За Дряново
Новото Дряново
Както се вижда, дълга е историята на Дряново, продължителни са борбите на неговите граждани за свобода и по-добър живот. Тези борби, неразделни от вековните битки и стремежи на българския народ да се освободи от всякакви поробители и подтисници, завършиха с успех. 9 септември 1944 год. донесе промяна не само на целия народ, но преобрази и Дряново. Не е останало почти нищо от стария град, градът на дюлгерите и еснафите, на дряновските революционери. След Освобождението, когато големият приятел на България Константин Иречек минал през него, той видял, че: „Къщите са покрити с каменни плочи . . . Улиците са тесни, с калдъръми от големи безформени камъни. . .“.
Останало ли е нещо от тази картина на старото Дряново? Почти нищо! И улиците, и къщите тук вече имат друг вид. Изчезнал е страхът на гражданите му, как ще се прехранват, какво ще бъде утре за тях и семейството им. Няма ги, но не са и нужни вече някогашните десетки занаятчийски работилнички, където от тъмно до тъмно свеждали глави майстори, калфи и чираци, абаджии, терзии, еминджии, папукчии, гайтанджии, мутафчии, коюмджии и много други занаятчии. Само за две десетилетия градът се е променил изцяло.
За съжаление, в стремежа си да се обнови градът, някои негови ръководители в първите години на народната власт допуснали да бъдат разрушени редица ценни исторически сгради – часовниковата кула, строена в края на 18 век; Хаджигенчовата къща, строена от Колю Фичето, и др. Похвално е, че сега се вземат мерки за опазване на културните паметници и старините в града, както и за възстановяването им.
За тези промени след 9 септември 1944 год. ще разкажем накратко, защото това е действителност, която е пред очите на всички.
Най-напред трябва да се посочи икономическият възход па Дряново при условията на народната власт. Налице е не само коренно преустройство на икономиката на града, а едно невиждано, бурно развитие. Извършената в края на декември 1947 година национализация на промишлените предприятия бе само началото на това развитие. Пък и в Дряново национализацията не свари някакви особено големи предприятия. Вагонната фабрика (наричана по-рано жп работилница) си беше държавна още от 1935 година. Тютюневата и бонбонена фабрика имаха малко работници и неголямо по обем производство, за да могат да осигурят препитания на повече хора и да се говори тук за индустрия и промишленост като в някои други съседни градове. Но ето че в резултат на грижите на партията и правителството, на предприемчивостта и учудващата енергия на Градския комитет на партията в Дряново, на Градския народен съвет, на новите ръководители, от изостанал в миналото град той буквално се преобрази и се превърна в истински икономически център за околното население. Сега в Дряново има предприятия, които по дейност, обхват на работници и обем на продукцията си не отстъпват на големите предприятия в другите градове. Гордостта на дряновци и дряновската промишленост е вагонният завод „Андрей Жданов“. Той е единствено в страната предприятие за строеж и ремонт на пътнически и други специални вагони. Сега строежът на пътнически вагони е коопериран в ЛВЗ „Васил Коларов“ в Русе, но след 1970 година те ще се изработват изцяло в Дряново. Създаден от трима железари като частна работилница през 1921 год. под фирмата „Здравина“, заводът след народната победа на 9 септември 1944 год. се развива като предприятие от национално значение.
Всяка измината година, всеки отчетен период за завода „Жданов“ и неговия борчески трудов колектив е непрекъснат низ от успехи. В сравнение с 1944 год. през 1967 год. в завода са ремонтирани над 4 пъти повече вагони, числеността на персонала е нараснала близо 3 пъти, а общият обем на промишлената продукция е нараснал 15 пъти.
Представа за големия икономически възход на завода ни дава долната сравнителна таблица, отнасяща се до бройките на ремонтираните пътнически и хладилни вагони, за числеността на персонала и общия обем на промишлената продукция.
Наред с ремонта на пътническите и хладилни вагони от всички видове, през 1952 год. се слага началото и на вагоностроителната дейност. Така трудовият колектив на завода става пионер на родното вагоностроене, прокара и трасира пътищата на една нова, непозната дотогава дейност в машиностроенето в нашата страна. Първите български вагони са наречени „Ждановски“. От 1957 год. започна строежът на нов тип пътнически вагони „ВКАЖ-57″, а от 1965 год. серийно производство на пътнически вагони. Дряновските майстори-вагоностроители са строили още двуосни хладилни вагони, товарни и пътнически ремаркета, дековилни товарни и пътнически вагони. На заводските коловози са строени и някои специални вагони като: спални, ресторанти, пощенски, салони и за нуждите на научноизследователския институт по транспорта. Сега по железните пътища у нас стотици вагони с марката на вагонния завод „А. Жданов“ разнасят славата на дряновските вагоностроители.
В последните няколко години се започва голямо строителство. Беше направен разкройвачен цех, сушилня за дървен материал, компресорно отделение. Сега е в процес на изграждане модерен вагоностроителен цех с необходимите подемно-транспортни съоръжения. В перспектива е изграждането на леярна за цветни метали с никелажно отделение и механичен цех. Пред очите на трудовия колектив от завода след всяка измината година все по-ясно се очертават контурите на едно голямо по размери с необходимото оборудване вагоностроително и вагоноремонтно предприятие.
Години | Ремонтирани вагони броя | Численост на пром. производ. персонал броя | Общ обем на пром. продук. по ФЗЦ от 1. I. 1962 г. |
---|---|---|---|
1935 | 4 | 134 | |
1939 | 112 | 378 | - |
1944 | 202 | 506 | 709 000 |
1956 | 816 | 1 205 | 4 403 000 |
1967 | 883 | 1 338 | 10 323 000 |
1970 | 1 055 | 1 354 | 11 100 000 |
ДИП „Бачо Киро“ е текстилно предприятие за памучни тъкани. Началото на строежа е поставен през м. юли 1945 год., а в следващата година започва да дава продукция, която в стойностно изражение през 1967 година достига 3 841 000 лв. с 438 души промишлено-производствен персонал. Продукцията на предприятието в натура от 500 000 метра памучни тъкани през 1948 год. е нараснала на 6 827 000 метра през 1967 год. с перспектива да достигне през 1970 год. 7010000 метра. В предприятието работят предимно жени, с което се решава въпросът за приложението на женския труд в града. Влезлият в експлоатация през 1966 год. нов цех с климатична инсталация създава добри условия за работа. Предстоящо е и изграждането на подготвително отделение. В непродължителен период от време предприятието още ще се разхубави, ще се осъществи неговият генерален план.
Инструменталният завод е предназначен за производство на металорежещи и дървообработващи инструменти. Съвсем ново предприятие, създадено на 1 май 1965 год. През 1965 год. започна работа с 64 души персонал, който произвежда промишлена продукция за 261 000 лв. Само две години след това – през 1967 год. – то вече има 245 работници, инженерно-технически персонал и служители. Произведената промишлена продукция от колектива достига 3 874 000 лв. с перспектива през 1970 год. да достигне 7 000 000 лв. Сега заводът разполага с недостатъчни и неподредени според технологията производствени помещения. В усилен ход е работата по проектирането на нова производствена сграда, която ще даде облика на едно модерно и съвременно промишлено предприятие за производство на металообработващи и дървообработващи инструменти. Младият и ентусиазиран трудов колектив на инструменталния завод влага голяма енергия и амбиция за издигане авторитета на завода, за разкрасяването на неговия район.
Обща трудово-производителна кооперация „Боби Денчев“. Характерът на нейното производство е услуги и ишлеме от шивашкия, обущарския и дърводелски браншове. Създадена е през 1959 година на основата на шивашката кооперация (учредена на 1 април 1945 год.) и на обущарската и дърводелска кооперация в града. От 13 души персонал през 1945 год. (тогава само като шивашка кооперация), през 1967 год. ОТПК „Б. Денчев“ има вече 131 души пром. производствен персонал с 638 000 лв. обем на продукцията и с перспектива за 1970 год. – 750 000 лв. Построената сега кокетна сграда за нуждите на кооперацията по-пълно ще задоволи нуждите на хората от различни услуги.
Предприятие „Здравина“ е създадено на 1 юли 1966 год. след реорганизацията на бившия промкомбинат. Промкомбинатът, основан на 1.VIII.1950 год. със 70 души персонал и 529 000 лв. обем на продукцията, обединявал мелничарското производство в Дряновска околия, с 23 мелници, лимонадена фабрика и ватена. фабрика. После се открили техническа работилница, тухларски отдел, каменни изделия, тъкачество, шивачество, обущарство, дърводелство и др. През 1965 год. в Промкомбината работили всички 589 души с обем на продукцията 2 891 000 лв. На 1 юни 1966 г. той се раздели на три предприятия, едното от които е „Здравина“ с метален цех, леярна, дърводелски и метални услуги. През 1967 год. „Здравина“ достига обем на продукцията 1 344 000 лв. и 193 души персонал, с перспектива за 1970 год. 1 700 000 лв. Дейността на предприятието ще се стабилизира, ще се увеличи и обогати неговата материално-техническа база.
Предприятие „Михаил Бойчинов“ също възникнало след реорганизацията на Промкомбината. Тук са включени шивашко производство, печатница, техническа работилница и др. През 1967 год. обемът на продукцията на предприятието достига до 1 705 000 лв. и 260 души пром. производствен персонал.
Предприятие „Панайот Венков“ също датира от 1.VII.1966 г. след преустройството на Промкомбината. Изработва жакардови килими – двуцветни и трицветни, художествена бродерия, вата, жакардови пътеки. През 1967 год. вече има 203 души пром. производствен персонал и обем на продукцията за 1 200 000 лв. В предприятието ежегодно се оборудва производството с нови машини, изграждат се нови производствени сгради. Обемът на промишлената продукция през 1970 год. е предвидено да достигне 1 500 000 лв.
Предприятие на слепите „Успех“. В него се влага трудът на слепи хора, събрани от цялата страна, които живеят в един нов квартал край града – „Градчето на слепите“. В края на 1964 година ПП „Успех“, което се прехвърли от Габрово, имаше 228 души промишлено-производствен персонал и производство за 530 000 лв., а през 1967 год. 332 души и производство за 955 000 лв. с перспектива за 1970 год. 1 400 000 лв. Характер на производството: тъкачество на росерен плат, пасмантерия, четкарство и телена оградна мрежа. Има филиали в Габрово, Плевен и Русе. Районът на предприятието се оформя и благоустроява, жилищният фонд ежегодно се увеличава. Построена беше и нова просторна производствена сграда.
Машинно-ремонтно предприятие „Иван Владков“. На базата на бившата машинотракторна станция през втората половина на 1965 година се образува машинно-ремонтното предприятие към Обединение ДЗС. През 1967 год. в предприятието работят 204 души пром. производствен персонал, които са произвели промишлена продукция за 1 234 00 лв. Продукцията му – силажни кули, шнекове, хранилки и др. – е предназначена за механизиране на животновъдството. Предприятието сега се разширява и благоустроява. На площ от 6.5 декара се изгражда цех, съобразен с изискванията на технологията за производство на различни видове съоръжения за механизиране на нашето животновъдство.
Държавно земеделско стопанство. То е едно от новите предприятия, които се развиват успешно. Учредено като ТКЗС на 26.I.1958 год., на 1 юни 1965 год. е превърнато в ДЗС. Неговото развитие, въпреки липсата на добри условия за развиване на по-резултатна селскостопанска дейност в този край, както например в полските селища, може да се види от следните цифри:
Години | Об. земя декара | Едър рогат добит. | Само крави | Овце | Птици | Млеконадой на 1 крава литра год. | Брой на раб. |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1959 | 7 131 | 486 | 280 | 2 300 | 1 700 | 1 000 | 852 |
1957 | 20 831 | 1 125 | 439 | 6 311 | 7 090 | 2 459 | 885 |
1970 | 450 | 13 700 | 16 500 | 2 600 | 800 |
През 1967 год. общата продукция на ДЗС достига 1 976 000 лева.
Освен тези предприятия в Дряново съществуват още няколко, по-малки: Държавно търговско предприятие, с персонал 290 души. Комунални услуги, ДАП, Транспред, Строй-група, Жп гара Дряново и др.
Добре се развива и Опитната овощарска станция „Петър Богданов“ край града. Основана през 1929 год. с 300 декара земя на основата на създадения през 1912 год. овощен разсадник, тя вече разполага с 1200 декара земя, има 6 научни сътрудници и работи за подобряване сливовата култура, за създаване на нови сортове по растителната защита и т. н
Като се съпоставят предприятията в града по отношение обема на тяхната продукция и работна сила, ще се види действителният ръст на промишлеността и цялостното икономическо развитие на Дряново. В сравнителната таблица данните се отнасят за 1967 година.
Предприятие | Обем на продукцията в лева | Брой на пром.производств.персонал | |
---|---|---|---|
1. | Вагонен завод „Андрей Жданов“ | 10 323 000 | 1 334 |
2. | ДИП „Бачо Киро“ | 3 841 000 | 438 |
3. | Инструментален завод | 3 874 000 | 245 |
4. | ОТПК „Боби Денчев“ | 638 000 | 131 |
5. | Предприятие „Здравина’ | 1 304 01 0 | 193 |
6. | Предприятие „Михаил Бойчинов“ | 170 500 | 260 |
7. | Предприятие „Панайот Венков“ | 1 200 000 | 203 |
8. | Предприятие на слепите „Успех“ | 955 000 | 332 |
9. | Машино-ремонтно предприятие | 1 204 000 | 204 |
10. | Държавно търговско предприятие | 3 847 000 | 290 |
11. | Държавно земеделско стопанство | 1 976 000 | 885 |
12. | Комунални услуги | 211 000 | 104 |
Всичко | 30 882 000 | 4 553 |
Като се прибави и числото на работниците в по-малките предприятия, както и служителите в различните учреждения, болници, учебни заведения и пр., ще се види, че в Дряново през 1967 година са работили повече от 6000 души. Някои от тях са жители на околните села и махали.
С увеличаване работната ръка, с откриването на нови предприятия, през последните години се забелязва и едно бързо нарастване на жителите на града. Докато през 1934 год. Дряново е наброявало само 2812 жители, след 9 септември 1944 год. те започват да се увеличават ежегодно средно с по 300 души. Така през 1946 година градът наброява 3772 жители, 1956 год. – 5400 жители и в края на 1967 год. – 9500 жители. А през цялото време на своето съществувание от Освобождението до 1944 год. Дряново е наброявало все около 3000 души. И само за 20 години е утроило жителите си.
Нарасналият брой на жителите на Дряново поставя пред Градския комитет на партията, Градския народен съвет. Градския комитет на Отечествения фронт и пред всички обществени организации и учреждения в града много въпроси за решаване. Градът започва бързо да се развива, да се преобразява, за да отговори на назрелите нужди и интереси на хилядите трудещите се и живущи в него, както и на изискванията на новото време. Голяма роля за подобряване на условията на живот и труд в Дряново, за променяне на облика на селището при условията на народната власт, са изиграли околийският и градският комитети на партията и Изпълкомът на градския народен съвет.
Особено бързо и настойчиво се променя градът след 1963 год., когато ГК на БКП, ГНС и масовите организации в Дряново приеха план-програма за перспективното развитие на града до 1970 год. В края на 1967 год. тук вече са построени 26 жилищни блокове с 285 апартамента. Улиците са преустроени, разширени, павирани.
Ще посочим само някои от строителните постижения в Дряново през последните години: издигната е великолепна нова сграда на читалище „Ив. Владков“ със салон от 650 места, с многобройни зали за разнообразна културна дейност. Построена е фурна-комбинат, голям ресторант, нови магазини и сладкарници, построена е сграда за Средното политехническо училише, сграда за средното професионално училище по ж. п. транспорт, автостанция, млекоцентрала, авто-база, хотел-ресторант „Балкантурист“ и туристическа хижа при Дряновския манастир, стадион, общежитие за учащите се, градски универсален магазин. Много сили са хвърлени и за водоснабдяването на града, като са уловени водите на р. Андъка от голямата пещера до Дряновския манастир. Сега Дряново се развива като районен център на редица малки и големи села от околността: Геша, Цинга, Чуково, Марча, Българени, Гостилица, Караиванца, Маноя, Ялово, Длъгня, Славейково, Радовци, Игнатовци, Соколово, Керека, Ганчовец и др. Забелязва се масово преселване в Дряново на жителите от околните села, особено от Каломен, Балванците, Чуково и др.
Новото Дряново е наистина ново. То е един динамично развиващ се социалистически град с промишлен характер
Тук за кратко време е постигнато това, за което са мечтали дряновци още в зората на Освобождението на България – градът да се развие в индустриално отношение, да се създаде промишленост. Няма ги, помен не е останало от старите дряновски чорбаджии и лихвари. Дошли са тези времена, за които векове наред много поколения дряновци са мечтали и са се борили като участници във всички националноосвободителни и революционни движения, въстания и чети, в Освободителната война. Настъпили са годините, които предричали и за които са се борили да дойдат по-скоро някои от първите борци за социализма в България, участниците в Бузлуджанския конгрес – Михаил Бойчинов, Михаил Иванов, Панайот Венков, Димитър Крусев. Дряново вече е такъв град, какъвто са искали да бъде той неговите най-добри синове, дали живота си в борбата против фашизма – Никола Чуков, Косю Тафров, Боби Денчев, Стефан Денчев, Иван Владков, Д-р Върбан Генчев.