год. По повод на тези избори Общият съвет на партията излязъл пак с манифест, подписан и от Михаил Бой­чинов като негов член и общински съветник в Дряново.

Изборите за общински съвет на 5 септември 1893 год. в Дряново били проведени при нетърпима атмосфера и полицейщина. Михаил Иванов бил арестуван от полицията. Работ­ниците и занаятчиите, членове и съмишленици на партията, били разгонени с побоища от правителствените партизани да­леч от мястото на изборите. Хората на правителството безкон­тролно пускали бюлетини за своите кандидати в изборните урни. Въпреки това, в този избор за общински съвет канди­датите на партията получили 166 гласа, а правителствените кандидати 327 гласа, т. е. в съотношение 1:2. Значимостта на този резултат, който показва нарасналото влияние и сила на партията в Дряново, се вижда и от сравнението, което може да се направи с получените на други места гласове, подадени за партийните кандидати в същите общински избори: в Попо­во – 39 гласа, в Сливен – 35, в Стара Загора – 25, в Габро­во – 21, в Разград – 32. По това време секретар на местната партийна организация в града бил Михаил Иванов.

Под крилото на Стамболовата диктатура и полиция об­щинският съвет, „избран“ на тази дата, е кмет Колчо х. Стан­чев, държал властта до средата на 1894 г., до падането на Стамболов.

Докато чорбаджийско-буржоазната върхушка в Дряново се радвала, че е изгонила социалистите от общината, и мисли­ла, че вече кракът им няма да стъпи там, местната партий­на организация събирала сили и все повече разширявала влиянието си и обхващала в редовете си по-голям брой работници и еснафи. Плод на нейната правилна политика е и решението й да се създаде в града работническо дружество. За негово­то създаване и цели четем една дописка пак във в. „Работ­ник“ (бр. 27 и 28 от 7 май 1894 год.):

„Дряново. Тукашните по-съзнателни работници, които от многократните опити се убедиха, че тъй разединени, както бя­ха досега и оставени всеки на себе си, не са и никога не ще бъдат в сила да се защищават против всевъзможните произво­ли и грабежи на естествените им противници капиталистите и техните покорни слуги, представителите на властта; събраха се на 1 май и туриха началото на едно работническо дружест­во под название „Самозащита“, което между другото си пос­тавя за цел да обедини всички работници в Дряново в едно стройно и компактно тяло, за по-успешна борба в защита на правата и интересите си.“

Това първо работническо дружество в града, учредено по инициатива на партийната организация, имало за своя главна задача да защищава професионалните интереси на работници­те. Но под ръководството на партията то се оказало голяма сила за обединяването на работническата класа в града и за поддържането на социалистическите кандидати, за да спече­лят по-късно изцяло изборите за градската община в Дряно­во.

За успеха на партийните кандидати за общински съветни­ци, начело с Михаил Бойчинов, на 10.VII.1894 год. допринес­ло и още едно обстоятелство – падането на диктатора Стамболов. В организираните масово в цялата страна митинги против Стамболов социалистите били на първо място и с огне­ни речи заклеймявали произволите и диващината на неговата политика. Той също не останал длъжен на социалистите и ги гонил най-грубо. Така например на предложението на Търнов­ския околийски началник за интернирането на Михаил Ива­нов, извикан в Търново за управител на печатницата на пар­тийния орган в. „Работник“, Стамболов с телеграма нарежда: „Разрешавам да изпратите по родните им места хайманите социалисти, които са се събрали в Търново, и да съобщите на надлежните началници на околиите, на които се пратят, да ги имат под строг полицейски надзор.“

В същото време, в началото на май 1894 год., стамболовистите и буржоазията в Дряново организирали митинг в под­крепа на Стамболов. В 9 часа сутринта градският барабан­чик поканил гражданите да се явят веднага на митинг в учи­лищния двор и черквата, „където има да им се съобщи нещо много важно“. Отишли 100-130 души. Управниците прочели предварително подготвена резолюция и 3-4 телеграми в подкрепа на Стамболов и без всякакво гласуване закрили митинга, при общия смях на събрания народ.

Правителствените чиновници в Дряново, в изпълнение на­режданията на Стамболов и подстрекавани от местните бо­гаташи, все издънки от стари чорбаджийски фамилии, поис­кали да ударят омразните им социалистически водители. С ра­порт от 12 май 1894 год. на Н. Агов, заместник на Дрянов­ския околийски началник, до Окръжния управител в Търно­во се донася за активна социалистическа дейност в Дряново и се иска интернирането им.

„Считам за нужно – пише в рапорта си Агов – да Bи донеса, г-н управителю, че водителят на социалистите тук Ми­хаил К. Бойчинов, снощи часа 8 по европейски, се яви с 6 души негови съмишленици при мен в управлението и настоя­телно ме моли да им предам обратно взетото по един ловък начин прошение (против правителството на Стамболов – П. Ч.). Но като се убедиха, че по никакъв начин няма да им се даде, отидоха си, като при отиването си из улицата Бойчинов говорил, че правителството ограничава правата на гражданите, че то игнорира свободата им, но той пак щял да ги събере на митинг и ще направи същото.

Г-н управителю, че всичките тия подстрекавания на граж­даните против правителството са плод на Михаил К. Бойчи­нов, съм се дълбоко убедил. И че за да се запази мирът и тишината в града, на който гражданите и без това са с недо­там чисти либерални идеи .. . необходимо е, г-н управител, в интерес на делото, премахването на Бойчинова оттука, за­щото той, и имеющий се тук под строг полицейски надзор Михаил Иванов, и свършивший тази година правните науки в Швейцария Боню П. Лунгов, постоянно раздразняват граж­даните и ги настройват против правителството.“

Действително борбата на социалистите в Дряново срещу тиранията на Стамболов е била много смела и настойчива. Това личи и от телеграмата на Михаил Бойчинов до в. „Ра­ботник“ (бр. 30 от 1.VI.1894 год.), в която той съобщава за непрекъснатите митинги и брожението срещу Стамболов в Дряново и пита дали е вярна новината, че Стамболов е пад­нал: „На 18 митинг. Резолюция: долу Стамболов. На 19 съ­що. Нощес манифестация из града с музика. Викове – долу Стамболов, долу тиранията, непрекъснато. Днес чуваме, че Стамболов паднал. Питаме София. Вярно ли е?“

Упоритата борба срещу Стамболов и правителството му ка­кто в цялата страна, така и в Дряново завършила с успех. И какво било учудването на дряновските граждани, когато на 26 май „намериха охълцаните и пропаднали членове на либералното си стамболовско бюро, превърнати в горди и всесилни членове на „Тайния комитет на народната партия“ (дошла на власт след падането на Стамболов – П. Ч.) и из­тръпнаха от ужас и удивление“, по думите на една дописка от Дряново, печатана в социалистическия вестник „Народен глас“  (бр. 2 от 27.VI.1894 год.).

Но бързото преобразяване и пребоядисване на стамболовистките управници в Дряново не могло да ги спаси. На тия „глисти“, „западнали личности, в които има всичко може би, освен съвест”, както ги охарактеризира партийният печат по това време, които „бяха намерили най-широк простор за раз­играване на коня си пред паметния Стамболовски режим, ка­то членове на разни тайни и явни шпионски бюра и комитети или като сродници и приятели на власт имеющите, те тъпчеха и грабеха безнаказано…“, бил нанесен удар след падането на Стамболов. Въпреки бързото им пребоядисване като народняци, членовете на стамболовисткия градски общински съвет в Дряново били бламирани от населението на 30 май 1894 год. и по неволя подписали оставката си на 11 юни посред нощ. Интересно е да се цитира документът, с който този съ­вет си е дал оставката, един протокол от същата дата: „Днес, 11 юни 1894 год, подписаните кмет и членове на дряновския градско-общински съвет, събрани на извънредно заседание в залата на Дряновското градско общинско управление, взехме предвид, че постоянно се оскърбляваме от неколцина граждадани, за които мислим, че тези, от които се оскърбляваме, не питаят пълното доверие на народа и не ще го имат никога. Понеже ний желаем да продължаваме да служим и при се­гашното ни патриотическо правителство, начело с г-н прези­дента министра Стоилова, което очаквахме с нетърпение от 8 години насам, с поддръжката на каквито и да било обстоя­телства, обаче ний всинца като най-честни граждани, наме­рихме да не понесем обидите, които ни нанесоха неколцина граждани. Вследствие на гореизложеното, всинца единогласно постановихме: 1. решихме всинца, целият общински съвет да си подадем оставката пред г-н Търновския окръжен упра­вител; 2. Молим г-н Търновския окръжен управител да благо­воли да направи нужното от негова страна разпореждане.“

Окръжният управител на Търново побързал без всякакъв избор да назначи тричленна общинска комисия от привър­женици на новото правителство, между които бил и Боби Лафчиев. Тези хора, според социалистическия вестник „Наро­ден глас“, били същите стамболовисти, „които 8 години наред като стамболовистки атове и магарета са тъпкали и грабили съгражданите си“, същите „подли и грабливи твари, които не би трябвало да се явяват вече пред лицето на убитите си и ограбени от самите тях граждани“.

Но и новата тричленка не могла да противостои на народ­ния натиск и все по-засилващото се влияние на работни­ческата социалдемократическа партия.

В такава обстановка и с такава предистория, пълна с бор­ба, с продължителна битка за властта в Дряново и за влия­ние сред населението, между партийната организация и бур­жоазните партии били подготвени и проведени и изборите за общински съвет на 10 юли 1894 год. Тези избори били спечеле­ни от партията. В тях партийната организация в Дряново из­лязла със самостоятелна листа. Решението й да се излезе със самостоятелна листа било взето отдавна. Още на третия из­вънреден конгрес на БСДП в Търново през юли 1893 год. Михаил Иванов говорил: „Натоварен съм да изкажа мнение­то им на конгреса (на дряновските социалисти – П. Ч.), че те в никой случай не са съгласни, щото нашата партия да пра­ви компромис с някоя буржоазна партия. Не трябва да си черним лицето, както правят някои други партии, особено ка­то партия, която за първи път взема участие- в избирателната борба. Ние трябва да излезем чисти и неопетнени, което са­мо ще ни препоръча пред работниците.“ Правотата на това решение на дряновци било доказано на практика именно на общинските избори през юли 1894 год. Листата на партията спечелила в Дряново. Дряновските социалисти доказали, че при добра организация, и когато населението върви с нея, партията може да печели изборите.

Първото печатно известие за тези избори намираме пак в социалистическия вестник „Народен глас“, излизал в Тър­ново под редакцията на Н. Хр. Габровски. В бр. 5 от 15 юли 1894 год., само 5 дни след изборите, вестникът пише:

„Съобщават ни от Дряново, че там, на 10 того, изборът за градския съвет се е извършил в пълен ред и тишина. Ця­лата листа на нашия другар Михаил Бойчинов (подч. – П. Ч.) е минала тържествено, въпреки това, че както явните стамболовисти, тъй и прекръстените от тях в редовете на на­родната партия, са употребили много излишни старания, за да пропадне нашата листа.

Ние поздравляваме нашите дряновски другари престилкаджии с победата в градските избори и им желаем още по-голям успех в депутатските избори.“

От своя страна, в. „Народ“ (бр. 13 от 6 февруари 1898 год.) пише: „В Дряново са били избрани лицата от листата на Бойчинов“ – т. е. от социалистическата листа.

В. „Работник“, орган на партията, в бр. 37 от 13.VIII.1894 год. също изразил радостта си от победата на дрянов­ските социалисти в общинските избори. „Избраха се за об­щински съветници – пише вестникът – лица, които най-до­бре знаят нуждите на гражданите и имат желание да облек­чат болките на тъй дълго и систематически грабените и угне­тявани дряновски граждани.“ Заедно с това „Работник“ бие тревога против постановлението на окръжната постоянна ко­мисия за касирането на Михаил Бойчинов и Колчо Дуфев, избрани съответно за кмет и помощник-кмет. А един от вид­ните тогава партийни дейци Боню Лунгов, който се намирал в Ловеч по това време, с писмо до Михаил Бойчинов от 12 юли 1894 год., му пише: „Другари, поздравлявам ви с побе­дата. Така се очакваше. Щом няма стамболовщината …“ И в друго писмо от 20.VIII. с. г. Лунгов съветва и насърчава Бой­чинов като кмет: „Узнах радостната вест. От сега нататък да оправдаеш доверието. Бъди деятелен, енергичен, честен, ако искаш да имаш поддръжката на неопетнената и честна част от населението на града ни.“

В тези съобщения на вестниците „Народен глас“, „Работ­ник“ и „Народ“ намираме веднага отговор на един важен въпрос, – че Михаил Бойчинов през тези избори е бил наче­ло на една социалистическа, партийна листа, която е спече­лила изборите. Докато през ноември 1890 год. в общинския съвет били избрани само той и още двама социалисти и ня­кои съмишленици за общински съветници, сега била избрана цялата партийна листа. Вземането на общината в Дряново чрез избори от социалистите, избирането на кмет и помощ­ник-кмет социалист било факт без прецедент за онова вре­ме. По същество и по съдържание е налице първият социа­листически общински съвет, първата комуна в България.

Как Михаил Бойчинов е избран за кмет, личи от прото­кол № 35 на Дряновския градски общински съвет от 1894 год. (ОДА – Габрово, Ф. 7 к. оп., а. е. 57.) Ще цитираме тоя толкова важен протокол: „Днес на 14 август 1894 год. подпи­саните новоизбрани и утвърдени членове на Дряновския град­ски общински съвет, съгласно отношенията на г-на Дрянов­ския околийски началник от 12.VIII.1894 год. под № 3882, основано на предписанието на г-на Търновския окръжен упра­вител от 11 с. м. под № 6453, събрани в помещението на Дряновското градско общинско управление на Първо заседание за избиране из помежду си, съгласно чл. 21 от Закона за градските общини чрез тайно гласоподаване кмет и помощ­ник и под председателството на най-стария от нас общински съветник Нейко Р. Койчев, почна се тайно гласоподаване с бюлетин.

От 12 души общински съветници присъствуваха и гласо­подаваха в пълне именно: Нейко Р. Койчев, Колю С. Тропчев, Нанко Ботев, Колчо Г. Дуфев, Стоян Лазаров, Рашо Не­дялков, Михаил К. Бойчинов, Димитър Р. Туркинчовица, Станчо С. Тотев, Иван П. Лунгов, Христо Милушов и х. Нено Мошанов.

След свършването на гласоподаването, преброиха се бю­летините и се оказа следующият резултат: Михаил К. Бойчи­нов получава – 9 (девет) гласа за кмет; Колю Тропчев полу­чи 3 (три) гласа за кмет; Колчо Г. Дуфев получи 5 (пет) гла­са за пом. кмет; Рашо Недялков получи 2 (два) гласа за пом. кмет; Димитър Туркинчовица получи 1 (един) глас за пом. кмет и Христо Милошев получи 1 (един) глас за пом. кмет.

Следователно за кмет и пом. кмет се избраха получившите най-много гласове, а именно – Михаил К. Бойчинов – 9 гла­са за кмет и Колчо Г. Дуфев – 5 гласа за пом. кмет.

По време на избора не станаха никакви нередовности и заявления и затова се състави и подписа настоящият прото­кол.“ Подписали: председател Нейко Р. Койчев, общински съ­ветници:  (следват подписите на всички).

Въпреки че изборите станали на 10 юли, конструирането на съвета, изборът на кмет и пом.-кмет в Дряново се забави­ли с повече от един месец, поради упорството на окръжния съвет и окръжния управител и намерението на последния да касира избора. Само упоритата борба на дряновските социалисти, работниците, занаятчиите и беднотията в града попре­чили да бъде касиран изборът. Окръжният управител в Тър­ново бил принуден да утвърди новия социалистически общин­ския съвет в Дряново, макар и със закъснение от един месец. Все пак, стресната от това събитие, властта на д-р Констан­тин Стоилов взема мерки да не се позволи подобно нещо по-нататък, поради което на изборите за окръжен съвет на 7 ав­густ 1894 год. и за народни представители през септември с. г. Михаил Бойчинов не бил избран за окръжен съветник и наро­ден представител.

Кои са били общинските съветници, избрани на 10 юли 1894 год. в Дряново, в социалистическата листа, които избра­ли Михаил Бойчинов за кмет? Те били: Нейко Рачев Кой­чеп, възрастен човек, беден кожухар, бил преди Освобожде­нието известно време учител. Синът му – Михаил Койчев, участвувал в детронацията на княз Ал. Батенберг като офи­цер и бил прокуден в Русия, където достигнал до чин гене­рал-лейтенант в руската армия и загинал на фронта срещу Германия, като командир на армия, през декември 1917 год. Нейко Р. Койчев поддържал социалистите и Михаил Бойчи­нов. Стоян Лазаров също работил кожухарство. Рашо Недял­ков бил беден човек, файтонджия, после питиепродавец, баща на многодетно семейство. Станчо С. Тотев – кундурджия; Христо Милошев – обущар, после се изселил в Русе. Хаджи Нено Величков Мошанов бил дребен търговец – бакалин, Нанко Ботев – обущар, бивш опълченец, поддържал социа­листите; Колю С, Тропчев – дребен търговец; Колчо Г. Ду­фев – беден човек, фурнаджийски работник, после училищен слуга; Димитър Туркинчовица – касапин; Иван П. Лунгов – брат на Боню Лунгов, по професия шивач. От 12-те общински съветници-социалисти членове на партията били Михаил Бойчинов, Колчо Г. Дуфев, Станчо Тотев, Стоян Лазаров, Иван П. Лунгов, Рашо Недялков, Димитър Туркинчовица – 7 души. Те били поддържани от Нанко Ботев, Нейко Р. Кой­чев като представители на средната ръка занаятчии и дребни търговци в града. Иван П. Лунгов бил тогава социалист, но много колеблив, ту със социалистите ту против тях, макар че бил брат на Боню Лунгов. В тия избори обаче поддържал М. Бойчинов.

Новоизбраният общински съвет, начело с кмет и пом.-кмет социалисти, заработили по една програма напълно в социа­листически дух. На едно от първите заседания на съвета (из­вънредно заседание от 28.VIII.1894 год.) кметът Михаил Бойчинов поставя за разискване следните въпроси: 1. Избира­не на една анкетна комисия, която да бъде натоварена с пре­глеждането сметките на досегашните кметове; 2. Комисия, която да издирва заграбените от частни лица общински не­движими имоти, като гори, ливади, ниви, пасбища и мери; 3. Избиране на членове за банкова оценителна комисия; 4. Раз­глеждане подадените от частни лица разни заявления и про­шения, и други по-маловажни въпроси.

След като изслушал предложението на кмета и след дълги разисквания съветът при отсъствието на х. Нено Мошанов, Иван П. Лунгов и Христо Милошев „едногласно“ постановил да се избере анкетна комисия за анкетиране и преглеждане сметките на досегашните кметове и по издирване заграбени­те от частни лица общински недвижими имоти в състав: кме­та Михаил Бойчинов, общинските съветници Рашо Недялков и Колю С. Тропчев и гражданите Иван Е. Тъпанарчев, Мин­чо Пенчов, Досю Тумбалов и Съби К. Попски (последните двама социалисти). Намерението на Михаил Бойчинов, в из­пълнение поръчението на партийната организация и на един от лозунгите на социалистите при провеждането на общин­ските избори, било да се изнесат на бял свят всички злоупо­треби от бившите кметове и управници със средствата на об­щината. Той искал те и всички други богаташи, които без­платно и незаконно са заграбили общински земи, да възвър­нат всичко на общината и да бъдат изобличени пред дрянов­ското гражданство, като разбойници и грабители, каквито са били всъщност.

На друго извънредно заседание, състояло се на 31 август 1894 год., общинският съвет разгледал избирателния списък на Дряново, защото според устните заявления на неколцина жители на града той не бил пълен, техните имена липсвали. Истинското намерение на Бойчинов обаче било да се даде възможност и се впишат в избирателния списък много млади хора и работници, които поддържали социалистите и имали навършени години да гласуват. На третото, пак извънредно заседание на 6.IX.1894 год., общинският съвет натоварил кмета Михаил Бойчинов да отиде в Търново и да настоява пред окръжната постоянна комисия да даде отпуснатите по-рано 5000 лева за дострояването на новото училищно здание в Дряново. На заседание от 16.IX. съветът разглеждал въ­проса за възвръщането на една къща, собственост на общи­ната, но присвоена към 1886 год. от Окръжната постоянна комисия в Търново, и решил да се настоява пред окръга за това.

Важно било и заседанието на общинския съвет от 2.IX.1894 год. Тогава бил поставени на обсъждане въпросът за правилното разпределение на данъка (облога) десятък върху земята, който възлизал общо за града на 3289,62 лева. На то­ва заседание били привлечени да участвуват и граждани, представители на земеделските стопани. Благодарение на правилната политика на социалистите и настойчивостта на кмета било решено данъкът да се разхвърли справедливо, на декар, а не на домакинство, както било по-рано.

На заседанието си от 28.X. съветът разгледал проекто­бюджета за 1895 год. и го одобрил в размер по прихода и по разхода – 17 340 лева.

Все в духа на облекчаване данъчните тежести и справед­ливото облагане на населението било и заседанието на общин­ския съвет по въпроса за определяне разрядите на питиепродавниците в Дряново за 1895 год. В протоколната книга на съвета е вписано следното решение: „Като взехме предвид малкия търговски оборот, който правят питиепродавците в Дряново, и незначителната разлика в състоянието и разреди­те на питейната търговия, постановихме: причисляваме всич­ки 40 питейни заведения към III разряд . . .“ (изреждат се име­ната на всички питиепродавци в града). Общинският съвет на 27 ноември взел също решение общинската връхнина върху сумата от патентите на питиепродавците да се определи в размер на 15%, да се изплати общинският дълг в размер на 6097 лева за изплащане на новата сграда на Дряновската околийска болница, като за целта се продадат някои общин­ски имоти.

Последното заседание на социалистическия общински съ­вет, за което има запазен протокол, е от 19.XII.1894 год. В това заседание, след като се занимал с разни въпроси, съве­тът взел решение да се впишат в избирателния списък Пана­йот Венков, 28 год. социалист, Боню Ив. Тафров и други ли­ца. През това време секретар на общинското управление бил Кольо Павлов.

Но ето че няколко месечната явна и тайна борба на бур­жоазията срещу социалистическия общински съвет в Дряно­во завършила с успех. Правителството на народната партия, начело с. К. Стоилов, съвсем нямало намерение да даде сво­бода на народа и да позволи на социалистите да печелят все повече привърженици. В известни отношения то взело още по-строги мерки от Стамболов срещу тях. Стоиловото правител­ство твърде дълго време търпяло социалистическата община в Дряново и кметуването на водителя на тукашните социали­сти Михаил Бойчинов. След като дряновските богаташи, ста­рите чорбаджии, фабриканти, търговци и предприемачи, кои­то общината взела да подтиска чрез глоби, разобличаване, по-големи данъци и др., все повече взели да надават вой срещу Бойчинов и другарите му, правителството решило да разту­ри общината в Дряново: За това решение не малка роля изи­грал и д-р Минчо Цачев от Дряново, лекар по образование, депутат, тогава секретар на Министерството на вътрешните работи и твърде влиятелна фигура в ръководството на на­родната партия.

Първата вест за разтурянето на социалистическия съвет в Дряново намираме във в. „Социалист“, който започнал да излиза като орган на РСДП от 4.X.1894 год. след сливането на вестниците „Работник“ и „Другар“. В бр. 25-26 от 30.XII.1894 год. под заглавие: „Правителството на К. Стоилов раз­турило Дряновския общински съвет“, вестникът изнася, че от края на ноември с. г. се разнесъл слухът, че Търновската окръжна постоянна комисия, по „настояване на дряновските чорбаджии“, постановила да се разтури съветът в Дряново и книжата да се изпратят в МВР, където д-р Цачев щял да действува пред Стоилов за утвърждението на това постанов­ление. След това разни телеграми от София, които започна­ли да зачестяват, подклаждали вярата у дряновската буржоа­зия, че разтурянето на съвета ще бъде свършено дело. Като научили за това, общинските съветници накарали кмета Ми­хаил Бойчинов да направи писмено изложение до Стоилов, как стоят работите, за да го избави от евентуално заблужде­ние. Но нищо не помогнало. Дряновският общински съвет с неговото социалистическо мнозинство бил разтурен. Мотиви­те за разтурянето били, разбира се, твърде смешни и неосно­вателни: 1. Кметът Михаил Бойчинов бил ходил в някои об­щини из Търновска околия, за да агитира, щото тия послед­ните да се отцепят и присъединят към Дряновска околия; 2. Кметът не се явил на определения ден в Търновската военна проверочна комисия; 3. Съветът бил занемарил мерките за до­брото хигиенично състояние на града.

Като посочва личната заинтересованост на влиятелните дряновски богаташи, щото социалистите да не разкрият краж­бите на бившия общински съвет, в. „Социалист“ пише без заобикалки: „Дряновските чорбаджии показаха, че силно се боят от социализма. И като са безсилни да спечелят доверие­то на населението, което експлоатират, те викат на помощ властта.“

Правителството на К. Стоилов в края на декември 1894 год. разтурило социалистическия общински съвет в Дряново и назначило тричленна комисия за временно управление на града в състав: Боби Лафчиев, председател, Стефан М. Куролиев, Георги Цачев, като насрочило нов избор за общински съвет на 15.I.1895 год. Но то останало излъгано в надеждите си, че социалистите не ще успеят повече да влияят на народа и че лесно ще се изберат нови и угодни на правителството и дряновските богаташи хора в общината. Под ръководството на партийната организация в Дряново започнала голяма бор­ба против решението на правителството за разтурянето на общинския съвет начело е Михаил Бойчинов. В няколко събра­ния болшинството от гражданите в града осъдили незаконно­то нареждане на Стоилов за разтурянето на съвета, избран преди 6 месеца от тях на законни избори. Например на 8.I.1895 год. в училищния двор се събрали на митинг около 400 души дряновци, които приели следната резолюция: 1. Про­тестираме против безпричинното и следователно крайно неза­конно разтуряне на досегашния ни общински съвет от стра­на на правителството;

Изявяваме своето недоверие към членовете на натрапе­ната ни тричленна комисия, които са едни от главните винов­ници за това незаконно разтуряне на имащия доверието ни съвет;

Искаме гаранция за свободата на избора на 15 т. м. за избиране на нови съветници;

Натоварваме г. г. Боню Лунгов, Михаил Бойчинов и Иван Белчев да поднесат настоящата ни резолюция по при­надлежност.

Въпреки разтурянето на социалистическия общински съ­вет, духът на социалистите и на работническата класа в Дря­ново бил висок. Местното работническо дружество „Самоза­щита“ взело да свиква чести вечерни събрания, които проти­чали при общ ентусиазъм. Органът на работническата социал­демократическа партия в. „Социалист“ предупреждавал: „Дряновските чорбаджии се ползуват с презрението, а не с до­верието на гражданите и властта нека не се втелява, като ще иска да даде всичкото си подкрепление на малцинството. При един свободен избор на 15 т. м. в Дряново не може да има друг резултат, освен избирането на предишния съвет, в който влизат нашите другари.“ (Подг. П. Ч.).

Временната управа на общината, тричленната комисия на­чело с Боби Лафчиев, подкрепена от целия правителствен апарат и полицията, съвсем не мислела за избори, в които на­родът свободно ще може да каже думата си. Като знаели, че при такива избори социалистите пак ще спечелят и в община­та ще има отново социалистическо мнозинство, Боби Лафчиев и всички дряновски богаташи взели енергични мерки да не се повтаря случилото се на 10.VII.1894 год.

Насроченият за 15.I.1895 год. нов избор за общински съ­вет обаче не се състоял. На същия ден, още при избирането на допълнителни членове на избирателното бюро (някои от членовете според тогавашния закон се назначавали от пра­вителството), буржоазните кандидати за това бюро не получили подкрепа. В избирателното бюро били избрани социалисти и техни съмишленици. Като видели, че ако се състои, изборът ще бъде неблагоприятен за тях, представителите на народната партия обявили, че такъв няма да се състои и го отложили за по-късно. Възмутени, дряновските граждани направили веднага митинг на самото изборно място, на който гласували следната резолюция: 1. Протестират против избора въобще. 2. Изявяват недоверие към тричленната комисия. 3. Избират нова тричленна комисия в състав: Съби Попски; Иван Делчев и Досю Тумбалов (всички социалисти – П. Ч.) и настояват същата да се утвърди в продължение най-късно на 7 дни „за да не прибягваме до саморазправа“. 4. Искат наказание за ония, които без причина обявили днешния избор за нестанал.

Но гласът на болшинството от дряновските граждани на избиратели не бил чут. Нещо повече. Само 2 дни след провалянето на избора, на 17.I.1895 год., полицията грабнала Михаил Бойчинов и Михаил Иванов и ги интернирала в Търново. С това се целяло да бъдат сплашени социалистите и поддръжниците им от Дряново. Но и сега буржоазията ударила на камък. Не помогнало и писмото на 22 дряновски тър­говци и богаташи във в. „Мир“, в което Михаил Бойчинов и Михаил Иванов били обявени за „безделници“. В защита на двамата социалисти и обществени дейци се вдигнала на крак цялата беднотия и еснафът на града. Под телеграмата-протест до в. „Социалист“, по повод арестуването и интернира­нето на Бойчинов и Иванов, се подписали 175 души, от Дряново. В тяхна подкрепа се обявили и членовете на Софийско­то общо работническо дружество „Братство“ и на Централ­ния печатарски синдикат в София. На специално събрание Софийските работници приели следната резолюция:

  1. Строго осъждаме дивата и варварска постъпка на полицията, загдето се одързости и съвсем беззаконно интерни­ра другарите Михаил Бойчинов и Михаил Иванов.
  2. Поздравляваме Михаил Бойчинов и Михаил Иванов, както и всички дряновски другари, за тяхната доблестна бор­ба в полза на работния народ.

В същото време социалистите в Дряново, макар и остана­ли временно без ръководители, атакували непрекъснато дря­новските богаташи. Чрез в. „Социалист“ (бр. 35 от 1895 год.) те запитали: „Какво е станало с 1800 гроша, които Сте­фан Икономов, гражданин на Дряново, е взел през 1891 – 1892 год. от театъра в полза на бедните ученици? Също г-н х. Ган­чо х. Станев от същия град, какво е направил със 720-те гроша от театъра през 1885-1886 год. за същата цел? Употреби­ли ли са ги за някаква обща полза или са отишли в дълбоки­те им джобове? Дряновските граждани искат разяснение по тоя въпрос.“

След отлагането на избора в Дряново градът фактически бил поставен във военно положение. Започнали непрекъснати гонения срещу социалистите. Извън полицията била органи­зирана и специална чорбаджийска шайка. Една нощ околий­ският началник и помощникът му настигнали социалиста Дра­ган Върбев и му нанесли побой със сабите си. Стражарите набили и Рачо Михайлов, дамски шивач, социалист. Не би­ли пощадявани и гражданите от други градове, които, мина­вайки през Дряново, имали смелостта да критикуват делата на полицията.. На злобни преследвания били подложени вси­чки социалисти, по-будните граждани и учителите. Както пи­ше вестник „Социалист“, учителите били преследвани, за­щото „имали само този грях, че отворили вечерно училище, за да пръскат светлина и просвета между своите съграждани, когато на тукашните чорбаджии е необходима тъмнина, за да могат пуха още и брашнения чувал. Мразят те свет­лината! Всички клюки, интриги, клевети са турнати в ход от власт имеющите чорбаджии, та дано могат се отърва от десетина омразни, за тях учители“. В края на февруари Ми­хаил Бойчинов бил призован от Търновския съдебен следо­вател като обвиняем по делото „за произвеждане скандал по време на изборите“. Властта и полицията забранили всякакви митинги в гра­да, като дори поставили стража на камбаната в църквата „Св. Никола“ само да не би някой да я удари и свика наро­да на митинг. По повод на това в Дряново започнала да се пее една малка сатирична песен:

На Дряново на камбана
стража поставиха. .
Да не знае клетий народ,
кога митинг става…

А причината за още по-бруталното и яростно преследва­не на социалистите от властта било съобщението на Михаил Бойчинов на един митинг в началото на януари 1895 год., след разтурянето на общинския съвет, за една кражба от предишното чорбаджийско кметство, което присвоило 7200 лева само от едно перо на бюджета.

Борбата на социалистите и на населението от Дряново; твърде оживена през тези дни, била поставена на много ясна почва: работниците и гражданството искали да защитят общинската власт от „татарското нахлуване на местните тираж­ни и народни изедници“, по израза на един дописник оттогава. Партийният орган в. „Социалист“ остро критикувал правителството, че „съвсем явно се намесило в тая борба. То ачик-ачик взема страната на дряновските скубачи и крадци. То иска с грубата сила да натегне везната на думбазите, като е назначило съвършено произволно за членове на временна­та комисия самите тия думбази“.

Като разбрала, че лесно няма да може да възседне отно­во дряновското население, буржоазно-чорбаджийската класа в Дряново решила да насрочи избора за общински съвет чак през лятото, когато много работници, особено дюлгерите, отиват на други места на работа и няма да имат възможност да гласуват за социалистите. Но дряновските избиратели все по-ясно виждали, че правителството гони социалистите, за­гдето защищават народа, и помагали на последните да объркват сметките на богаташите.

За да успее в изборите за общински съвет, реакцията в Дряново се решила на ново беззаконие. Без да се спазва за­конният 10-дневен срок за обявяване на изборите, на 2.III.1895 год., неочаквано за дряновските граждани, временната тричленна комисия в общината изведнъж обявила, че на 5.III. ще се проведат общински избори. Но и това, което било обявено, не било никакви избори. На този ден се разиграла още една сцена на полицейски произвол и беззаконие в Дря­ново.

На 5.III.1895 год. сутринта в 9 часа председателят на из­бирателното бюро Иванчо Маринов, търновски адвокат, изпратен от окръга, открил избора за общински съвет с няколко встъпителни думи, какво че изборът ще бъде „законен и свободен“. Пристъпило се към попълване на избирателното бюро, което трябвало да стане съгласно закона с явно гласуване. Михаил Бойчинов предложил в бюрото да бъ­де избран учителят Венко Генчев, социалист. Болшинството от избирателите с явно гласуване избрали Генчев за член на. бюрото. Председателят обаче възразил и не го приел. Тогава болшинството избиратели избрали за член на изборното бюро Михаил Иванов. Сега пък протестирали   богаташите. Един стражар грабнал Михаил Иванов и го захвърлил надо­лу по стълбите на училището. Буржоазията предложила в бюрото Косю Минчев, но народът не го приел и предложил Ст. Владков. Станали остри пререкания и сблъсквания. Пред­седателят на изборното бюро изпратил записка до околийския началник Бурмов. И само след една минута последният при­стигнал начело на 5-6 стражари на коне с извадени шашки. Започнало сблъскване, наранявания, тъпкане на гражданите от конете. Полицията изблъскала болшинството от избира­телите, които стояли в едната страна на двора и искали да гла­суват за социалистите, и ги изгонила извън двора на училище­то и от околните улици. „Такова нещо и в турско време не е имало“ – казвали дряновци, като гледали какво става. На изборното място останали не повече от 30 души, все по-вид­ни чорбаджии и техни протежета. Тук били Лафчиевци, Цачевци, Цочевци и съдружие.

Прогонените избиратели, около 300 души, организирали спонтанен митинг. Тук държал бойка реч Михаил Иванов. Възмутените дряновски граждани гласували резолюция, „да не отива никой избирател вече да гласува“, която се приела с акламации. В това време дошъл пом. окол. началник Пецев и поканил избирателите да отидат да гласуват. Отговорило му се с общ протест. После със същата цел дошъл сам око­лийският началник. Понеже Михаил Бойчинов и Михаил Иванов взели думата от името на болшинството избиратели, да изразят протеста им за беззаконията в избора, околий­ският началник казал, че „те нямат право да говорят, поне­же се намират под полицейски надзор“ и наредил веднага да ги арестуват. Обаче народът пак не отишъл да гласува. През целия ден гласували само 60-70 души. Ала след отварянето на избирателната кутия, в нея се оказали 318 бюлетина, при отметнати в избирателния списък (наброяващ повече от 700 души) 210 гласоподаватели. Много граждани, като напр. Иван Илиев, без да са имали дори хабер да гласуват, после научили, че било отбелязано явяването им и че са гласували. С една дума чорбаджиите разполагали с избирателната кутия, както си искали.

Така, със силата на полицията, с невиждан произвол, на­тиск, беззакония и машинации най-сетне бил избран угоден на правителството, на дряновските чорбаджии и богаташи нов общински съвет. Те не позволили на гражданите в Дря­ново още веднъж да изберат социалистически общински съ­вет. А явно било, че при едни свободни избори социалистиче­ската листа пак щяла да бъде избрана, защото имала под­дръжката на цялата работническа класа, беднотията и есна­фа в града. Изборът на общинския съвет този път бил спечелен от листата на стълба на народната партия в Дряново, достоен потомък на старите чорбаджии Лафчиевци – Боби Лафчиев. В новия общински съвет влизали също Сава Бур­годжиев, Димитър Н. Мушанов, Георги К. Бояджиев и др. богаташи и техни приятели. Но трябвало да минат цели 2 месеца, за да се успокоят духовете и да се примири дряновското гражданство с незаконния избор и незаконния нов общински съвет. Общинските съветници се събрали едва на 3 май 1895 год. и избрали за кмет Боби Лафчиев с 6 гласа и за пом.-кмет Пенчо К. Койчев с 5 гласа.

Най-сетне чорбаджиите, фабрикантите, търговците и пред­приемачите в Дряново можели да си отдъхнат. Продължи­лата близо 1 година битка със социалистите за общината в Дряново била наново спечелена от тях. Те не се спрели пред незаконното разтуряне на социалистическия общински съвет, който се явява фактически като първата комуна в България, и приложили всички позволени и непозволени средства да попречат на партията да управлява Дряново. Но въпреки всичко фактът, че Дряновската партийна организация на работническата социалдемократическа партия успяла да мобилизира народа, да го спечели за своята листа, начело със своя изтъкнат ръководител Михаил Бойчинов, показва сила­та и авторитета на партията.

Тук в Дряново за пръв път в цялата страна партията спе­челва избора на общината, поставя свои членове за кмет и пом.-кмет на един град, прокарва решаването на редица въ­проси, които фигурират в нейната програма. Спечелването по законен път на общинската власт в Дряново от социалис­тите, държането на властта от тях цели 6 месеца, до неза­конното разтуряне на съвета от правителството, имало тога­ва голямо политическо значение за цялата страна. Социалис­тите доказали, че могат да печелят изборите, че могат да уп­равляват в интерес на бедния народ и работническата класа. За съжаление този факт за спечелването на изборите за об­щински съвет от партийна, социалистическа листа в Дряно­во още през 1894 год., за фактическото съществуване на ко­муна, въпреки че не е прокламирана като такава, е останал неизвестен досега в нашата история. Неговото значение в национален мащаб тепърва ще има да се оценява.

Страници от историята

Новини

виж всички