За Дряново

Предисловие

Изглед към центъра на Дряново от въздуха от 33 год.Кое е привличало още от незнайни времена хората тук, към това място, та намираме следите им из околните пещери, по ридовете, край бързите ручеи и рекичката? Дали чудно красивата местност със здрав климат? Въздухът ли с миризмата на горски цветя и билки? Или оная сигурност, която обещавали при вражи набези гъстите близки гори и планински дебри? Или пък заселването на този прекрасен кът още от преди хилядолетия е ставало под волята на далечни господари? Защото тук няма ширни и плодородни полета, като в равнината, за да примамят с плода си работливата ръка. Няма просторни и тучни ливади с буйна трева, за да пасат по тях хилядни гойни стада и черди ергелета. Не е и кой знае какво кръстопътно място, за да се разцъфти голяма търговия и тукашните хора само на това да разчитат. Тук няма нищо, което да подсказва, че животът ще е лек и охолен.

Наистина, трудно е да се отговори на тези въпроси, да се открият всички причини, накарали хората в древността да се заселят в предпланините на балкана, в днешния Дряновски край, да се разкаже всичко за тях. Но историята ни е оста­вила много белези наоколо – разрушени крепости, църкви и манастири. Оставила е легенди и предания, а от по-нови времена и документи, където нещичко е записано.

Несъмнено местоположението на града и околността му са дали отражение върху неговата съдба, върху живота и ха­рактера на дряновци. И ако търсим главното в туй от край време чисто българско селище – някога крепост, после селце, градец, а сега, при условията на народната власт, един от новите динамично развиващи се градове, ще го открием в онова, което Дряново е дало на нашия народ; в онова, което е записано за него в страниците на родната история. Поняко­га обаче историята е щедра към едни градове и села и съвсем незаслужено отминава други, защото там или събития в ней­ните мащаби не са ставали, или летописци не е имало, които да разкажат за всичко, що трябва да се знае за веки веков.

Така е и с Дряново. Може би, ако не беше станала в Дря­новския манастир прочутата битка през 1876 година на поп Харитоновите момци срещу озверените поробители, ако не беше направило впечатление техният невиждан деветдневен героизъм срещу 50 пъти по-многоброен и силно въоръжен враг, този град щеше да остане извън историята. Но заслужава ли Дряново такава съдба?

Не може и не бива да се отговори утвърдително на този въпрос!

Защото, въпреки че не е известно на всички, Дряново наи­стина много е дало на България, на българската история Въз­раждане и култура. Но въпросът е там, че то е дало своя принос за просвещаването, за националното осъзнаване и засилване революционните борби за освобождение на бълга­рите от непоносимото петвековно иго, чрез своите славни си­нове. В Дряново не е станала например Велчовата завера през 1835 година, но не е малко числото на дряновците, които са участвували в нея. Дряново не е прогонило гръцкия владика от Търново, но подписите на дряновци стоят под изложението до султана против този владика редом с подписите на тър­говци, габровци, еленчани. Ние изненадано намираме дря­новци във всяко по-опасно дело, във всеки бунт, съзаклятие, хайдушка чета, народно въстание. Без Дряново да бъде цен­тър на такива запомнящи се и големи събития, дряновци са там – между първите. Пък и да нямаше подобни събития, Дряново е родило синове, за които ще се говори вечно. Та има ли друг такъв българин като самоукият архитект и строител устабаши Кольо Фичето? Не е много назад във фалангата знаменити борци за опазване родния език и българщината и Максим Райкович, борец срещу фанариотите, сподвижник на Неофит Бозвели, приятел на Раковски. Да споменем ли за един от първите български поети-лирици даскал Янко Дряновец? Или за първенеца на Търново Хаджи Минчо, родом от Дряново, който „не рачи с турчин да се ортачи“? Или за про­чутите дряновски майстори дюлгери, които са оставили без­брой паметници на своя труд и изкуство навред из Балкан­ския полуостров? Не могат да се отминат и ония дряновци, които заедно с Димитър Благоев през 1891 год. положиха на Бузлуджа основите на нашата славна партия.

Но нека да оставим историята на Дряново сама да разка­же за онова, което трябва да се знае и помни от всички, защото тоя град винаги е бил яка твърдина, крепост на коравия бъл­гарски дух.

Страници от историята

Новини

виж всички