За Дряново

От Първата световна война до 9 юни 1923 год.

Първата световна война донесла много жертви и иконо­мическа разруха на българския народ. Нейният огнен дъх не отминал и Дряново. По време на войната загинали и де­сетина дряновци. Гладът настъпил и тук. Мъжете били на фронта. Дейността на всички опозиционни партии била за­бранена. Партийната организация в Дряново фактически прекъснала организационната си дейност. Обаче някои от старите тесняци, които не били на фронта, продължавали да вършат своята работа негласно, почти в нелегалност. Особе­но внимание било обърнато на работата на партията в гра­да сред жените. В резултат на това през май и юни 1918 год., още по време на военните действия, в Дряново имало голямо възбуждение, почти формен бунт на жените против войната и глада. Но и след прекратяването на войната и за­връщането на мъжете положението не се подобрило. Скъпотията нараствала все повече. Цената на земята в Дряново и околията се покачила неимоверно високо. Докато през 1880 год. един декар земя тук струвал 19 лева, през 1912 год. -135 лв., то през 1919 год. декарът струвал вече 700 лева, а годните за зеленчук градини и лозя имоти достигнали до 3-5000 лева декар. При това земята в Дряново и околията била раздробена, малодоходна, с бедни, изтощени, глинести и край реките чакълести почви и давала слаби реколти, на някои места от 40 до 80 кг зърно на декар. През 1914 год. от 6248 земеделски стопанства в града и околията 1762 имали само от 1 до 10 декара собствена земя, 829 семейства от 11 до 20 декара, 545 стопанства от 21 до 30 декара и 503 от 31 до 40 декара. На един човек през 1920 год. в Дряновска око­лия се падало по 6 декара обработваема земя. Земята била раздробена на дребни парчета, с много граници, което пораждало чести спорове и дела за собственост. През 1919 год. в Дряновска околия нямало нито една редосеялка, а само две вършачки, а в Търновска околия 52 редосеялки и 104 вършачки. Поради липса на препитание, както и през годините след Освобождението, голяма част от населението на Дряново била принудена да емигрира по други селища. По тези при­чини през 1920 год. градът броял почти толкова жители, кол­кото и след Освобождението – едва 3050 души.

При такива условия, след демобилизацията в края на 1918 год., завърналите се от фронта членове на партията на тесните социалисти Боби Денчев, Никола Киряков, Лазар Казаков (бояджия, починал през 1944 год), Никола С. Чу­ков, Иван Минчев Куруто, Стефан Марчовски, Минчо Пен­чев Гайдаров, Стефан Брънеков, Недко Брънеков, Денчо Марчевски, Минчо Тодоров Катранджиев, Димитър Далев, Пенчо Бобчев, Никола Т. Катранджиев, Атанас Бамбуков, Досю Сотиров Чолака, Петко Колев, Стефан Горанов, Иван Ганчев, Бончо Ганчев Валето, Стоян Турчина и др., на брой 18-20 души, възобновили партийната организация и избра­ли нов партиен комитет. В него влезли Боби Денчев – се­кретар, Иван Куруто – касиер и членове: Никола Киряков, Никола Чуков и Лазар Казаков. Към партийната организа­ция била организирана и женска комунистическа група, в която членували Каля Кирякова, секретарка на групата, Гичка Ив. Манчева, Стефана и Петрана Генчеви Миндеви – плетачки, Вела Калчева, Димка Марчовска, Мома Велкова, Пена Маймарова, Цанка Казакова, Дешка Николова Бамбу­кова, Бона Куцарова, Невена Баръмова, Цанка Горанова, Пенка Дъчева и др., общо 15-20 жени-членки на партията.

Възстановената партийна организация започнала актив­на и оживена дейност. Провеждали се редовно организацион­ни и просветни събрания, изграждали партийни групи и ор­ганизации в страната. Фактически още от това време партий­ният комитет в Дряново играел ролята на Околийски коми­тет. От селата започнали да идват в Дряново непрекъснато за инструкции и партийна литература. Добра дейност взели да развиват партийните групи и членове от селата в Дря­новската община – в Ялово, в Тъпанари – Нанко Ганев и Витан Бейков учител, в Каломен – Рашко Стефанов Русчев, Стефан Стефанов Писаната и др. По инициатива на партията в града и в селата започнали да се свикват протестни събра­ния и митинги против скъпотията, липсата на храна, против нередностите, кражбите и престъпленията на местните уп­равници по време на войната, против виновниците за въвли­чането на България във войната.

Партийната организация в Дряново през този период ус­тройвала и публични събрания и митинги в защита на мла­дата Съветска социалистическа република, против настаня­ването на белогвардейците и врангелистите в България.

Октомврийската революция дала решителен тласък за разгръщането на по-целенасочена партийна дейност в Дря­ново. Покрай разобличителната борба срещу буржоазните партии и реакцията в града тук се наложило да се води борба и срещу широките социалисти, станали под ръководството на Кръстю Пастухов лакеи на капиталистите. През 1920 го­дина обаче партийната организация, следвайки правилна линия за обединяване на работническите сили и разобли­чаване централното ръководство на широко социалистическата партия, станало верен съюзник на буржоазията, при­влякла част от членовете на тази партия в Дряново в редо­вете на Комунистическата партия. На 13 ноември 1920 год. вечерта било организирано тържествено събрание за обединяване на партийните организации на комунистите и широки­те социалисти в града под знамето на комунистическата пар­тия. От името на партията говорили Никола Хр. Габровски и Тодор Иванов, книжар от Габрово, а от широките социали­сти поп Андреев. След възторжените речи на ораторите два­мата секретари на организацията – Никола Киряков за ко­мунистите и Ст. Ганчовски за широките социалисти, подпи­сали съглашението за сливането на двете партийни организа­ции. Към партията преминали много широки социалисти, напр. Георги (Генчо) Попов – тогава учител, после адвокат, Иван Манчев – обущар, Стефан Гайдарджиев – обущар, Павел Колев – обущар, Иван Ганчев Ботев и др. Други членове на партията на широките социалисти само я напус­нали, без да се включат после никъде. След това разложение на широко социалистическата партийна организация в Дряно­во, която имала повече от 100 членове, към края на 1921 година в нея останали само 25-30 души. Влиянието й в града и в око­лията чувствително спаднало. Това личи и от резултатите от различните избори през тези години.

В изборите за 18 ОНС, проведени на 17 август 1919 год., широките социалисти получили в града 397 гласа, а в селата – 681, всичко 1078 гласа или 24,7% от всички гласоподава­тели. Комунистическата партия (тесни социалисти) получили в града 103, а в селата 680 гласа, всичко 783 гласа или 18% от всички 4360 гласували избиратели. В същите избори за радославистите общо в околията гласували 19 души, за генадиевистите – 27, за народната партия – 447, за прогресивно-либералната – 168, за демократическата – 663 (15,2%), за земеделския народен съюз 1004 (в града 22) – 23%, за радикалдемократическата партия 78. През тези избори в Търновски окръг били избрани като комунистически канди­дати (включително и на Дряново) – Никола Хр. Габровски, Драгой Коджейков и Върбан Ангелов. Подадените гласове в изборите за комунистите в Дряново и околията били поч­ти равни на средния процент от подадените за партията гла­сове в страната 18,2%. В изборите за общински съвети на 7 декември 1919 год. в Дряново за комунистите били подаде­ни 87 гласа и избран 1 комунист за общински съветник. В околията партията получила 770 гласа.

На следващите избори за окръжни съвети на 25 януари 1920 год. партията получила в Дряново 123 гласа, широките социалисти – 119, блока – 336, земеделците – 78. За окръ­жни съветници от Дряново били избрани Димитър К. Генчев, Сяро Ц. Казаков, Никола П. Киряков, Дончо Ст. Ахмаков, Димитър А. Тошков и Койчо П. Николов, обаче изборът бил анулиран от окръжната избирателна комисия, защото Киря­ков, Д. Ахмаков от с. Нейчевци и Димитър К. Генчев от с. Гостилица били избрани като партийни кандидати. В избо­рите за 19 ОНС на 28 март 1920 год. кандидатите на Ко­мунистическата партия получили в Дряново 143 гласа и в околията 1183 гласа – 16,8%, широките социалисти 997 гла­са – 13,8% БЗНС – 2624 гласа – 37,2%, демократите – 884 гласа – 12,5% и т. н. В тези избори партията надминала широките социалисти, които получили по-малко гласове и по число, и в процентно отношение. А на изборите на 17 октом­ври 1920 год. за комунистическите кандидати в града вече гласували 197 души.

Резултатите от изборите за общински съвет в Дряново на 4.X.1922 год. не дали някакъв особен превес на никоя пар­тия и били причина за продължителна борба, как да се кон­струира общината. В тези избори комунистите получили 114 гласа, а блокът (демократи, сговористи, радикали и др.) 297 гласа, земеделци 248, широки социалисти 67. Четири ме­сеца след изборите новоизбраният общински съвет не можел да се събере и да се конструира и управлявала тричленна комисия, съставена от земеделци и либерали, без никакъв бюджет. Стигнало се дотам, че общинските служещи, кои­то получавали малки заплати, по 15-20-25 лева дневно, не можели да си получават заплатите, поради липса на сред­ства в общината, и започнали да гладуват. Учителите не полу­чавали добавъчното си възнаграждение и били принудени през празниците да търсят и събират вересиите на общината. До­ри разсилните били заинтересовани от конструирането на избралите съветници в общината, та ходели от съветник на съветник да ги молят да се съберат, за да изберат кмет на града и да гласуват поне бюджет. Тричленната коми­сия по едно време даже решила да обяви разтурянето на но­вия съвет, за да остане тя на власт. Най-после на 9 февруа­ри 1923 год. съветниците се събрали. Блокарите съветници, макар и малцинство, избрали с 5 гласа постоянно присъствие на съвета – кмет, пом.-кмет и член, срещу 7 души опозиция и два лозунга. Двамата съветници комунисти гласували лозунги. После те протестирали, че блокът иска да управля­ва с малцинство, „което представляват само думбазите“. На (6 февруари 1923 год. блокът излязъл с декларация, как ще управлява града. Декларацията не била одобрена с подаде­ните за нея 7 и против нея 7 гласа и блокарите я оттеглили. По предложение на комунистическата група, въпреки противо­действието на блокарското постоянно присъствие, било реше­но заседанията на съвета да стават публично в читалищния салон.

Успехът на партията се почувствувал и на 22 април 1923 год. при изборите за XX ОНС. В Дряново партийните канди­дати получили 172 гласа, широките социалисти 78, БЗНС – 212 конституционният блок – 317. В същите избори доста гласове били дадени с партийните кандидати и в околните села: Каломен – 28 гласа. Ганчовец – 15 гласа и пр. Разши­ряването на влиянието на партийната организация в Дряно­во се чувствувало и при изборите за Окръжен съвет. А в об­щинския съвет през 1920 год. влизали комунистите Н. Киряков, Иван Минчев Куруто, Лазар Казаков. В сетнешните избо­ри били избрани Иван Манчев и Ставри Гайдарджиев, а в учи­лищното настоятелство Н. Киряков и Стефан Марчовски. През 1923 год. Никола Киряков бил кандидатиран от името на партията и за народен представител, но по указание на ЦК на партията оттеглил кандидатурата си в полза на Никола Хр. Габровски.

В изборите в града на 8 декември 1923 год. за финансови представители в комисиите по облагане на общия доход пар­тията спечелила 2 мандата и земеделците, подкрепени от ши­роките социалисти – 1 мандат.

През тия първи следвоенни години партийната организа­ция в Дряново вземала редовно участие и в партийните кон­греси. На първия й конгрес след войната, през 1919 год., кога­то партията се преименувала на Българска комунистическа партия (тесни социалисти), делегат от Дряново бил Димитър Далев (сега известен български професор-химик). На втория конгрес през 1920 год. делегати от Дряново били Н. Киряков и Георги Попов.

Живо участие взели комунистите от Дряново и в тран­спортната стачка през 1919 год., когато Боби Денчев бил се­кретар на партийната организация. Освен че проагитирали железничарите от Дряновската гара масово да стачкуват, бил изграден и стачен комитет за събиране на парични помощи и продукти за стачниците в страната. В транспортната стачка участвуват и дряновецът Генчо Майничев, тогава на работа в гара Горна Оряховица.

През 1922 год. партийната организация организирала го­лям, масово посетен околийски комунистически събор, с уча­стието на комунистите от Килифарево и Дебелец, на който го­ворил Васил Мавриков, като пратеник на ЦК на партията, Со­тир Бранков, секретар на Окръжния комитет, и Никола Киряков, секретар на Околийския комитет.

Живо било и участието на комунистите в чествуването на годишнината на дядо Николовото въстание на 13 август 1922 год. в близкото с. Дончевци, където говорил Никола Хр. Габ­ровски.

С успех преминала в Дряново и организираната през 1922 г. от партията акция за събиране парични помощи за по­страдалите от сушата работници и селяни от Поволжието на младата Съветска социалистическа република.

Добри резултати, въпреки вилнеенето на реакцията в Дря­ново, имало и при акциите за записване повече членове на партийната кооперация „Освобождение“ в София, абонати за партийните органи „Работнически вестник“, „Ново време“, „Равенство“ (вестник на жените комунистки), акцията за съ­дене на виновниците за въвличането на България във война­та и за националната катастрофа.

Биха могли да се посочат още редица други акции и най-разнообразна дейност на партийната организация в Дряново през следвоенните години. Под нейно ръководство били орга­низирани няколко стачки във фабрика „Здравина“, както и в циглената фабрика на фирмата „Съединените индустрии“ на гара Соколово. В циглената фабрика работниците стачкували през май 1922 год. за подобряване трудовите условия и пре­кратили стачката след частично задоволяване на искания­та им.

Като държала за чистотата на своите редове, на своите ре­волюционни принципи, през август 1919 год. партийната орга­низация изключила от своите редове Пенчо Карамихов и Кън­чо Дъчев. През март с. г. тя събрала от членовете си 120 лева и ги изпратила в помощ на „Работнически вестник“. Създаде­ни били и други организации, ръководени от партията.

Учителската комунистическа група в града през декември 1920 год. остро протестирала против отнемането на свободата на сдруженията, както и против новите законопроекти за дър­жавните служители и пенсионерите. Активизирала се е и мла­дежката група при партията – комсомолът. На 14.IV. 1923 год. на гара Търново полицията арестувала комсомолеца Вапцаров от Дряново, който носел партийните бюлетини и позиви за разпространяването им в Дряновска околия.

Не била слаба и организационната партийна дейност. На 7.III.1920 год., по инициатива на партийната организация в Дряново, била свикана за първи път околийска конференция на партията с дневен ред: 1. Организация и просвета в пар­тията; 2. Четене окръжно № 20 във връзка с организирането на изборната борба и 3. Разни. На конференцията присъствували представителите на 5 селски и две градски партийни гру­пи и организации, общо 20 делегати. По първата точка на дневния ред говорил Лазар Казаков. Боби Денчев (изпълня­вал длъжността секретар на околийския комитет на партия­та) докладвал за състава и дейността на партийните групи в околията. Определили се и партийните кандидати за пред­стоящите избори. На тази конференция Дряновският местен комитет на партията бил утвърден като околийски комитет. В комитета по това време влизали: Иван Минчев Куруто, Ни­кола Киряков, Боби Денчев, Лазар Казаков.

Такава околийска партийна конференция се състояла и на 25.II.1923 год. с участието на 30 делегати от партийните гру­пи в околията. Ст. Иванов от Габрово изнесъл доклад по ня­кои решения на Висшия партиен съвет и по тезисите на работническо-селско правителство. Никола Киряков, като секре­тар на околийския комитет, докладвал за организационната дейност, просветата и връзките между групите. На тази кон­ференция били събрани и изпратени 1675 лева за „осиновено­то“ от дряновската и тревненската партийни организации съветско дете.

С успех преминал и организираният на 4.IV.1923 год. районен партиен събор. Тогава в Дряново манифестирали по­вече от 600 души под 8 червени знамена, а на партийния ми­тинг в центъра на града се събрали хиляди граждани и селя­ни. Митингът бил открит с реч от Никола Киряков, в която той подчертал, че „Дряново, чорбаджийско в миналото, не­спирно крачи към комунизма“. След него говорили и Васил Мавриков, Сотир Бранков, Петко Донев, Деню Попов от с. Длъгня и др. Речите на партийните оратори направили го­лямо впечатление на участниците в митинга, които приели ре­золюция против надигането на фашизма и буржоазията; про­тив „дружбашките реформи, които с нищо не облекчавали бедните и малоимотни маси; против ограниченията на избира­телните права и свободите на работническата класа, против репарационните тежести, за мир и братство между народите. Така бойко преминало и партийното предизборно събрание в града на 12.IV.1923 год. Салонът на читалището се оказал тесен да побере народа. Събранието бурно аплодирало реч­та на Йордан Йорданов от Габрово и издигнатите комунистически лозунги. С манифестация, митинг и вечеринка бил от­празнуван и празникът на труда – 1 май 1923 год.

Засилването на партийната дейност в Дряново не вървяло гладко и без пречки. В резултат на погрешния курс на земе­делското правителство на Ал. Стамболийски, довел до пада­нето му и установяването на фашистко превратаджийско пра­вителство на 9 юни 1923 год., комунистите в Дряново също би­ли подложени на преследвания. Виждайки, че влиянието на комунистическата партия все повече расте не само между ра­ботниците и занаятчиите, но и в селата, сред бедните и сред­ни селяни, земеделската власт в града и околията дала право на полицията и тайните агенти да разтурват партийните съ­брания и вечеринки. Полицията блокирала неведнъж всички пътища за града по време на изборите, като претърсвала всеки срещнат мъж, дали не носи комунистически бюлетини. Това наложило за куриери понякога да се използуват жени и младежи и по този начин нито едно село, нито едни колиби в района не оставали без бюлетините на партията. Например при подготовката на изборите за народни представители през 1923 год. в една студена зима със снежни виелици, когато от отдалечените села като Габровци и Ялово не можели да дой­дат в Дряново за партийни бюлетини, партийната организа­ция изпратила една нощ Иван Минчев Куруто, Димитър Да­лев и Пенчо Ганев да занесат бюлетини до тези села.

Страници от историята

Новини

виж всички