За Дряново

Борбата против фашизма 1941-1944 год.

Настъпила тревожната 1941 год. Когато Хитлерова Герма­ния обявила война на СССР, БКП приела курса на въоръ­жената борба и съпротива против фашизма. В тази борба взела участие и борческата дряновска младеж. Въпреки труд­ностите, при които трябвало да се провежда партийната и ремсова дейност в Дряново през този период, поради голя­мото влияние на реакцията тук, съпротивата срещу немска­та окупация и фашистката власт в града и околията не пре­ставала. Много хора били съдени и интернирани. В града се организирала бойна група, която имала задача да подпо­мага партизанското движение. Така напр. през април 1942 год. бойната група в града, с помощта на партизаните, пре­хвърлила няколко десетки килограма тротил до гара Горна Оряховица. От нея били организирани и други акции.

С разширяването на партизанското движение в страната минали в нелегалност и станали партизани и някои от най-твърдите и последователни партийни и ремсови дейци от Дряново и околията: Никола Българенски от с. Българени – партизанин от октомври 1941 год., Никола Папазов от с Ялово, Върбан Генчев от с. Царева ливада, Цоню Д. Лаф­чиев от с. Керека. Те били включени в Горнооряховския пар­тизански отряд. През 1943 год. Върбан Генчев бил избран за политкомисар на отряда и за член на Горнооряховския ок­ръжен комитите на партията. По-късно, през април 1944 год. горнооряховският партизански отряд се разделил на няколко чети, една от които била Дряновската чета, нараснала впо­следствие до 60 души, с командир Цоню Лафчиев (Димо) и политкомисар Никола Българенски (Стойчо).

Никола Българенски е роден в с. Големите Българени, Дряновска община. По професия дърводелски работник. Член е на БКП от 1935 год. Два пъти е осъждан на смърт от фашистките съдилища. На 20 октомври 1941 год. става партизанин в горнооряховския партизански отряд и сетне в дряновската партизанска чета. От 1941 до 1944 год. е член н после секретар на Дряновския районен комитет на БКП, а след декември 1944 год. – секретар на околийския коми­тет на БКП в Дряново. После е работил като директор на Вагонния завод „А. Жданов“, на Локомотивно-вагонния за­вод в София, председател на Окръжния народен съвет в Габ­рово, директор на Дирекция „Язовири и каскади“ при Мини­стерството на енергетиката.

Цоню Лафчиев. Роден през 1918 год. в с. Керека, Дря­новско. Като шивашки работник в Дряново се включил ак­тивно в живота и борбите на РМС. През 1944-1942 год. бил секретар на Дряновския районен комитет на РМС. Политзатворник и партизанин. Проявил се като храбър командир на Дряновската партизанска чета, която през м. август 1944 год. е преименувана на Дряновско-Павликенска чета. След 9.IX.1944 год. останал в редовете на народната милиция. Работил като околийски началник на МВР в Дряново, окръжен началник на МВР в Търново и др. отговорни постове.

През време на своето няколкомесечно съществуване Дря­новската партизанска чета, преименувана на Дряновско-Пав­ликенска в навечерието на 9 септември 1944 год., провела редица политически и снабдителни акции в селата Буковец, Емен, Керека, Малкочево, Каломен, Тъпанарите, в Окръж­ното инженерство в Търново и на други места. Изгаряли се архивите на общините, провеждали се митинги и събрания с населението. Главният район за действие на четата бил меж­ду Дебелец, Каломен, Пушево, Дряново, Трявна. С голям политически ефект била напр. акцията в с. Керека в навече­рието на 9 септември 1944 год., когато почти цялото село би­ло готово да се присъедини към партизаните.

В борбата срещу фашизма били дадени и три свидни жер­тви: Иван Владков, д-р Върбан Генчев и Ботю Пенчев.

Първата жертва на фашизма през този период бил Ботю Пенев Генчев, роден в с. Катранджии до Дряново на 29 март 1920 год. Завършил Търновската гимназия като отличен уче­ник, той бил член на РМС от 1938 г., есперантист, въздържа­тел и добър масовик. По негова инициатива през 1940 год. в родното му село била създадена рейсова група. Извикан вой­ник в Никопол, организирал ремсова група и в тамошната казарма. През 1942 год. избягал от казармата и няколко дни търсил връзка с партизаните в Плевенско, но напразно. За­ловен и осъден на смърт, Ботю Генчев бил обесен в казар­мата в Никопол на 25. VI. 1942 год.

Иван Илиев Владков е роден в Дряново на 2.I.1915 год. в бедно чиновническо семейство. Гимназия учил в родния си град. Като активен общественик-член на градското ръковод­ство на РМС от 1934 до 1939 год., член на читалищното ръ­ководство, на ръководството на кооп. „Напред“, сътрудник на в-к „Съдебен служител“, деец в младежката културно-просветна група при читалището и в българо-съветското дру­жество, навсякъде той отдал много сили и време за работа сред младежта. Уволнен като комунист от Дряновския око­лийски съд (работил там като съдебен чиновник), Владков заминал със семейството си в София, за да търси работа и хляб. Тук бил привлечен за член на Районен коми­тет на партията и сътруд­ник на ЦК на БКП. Заедно с Емил Попов и д-р Ал. Пе­ев организирали събиране и предаване с таен радиопредавател за съветското раз­узнаване сведения за гер­манските войски в Бълга­рия и за техните намере­ния. Арестуван като изве­стен комунист и интерниран през 1943 год. в концлагер в Демир Хисар, след един провал в София Иван Владков бил върнат от концлагера обратно в столицата, осъден на смърт и на 22 ноември 1943 год. разстрелян в Со­фия. С дейността си, подвига си и достойното си държане пред съда и при разстрела Иван Владков остава завинаги в редицата на най-героичните и славни синове на Дряново. За неговия живот подробно разказва книгата на писателя Камен Калчев „Повест за Иван Владков“.

Д-р Върбан Генчев. Роден през 1919 год. в Царева ли­вада (сега с. Върбаново) на 5 км от Дряново. Той бил душа­та на младежката културно-просветна група при читалището в Дряново. Проявил се и като отличен ремсов въздържателен и есперантистки деятел. Не малка дейност имал той и в БОНС, когато следвал медицина. След провал в универси­тета в началото на 1942 год. Върбан Генчев минал в неле­галност и се укривал известно време в София у Иван Влад­ков и в Беломорието. След февруари 1943 год. се завърнал в Дряново и се включил в горнооряховския отряд. Като в Дряновско и се включил в горнооряховския отряд. Като Окръжния комитет на партията. На 30 март 1944 год. вра­жески куршум прекъснал младия живот на големия борен антифашист д-р Върбан Генчев. За него също е написана от­делна книга от Атанас Смирнов и К. Дуфев.

В подкрепа на партизанското движение в дряновския край районният комитет на партията и най-вече неговият сек­ретар Никола Българенски, сам партизанин, организирали широка мрежа от ятаци и помагачи. Обикновени хора от гра­да и селцата, макар и да знаели, че ги чака смърт, арести, побоища и пр., ако бъдат открити, се решили да подпомагат и укриват партизани, сами станали укриватели, ятаци и по­магачи, защото вярвали в тяхната справедлива идея и бор­ба, в идеите и борбата на партията. Като партизанин Никола Българенски изпълнявал реди­ца отговорни партийни задачи и бил връзка на окръжните комитети на партията в Горна Оряховица и Габрово.

Поради многобройните арести и изпращане в затворите на партийните дейци в града и околията през периода 1933-1993 год. дейността на партийната организация в Дряново била на няколко пъти принудително прекъсвана.

През лятото на 1939 год. вече се създал Районен комитет на партията, който работил до 1940 год. в състав: Иван Ка­раиванов – секретар и членове: Иван Владков, Илия Джагаров и Пенчо Събев.

Със започване на войната на немските фашисти срещу Съ­ветския съюз и поемане на курс към подготовката на въо­ръжено народно въстание от нашата партия, от ноември 1941 год. Дряновският партиен район се ръководел от Горнооря­ховския окръжен комитет на партията. Пълномощникът на окръжния комитет Димитър Дюлгеров – Кискиня, преминал в нелегалност при август 1941 год., станал секретар на Ра­йонния партиен комитет в Дряново. В комитета освен него влизали Никола Българенски,. Иван Караиванов, Пенчо Ко­лев, Илия Джагаров и Стефан Цонев. От началото на 1943 год. до септември 1943 год. Районният комитет на партията си останал същият без Кискиня – загинал в борбата срещу фашизма, със секретар Никола Българенски. Такъв е съста­вът на районния комитет от септември 1943 год. до февруари 1944 год., когато бил допълнен с нови членове: д-р Върбан Генчев, Цоню Д. Лафчиев, Никола Стоянов и Богомил Бошнаков. От февруари 1944 год. до 9 септември 1944 год. Дря­новският районен партиен комитет работил в състав: Нико­ла Българенски – секретар, и членове: Тома Петров Минев, Ганчо Донев, Цоню Д. Лафчиев, Тихомир Тихов, Атанас Смирнов и Дончо Минев. От 1940 до 1944 год. функционира­ло и градско партийно ръководство в Дряново със секретар Ганчо Донев и членове: Атанас Смирнов, Тихомир Тихов, Стефан Цонев и Върбан Генчев. През този период партий­ната организация в Държавната жп работилница (фабри­ка) имала отделно партийно ръководство: Богомил Бошнаков – секретар, Пенчо Колев, Георги Кръстев, Русин Пен­чев, а след февруари 1944 год. Никола Стоянов, Ганчо Мари­нов, Съби Б. Вълев. В съседните на Дряново селца също има­ло партийни групи: в с. Марна: Пенчо Събев, Ганчо Маринов, Рашко Маринов, Васил Марков; в с. Игнатовци: Никола Бъл­гаренски, Колю Рашков Ганев Козаря, Дамян X. Пенев, Вър­бан Трифонов, Колю М. Станев, Минчо Колев Станев, Стойко Колев, Тодор Йонов Симеонов и др.; с. Радовци: Дончо Минев, Слав Димитров, Бончо П. Лиманов, Стоян Ганчев, Митко До­нев, Колю Йовов и др.; с.Царева ливада; Тома Петров – отговорник, Колю Минчев, Руска Боева, Русин Генчев, д-р Пейков и други: село Туркинча: Пенчо Филев, Илия Джагаров; село Керека: Михо Коков, Цоню Д. Лафчиев, Цоню Марков и др.; с. Длъгня: Колю Пъчев, Борис Мечков, Деню Пачов; с. Бал-ваните – с отговорник Цоню Марков, Пеню Марков Върба­нов и Гуна П. Върбанова; с. Караиванца: Генчо Бонев; с. Те­ша – Доню Ганев, Ст. Димитров, Бончо Стефанов, Ганчо Донев; с. Каломен – Стефан Русчев, даскал Минчо Косев, Ганчо Николов Кодрев, Никола Марков Яръмов.

Както се вижда, в партийното ръководство на Дряново и на района през повече години работили почти едни и същи хора и това спомогнало за заздравяването на партията в тоя край и за нейното активизиране. Но няколко провала и про­цеси, след които били осъдени и интернирани много от ней­ните най-активни членове и съмишленици, -попречили в не­малка степен за разгръщане на съпротивата срещу фашиз­ма в големи размери, както на други места. Ударите върху партията и партийните организации и групи в Дряново и око­лията фашистката власт взела да нанася още през 1933 год. През същата година в известния процес на 93-мата (Габров­ската конспирация) от Дряново и околията били осъдени ня­колко души: Илия Джагаров, Груди Атанасов, Никола Доб­рев, Петър Цанев от Трявна, Стоян Василев, Пъшо Нейков, Иван Скорчев, Стилян Бобев, Тодор Бамбуков и Петко Денев. В процеса на младежите от с. Керека били осъдени 6 души. След един провал в с. Ветринци през 1943 год. били осъдени 4 души. След провала в с. Ялово на 26.I.1943 год. били осъдени 8 души.

През пролетта на 1943 год. са изпратени в Черните роти в Демир Хисар: Иван Владков, Ганчо Койчев, Ив. Караива­нов, Рачо Крусев, Цоньо Марков, Кольо Попов и др.

Но най-голям удар на Дряновската партийна организация бил нанесен с делото по „Дряновската конспирация“ в нача­лото па 1944 год., когато били арестувани и съдени 45 ду­ши. На този процес Никола Българенски получил още една задочна смъртна присъда. Смъртна присъда получил и Ру­син П. Русинов. Мнозина били осъдени на до живот и по на 15 или по-малко години. Този процес дошъл в резултат на неочакван провал след арестуването в Беломорието на един войник от Дряново. Макар и безпартиен и да нямал никаква връзка с партийната организация, той споменал няколко име­на и започнали арестите на много комунисти, ремсисти и сим­патизанти. Между арестуваните били и неколцина от члено­вете на Районния комитет на партията и на РМС – Иван Караиванов, Пенчо Колев, Стефан Цонев и др. Те били предупредени от секретаря на Районния комитет да се укрият при първия сигнал за провал, но не сторили това. След аре­стуването им някои от тях не издържали на жестоките ин­квизиции в полицията и посочили имената и на други кому­нисти, ремсисти и симпатизанти от града и селищата в ра­йона.

Така, в упорита борба на българския народ срещу фа­шизма, в която взели участие и хората от Дряновския край, преминали тежките 1941, 1942 и 1943 години. Изтичало и ля­тото на 1944 год. Тогава бил изграден в Дряново и нелегал­ният Околийски комитет на Отечествения фронт. Изгражда­нето на ОФ комитет трябвало да стане много по-рано, тъй като този въпрос бил поставен от Никола Българенски още през 1943 год. Д-р Върбан Генчев написал и специална ста­тия в нелегалния печат за необходимостта от обединяване на здравите сили в единен Отечествен фронт. Но поради аресту­ването и осъждането в началото на 1944 год. на по-голяма­та част от членовете на партийното ръководство, тази задача била изпълнена едва през месец юни 1944 год. На събрание в дома на Атанас Смирнов, след доклад от Тихомир Тихов, в ОФ комитета били избрани: Тихомир Тихов – председа­тел на комитета, Георги Ганчев – адвокат – секретар, пред­ставител на „Звено“, и членове: Атанас Смирнов, Ганчо Донев – комунисти, С. Кавруков – безпартиен и Коста Костов – широк социалист.

Настъпили последните часове на фашистката власт. Съ­ветската армия вече минавала нашата северна граница. Ид­вал краят на борбата, в която взели участие като партиза­ни, ятаци, помагачи много комунисти, ремсисти, земеделци и техни съмишленици от Дряново и Дряновския край.

На 7 септември 1944 год., чрез секретаря на ГК на БКП в Дряново Ганчо Донев, Никола Българенски предупредил партийния комитет в града да се готви за завземането на властта в Дряново. Околийският комитет на ОФ се събрал и възложил на Атанас Смирнов и Тихомир Тихов да напи­шат позив за посрещането на Червената армия в Дряново. Позивът бил написан и разлепен през нощта срещу 9 сеп­тември из града от младежи ремсисти. Същия ден, 8 септем­ври 1944 год. Дряновско-Павликенската партизанска чета „Бачо Киро“, с командир Цоню Лафчиев, се придвижила към с. Керека. А през това време полицията в Дряново, въпре­ки явния ход на събитията, мислела да се съпротивлява и вземала мерки за отбраняване на околийското управление. Обаче всичко било напразно.

На 9 септември 1944 год. рано сутринта Околийският ко­митет на ОФ и някои политзатворници като Ганчо Донев, Тихомир Тихов, Георги Ганчев, Рашко Маринов и др. влез­ли в Околийското управление и съобщили на полицията, че има народна революция и поискали ултимативно нейната ка­питулация и предаване на новата ОФ власт. Отначало поли­цаите не искали да предават оръжието си, защото „няма­ли нареждане за това“. Установена била връзка с партизан­ската чета, която вече завзела властта в с. Керека. Дряновският околийски управител Караминков и полицейският на­чалник Цвятко Петков били още веднъж предупредени, че ако полицията не сложи оръжието, то ще бъде взето насила от партизаните, които са тръгнали към града. Полицията ка­питулирала. Към 10.30 часа предиобед Дряновско-Павликен­ската партизанска чета, с командир Цоню Д. Лафчиев, за­едно с много присъединили се към нея младежи и работни­ци от завода, града и района, посрещната тържествено от населението, се насочила направо към околийското управление, обградила го и задържала всички полицаи. От управле­нието било иззето оръжие и раздадено на доброволците от града и селата, които се явили в помощ на партизаните. Та­ка се създал и първият отряд на народната милиция в съ­став от 100 души.

В него влезли част от партизаните, работници от жп фабрика, граждани и младежи от града и ра­йона. Част от партизанския отряд, подсилен с доброволците милиционери, заминал веднага начело с командира на отря­да Цоню Лафчиев за Търново, където също завзема власт­та. Дряновският отряд, разделен на няколко групи, под командуването на Цоню Лафчиев, Пенчо Марков, Рашко Маринов и др., се заел най-енергично с установяване на властта там и обезоръжаването на полицията, охраната на гарата и зат­вора. Издирването на отявлените фашисти продължило някол­ко дни. След установяването на народната власт в Дряново и в Търново, целият доброволчески отряд, в който влизали партизаните от Дряновската чета, и десетки младежи добровол­ци, водени от Цоню Лафчиев, заминал на фронта и взел участие в първата фаза на Отечествената война срещу нем­ските окупатори. В тази война загинали няколко души дря­новци: Васил Ганчев Досев, Петър Николов, Минчо Ив. Куруто, Васил П. Мутафчиев, Съби Иванов, Иван Георгиев, Ра­дослав Ганчев.

За укрепването на народната власт в Дряново били взе­ти енергични мерки. На 10 септември от към Царева ливада се задала добре въоръжена жандармерийска дружина, коя­то по-рано преследвала партизаните в Балкана и още не би­ла сложила оръжие. Народната милиция в Дряново, с коман­дир Ганчо Донев, се подготвила да срещне жандармерията и евентуално да влезе в бой с нея, ако жандармеристите не се предадат. Доброволците милиционери заели височините около Дряново в очакване на срещата с жандармерията. При жандармеристите заминала делегация от няколко души на­чело с Никола Българенски, която ги предупредила, че ако не капитулират, ще се води бой. Командирите на жандарме­рията отказали да се предадат, но войниците се разбунтували и принудили офицерите да капитулират. Надвисналата за народната власт в града заплаха била премахната.

Народната резолюция победила. Фашизмът бил разгромен. Господствуващата класа на капиталистите трябвало да предаде властта на Отечествения фронт – бойния съюз на работниците, селяните и прогресивната интелигенция. Настъ­пили нови времена и в Дряново. Последвала решителна дей­ност за заздравяването на новата отечественофронтовска власт, за мобилизиране силите на народа, за спечелване вой­ната срещу фашистка Германия. Конструирало се и първо­то Отечественофронтовско ръководство на града и околията. Никола Българенски бил избран за секретар на Околийския комитет на Българската комунистическа партия, Тихомир Ти­хов за председател на Околийския комитет на Отечествения фронт, Георги Ганчев от политическия кръг „Звено“ за око­лийския управител. За кмет на града бил назначен Ганчо Донев. Започнали да се пишат новите страници от история­та на Дряново, на вече освободеното и отдъхнало си от веков­ните чорбаджийски притеснения и капитализма Дряново.

Страници от историята

Новини

виж всички