Дряново да бъде – Емил Попов кмет на Дряново с мандата на ПП Либерален Алианс

Новото Дряново

Както се вижда, дълга е историята на Дряново, продъл­жителни са борбите на неговите граждани за свобода и по-добър живот. Тези борби, неразделни от вековните битки и стремежи на българския народ да се освободи от всякакви поробители и подтисници, завършиха с успех. 9 септември 1944 год. донесе промяна не само на целия народ, но прео­брази и Дряново. Не е останало почти нищо от стария град, градът на дюлгерите и еснафите, на дряновските революцио­нери. След Освобождението, когато големият приятел на България Константин Иречек минал през него, той видял, че: „Къщите са покрити с каменни плочи . . . Улиците са тес­ни, с калдъръми от големи безформени камъни. . .“.

Останало ли е нещо от тази картина на старото Дряново? Почти нищо! И улиците, и къщите тук вече имат друг вид. Изчезнал е страхът на гражданите му, как ще се прехранват, какво ще бъде утре за тях и семейството им. Няма ги, но не са и нужни вече някогашните десетки занаятчийски работилнички, където от тъмно до тъмно свеждали глави майстори, калфи и чираци, абаджии, терзии, еминджии, папукчии, гайтанджии, мутафчии, коюмджии и много други занаятчии. Са­мо за две десетилетия градът се е променил изцяло.

За съжаление, в стремежа си да се обнови градът, някои негови ръководители в първите години на народната власт допуснали да бъдат разрушени редица ценни исторически сгради – часовниковата кула, строена в края на 18 век; Хаджигенчовата къща, строена от Колю Фичето, и др. Похвал­но е, че сега се вземат мерки за опазване на културните па­метници и старините в града, както и за възстановяването им.

За тези промени след 9 септември 1944 год. ще разка­жем накратко, защото това е действителност, която е пред очите на всички.

Най-напред трябва да се посочи икономическият възход па Дряново при условията на народната власт. Налице е не само коренно преустройство на икономиката на града, а едно невиждано, бурно развитие. Извършената в края на декември 1947 година национализация на промишлените пре­дприятия бе само началото на това развитие. Пък и в Дря­ново национализацията не свари някакви особено големи предприятия. Вагонната фабрика (наричана по-рано жп работилница) си беше държавна още от 1935 година. Тютю­невата и бонбонена фабрика имаха малко работници и не­голямо по обем производство, за да могат да осигурят пре­питания на повече хора и да се говори тук за индустрия и промишленост като в някои други съседни градове. Но ето че в резултат на грижите на партията и правителството, на предприемчивостта и учудващата енергия на Градския коми­тет на партията в Дряново, на Градския народен съвет, на новите ръководители, от изостанал в миналото град той бук­вално се преобрази и се превърна в истински икономически център за околното население. Сега в Дряново има предприя­тия, които по дейност, обхват на работници и обем на продук­цията си не отстъпват на големите предприятия в другите гра­дове. Гордостта на дряновци и дряновската промишленост е вагонният завод „Андрей Жданов“. Той е единствено в страната предприятие за строеж и ремонт на пътниче­ски и други специални вагони. Сега строежът на пътнически вагони е коопериран в ЛВЗ „Васил Коларов“ в Русе, но след 1970 година те ще се изработват изцяло в Дряново. Съз­даден от трима железари като частна работилница през 1921 год. под фирмата „Здравина“, заводът след народната победа на 9 септември 1944 год. се развива като предприя­тие от национално значение.

Всяка измината година, всеки отчетен период за завода „Жданов“ и неговия борчески трудов колектив е непрекъс­нат низ от успехи. В сравнение с 1944 год. през 1967 год. в завода са ремонтирани над 4 пъти повече вагони, численост­та на персонала е нараснала близо 3 пъти, а общият обем на промишлената продукция е нараснал 15 пъти.

Представа за големия икономически възход на завода ни дава долната сравнителна таблица, отнасяща се до бройките на ремонтираните пътнически и хладилни вагони, за чис­леността на персонала и общия обем на промишлената про­дукция.

Наред с ремонта на пътническите и хладилни вагони от всички видове, през 1952 год. се слага началото и на вагоностроителната дейност. Така трудовият колектив на завода ста­ва пионер на родното вагоностроене, прокара и трасира пъ­тищата на една нова, непозната дотогава дейност в машино­строенето в нашата страна. Първите български вагони са наречени „Ждановски“. От 1957 год. започна строежът на нов тип пътнически вагони „ВКАЖ-57″, а от 1965 год. се­рийно производство на пътнически вагони. Дряновските майстори-вагоностроители са строили още двуосни хладилни вагони, товарни и пътнически ремаркета, дековилни товар­ни и пътнически вагони. На заводските коловози са строени и някои специални вагони като: спални, ресторанти, пощен­ски, салони и за нуждите на научноизследователския инсти­тут по транспорта. Сега по железните пътища у нас стоти­ци вагони с марката на вагонния завод „А. Жданов“ разна­сят славата на дряновските вагоностроители.

В последните няколко години се започва голямо строи­телство. Беше направен разкройвачен цех, сушилня за дър­вен материал, компресорно отделение. Сега е в процес на из­граждане модерен вагоностроителен цех с необходимите по­демно-транспортни съоръжения. В перспектива е изграждането на леярна за цветни метали с никелажно отде­ление и механичен цех. Пред очите на трудовия колектив от завода след всяка измината година все по-ясно се очертават контурите на едно голямо по размери с необходимото обо­рудване   вагоностроително и вагоноремонтно   предприятие.

ДИП „Бачо Киро“ е текстилно предприятие за памуч­ни тъкани. Началото на строежа е поставен през м. юли 1945 год., а в следващата година започва да дава продукция, коя­то в стойностно изражение през 1967 година достига 3 841 000 лв. с 438 души промишлено-производствен персонал. Про­дукцията на предприятието в натура от 500 000 метра памуч­ни тъкани през 1948 год. е нараснала на 6 827 000 метра през 1967 год. с   перспектива   да достигне   през   1970 год. 7010000 метра. В предприятието работят предимно жени, с което се решава въпросът за приложението на женския труд в града. Влезлият в експлоатация през 1966 год. нов цех с климатична инсталация създава добри условия за работа. Предстоящо е и изграждането на подготвително отделение. В непродължителен период от време предприятието още ще се разхубави, ще се осъществи неговият генерален план.

Инструменталният завод е предназначен за производство на металорежещи и дървообработващи инструменти. Съвсем ново предприятие, създадено на 1 май 1965 год. През 1965 год. започна работа с 64 души персонал, който произвежда промишлена продукция за 261 000 лв. Само две години след то­ва – през 1967 год. – то вече има 245 работници, инженерно-технически персонал и служители. Произведената промиш­лена продукция от колектива достига 3 874 000 лв. с перспек­тива през 1970 год. да достигне 7 000 000 лв. Сега заводът разполага с недостатъчни и неподредени според технологията производствени помещения. В усилен ход е работата по проектирането на нова производствена сграда, която ще даде облика на едно модерно и съвременно промишлено предприя­тие за производство на металообработващи и дървообработ­ващи инструменти. Младият и ентусиазиран трудов колек­тив на инструменталния завод влага голяма енергия и ам­биция за издигане авторитета на завода, за разкрасяването на неговия район.

Обща трудово-производителна кооперация „Боби Ден­чев“. Характерът на нейното производство е услуги и иш­леме от шивашкия, обущарския и дърводелски браншове. Създадена е през 1959 година на основата на шивашката кооперация (учредена на 1 април 1945 год.) и на обущарска­та и дърводелска кооперация в града. От 13 души персонал през 1945 год. (тогава само като шивашка кооперация), през 1967 год. ОТПК „Б. Денчев“ има вече 131 души пром. произ­водствен персонал с 638 000 лв. обем на продукцията и с перспектива за 1970 год. – 750 000 лв. Построената сега кокет­на сграда за нуждите на кооперацията по-пълно ще задово­ли нуждите на хората от различни услуги.

Предприятие „Здравина“ е създадено на 1 юли 1966 год. след реорганизацията на бившия промкомбинат. Промком­бинатът, основан на 1.VIII.1950 год. със 70 души персонал и 529 000 лв. обем на продукцията, обединявал мелничарско­то производство в Дряновска околия, с 23 мелници, лимо­надена фабрика и ватена. фабрика. После се открили техниче­ска работилница, тухларски отдел, каменни изделия, тъкаче­ство, шивачество, обущарство, дърводелство и др. През 1965 год. в Промкомбината работили всички 589 души с обем на продукцията 2 891 000 лв. На 1 юни 1966 г. той се раздели на три предприятия, едното от които е „Здравина“ с мета­лен цех, леярна, дърводелски и метални услуги. През 1967 год. „Здравина“ достига обем на продукцията 1 344 000 лв. и 193 души персонал, с перспектива за 1970 год. 1 700 000 лв. Дейността на предприятието ще се стабилизира, ще се уве­личи и обогати неговата материално-техническа база.

Предприятие „Михаил Бойчинов“ също възникнало след реорганизацията на Промкомбината. Тук са включени ши­вашко производство, печатница, техническа работилница и др. През 1967 год. обемът на продукцията на предприятието достига до 1 705 000 лв. и 260 души пром. производствен персонал.

Предприятие „Панайот Венков“ също датира от 1.VII.1966 г. след преустройството на Промкомбината. Изработва жакардови килими – двуцветни и трицветни, художествена бродерия, вата, жакардови пътеки. През 1967 год. вече има 203 души пром. производствен персонал и обем на продук­цията за 1 200 000 лв. В предприятието ежегодно се оборуд­ва производството с нови машини, изграждат се нови произ­водствени сгради. Обемът на промишлената продукция през 1970 год. е предвидено да достигне 1 500 000 лв.

Предприятие на слепите „Успех“. В него се влага трудът на слепи хора, събрани от цялата страна, които живеят в един нов квартал край града – „Градчето на слепите“. В края на 1964 година ПП „Успех“, което се прехвърли от Га­брово, имаше 228 души промишлено-производствен персонал и производство за 530 000 лв., а през 1967 год. 332 души и производство за 955 000 лв. с перспектива за 1970 год. 1 400 000 лв. Характер на производството: тъкачество на росерен плат, пасмантерия, четкарство и телена оградна мрежа. Има фили­али в Габрово, Плевен и Русе. Районът на предприятието се оформя и благоустроява, жилищният фонд ежегодно се уве­личава. Построена беше и нова просторна производствена сграда.

Машинно-ремонтно предприятие „Иван Владков“. На ба­зата на бившата машинотракторна станция през втората по­ловина на 1965 година се образува машинно-ремонтното пред­приятие към Обединение ДЗС. През 1967 год. в предприя­тието работят 204 души пром. производствен персонал, кои­то са произвели промишлена продукция за 1 234 00 лв. Про­дукцията му – силажни кули, шнекове, хранилки и др. – е предназначена за механизиране на животновъдството. Пред­приятието сега се разширява и благоустроява. На площ от 6.5 декара се изгражда цех, съобразен с изискванията на технологията за производство на различни видове съоръже­ния за механизиране на нашето животновъдство.

Държавно земеделско стопанство. То е едно от новите предприятия, които се развиват успешно. Учредено като ТКЗС на 26.I.1958 год., на 1 юни 1965 год. е превърнато в ДЗС. Неговото развитие, въпреки липсата на добри усло­вия за развиване на по-резултатна селскостопанска дейност в този край, както например в полските селища, може да се види от следните цифри:

През 1967 год. общата продукция на ДЗС достига 1 976 000 лева.

Освен тези предприятия в Дряново съществуват още ня­колко, по-малки: Държавно търговско предприятие, с персо­нал 290 души. Комунални услуги, ДАП, Транспред, Строй-група, Жп гара Дряново и др.

Добре се развива и Опитната овощарска станция „Петър Богданов“ край града. Основана през 1929 год. с 300 дека­ра земя на основата на създадения през 1912 год. овощен разсадник, тя вече разполага с 1200 декара земя, има 6 науч­ни сътрудници и работи за подобряване сливовата култура, за създаване на нови сортове по растителната защита и т. н

Като се съпоставят предприятията в града по отношение обема на тяхната продукция и работна сила, ще се види дей­ствителният ръст на промишлеността и цялостното икономи­ческо развитие на Дряново. В сравнителната таблица данни­те се отнасят за  1967 година.

Като се прибави и числото на работниците в по-малките предприятия, както и служителите в различните учреждения, болници, учебни заведения и пр., ще се види, че в Дряново през 1967 година са работили повече от 6000 души. Някои от тях са жители на околните села и махали.

С увеличаване работната ръка, с откриването на нови предприятия, през последните години се забелязва и едно бързо нарастване на жителите на града. Докато през 1934 год. Дряново е наброявало само 2812 жители, след 9 септем­ври 1944 год. те започват да се увеличават ежегодно средно с по 300 души. Така през 1946 година градът наброява 3772 жители, 1956 год. – 5400 жители и в края на 1967 год. – 9500 жители. А през цялото време на своето съществувание от Освобождението до 1944 год. Дряново е наброявало все около 3000 души. И само за 20 години е утроило жителите си.

Нарасналият брой на жителите на Дряново поставя пред Градския комитет на партията, Градския народен съвет. Град­ския комитет на Отечествения фронт и пред всички обществе­ни организации и учреждения в града много въпроси за ре­шаване. Градът започва бързо да се развива, да се прео­бразява, за да отговори на назрелите нужди и интереси на хилядите трудещите се и живущи в него, както и на изис­кванията на новото време. Голяма роля за подобряване на условията на живот и труд в Дряново, за променяне на об­лика на селището при условията на народната власт, са изиграли околийският и градският комитети на партията и Из­пълкомът на градския народен съвет.

Особено бързо и настойчиво се променя градът след 1963 год., когато ГК на БКП, ГНС и масовите организации в Дря­ново приеха план-програма за перспективното развитие на града до 1970 год. В края на 1967 год. тук вече са построени 26 жилищни блокове с 285 апартамента. Улиците са преуст­роени, разширени, павирани.

Ще посочим само някои от строителните постижения в Дряново през последните години: издигната е великолепна нова сграда на читалище „Ив. Владков“ със салон от 650 места, с многобройни зали за разнообразна културна дейност. Построена е фурна-комбинат, голям ресторант, нови ма­газини и сладкарници, построена е сграда за Средното поли­техническо училише, сграда за средното професионално учи­лище по ж. п. транспорт, автостанция, млекоцентрала, авто-база, хотел-ресторант „Балкантурист“ и туристическа хижа при Дряновския манастир, стадион, общежитие за учащите се, градски универсален магазин. Много сили са хвърлени и за водоснабдяването на града, като са уловени водите на р. Андъка от голямата пещера до Дряновския манастир. Сега Дряново се развива като районен център на редица малки и големи села от околността: Геша, Цинга, Чуково, Марча, Българени, Гостилица, Караиванца, Маноя, Ялово, Длъг­ня, Славейково, Радовци, Игнатовци, Соколово, Керека, Ган­човец и др. Забелязва се масово преселване в Дряново на жителите от околните села, особено от Каломен, Балванците, Чуково и др.

Новото Дряново е наистина ново. То е един динамично развиващ се социалистически   град с промишлен характер

Тук за кратко време е постигнато това, за което са мечта­ли дряновци още в зората на Освобождението на България – градът да се развие в индустриално отношение, да се съз­даде промишленост. Няма ги, помен не е останало от старите дряновски чорбаджии и лихвари. Дошли са тези време­на, за които векове наред много поколения дряновци са меч­тали и са се борили като участници във всички националноосвободителни и революционни движения, въстания и чети, в Освободителната война. Настъпили са годините, които предричали и за които са се борили да дойдат по-скоро някои от първите борци за социализма в България, участни­ците в Бузлуджанския конгрес – Михаил Бойчинов, Михаил Иванов, Панайот Венков, Димитър Крусев. Дряново вече е такъв град, какъвто са искали да бъде той неговите най-добри синове, дали живота си в борбата против фашизма – Никола Чуков, Косю Тафров, Боби Денчев, Стефан Денчев, Иван  Владков, Д-р  Върбан  Генчев.