За Дряново
От Първата световна война до 9 юни 1923 год.
Първата световна война донесла много жертви и икономическа разруха на българския народ. Нейният огнен дъх не отминал и Дряново. По време на войната загинали и десетина дряновци. Гладът настъпил и тук. Мъжете били на фронта. Дейността на всички опозиционни партии била забранена. Партийната организация в Дряново фактически прекъснала организационната си дейност. Обаче някои от старите тесняци, които не били на фронта, продължавали да вършат своята работа негласно, почти в нелегалност. Особено внимание било обърнато на работата на партията в града сред жените. В резултат на това през май и юни 1918 год., още по време на военните действия, в Дряново имало голямо възбуждение, почти формен бунт на жените против войната и глада. Но и след прекратяването на войната и завръщането на мъжете положението не се подобрило. Скъпотията нараствала все повече. Цената на земята в Дряново и околията се покачила неимоверно високо. Докато през 1880 год. един декар земя тук струвал 19 лева, през 1912 год. -135 лв., то през 1919 год. декарът струвал вече 700 лева, а годните за зеленчук градини и лозя имоти достигнали до 3-5000 лева декар. При това земята в Дряново и околията била раздробена, малодоходна, с бедни, изтощени, глинести и край реките чакълести почви и давала слаби реколти, на някои места от 40 до 80 кг зърно на декар. През 1914 год. от 6248 земеделски стопанства в града и околията 1762 имали само от 1 до 10 декара собствена земя, 829 семейства от 11 до 20 декара, 545 стопанства от 21 до 30 декара и 503 от 31 до 40 декара. На един човек през 1920 год. в Дряновска околия се падало по 6 декара обработваема земя. Земята била раздробена на дребни парчета, с много граници, което пораждало чести спорове и дела за собственост. През 1919 год. в Дряновска околия нямало нито една редосеялка, а само две вършачки, а в Търновска околия 52 редосеялки и 104 вършачки. Поради липса на препитание, както и през годините след Освобождението, голяма част от населението на Дряново била принудена да емигрира по други селища. По тези причини през 1920 год. градът броял почти толкова жители, колкото и след Освобождението – едва 3050 души.
При такива условия, след демобилизацията в края на 1918 год., завърналите се от фронта членове на партията на тесните социалисти Боби Денчев, Никола Киряков, Лазар Казаков (бояджия, починал през 1944 год), Никола С. Чуков, Иван Минчев Куруто, Стефан Марчовски, Минчо Пенчев Гайдаров, Стефан Брънеков, Недко Брънеков, Денчо Марчевски, Минчо Тодоров Катранджиев, Димитър Далев, Пенчо Бобчев, Никола Т. Катранджиев, Атанас Бамбуков, Досю Сотиров Чолака, Петко Колев, Стефан Горанов, Иван Ганчев, Бончо Ганчев Валето, Стоян Турчина и др., на брой 18-20 души, възобновили партийната организация и избрали нов партиен комитет. В него влезли Боби Денчев – секретар, Иван Куруто – касиер и членове: Никола Киряков, Никола Чуков и Лазар Казаков. Към партийната организация била организирана и женска комунистическа група, в която членували Каля Кирякова, секретарка на групата, Гичка Ив. Манчева, Стефана и Петрана Генчеви Миндеви – плетачки, Вела Калчева, Димка Марчовска, Мома Велкова, Пена Маймарова, Цанка Казакова, Дешка Николова Бамбукова, Бона Куцарова, Невена Баръмова, Цанка Горанова, Пенка Дъчева и др., общо 15-20 жени-членки на партията.
Възстановената партийна организация започнала активна и оживена дейност. Провеждали се редовно организационни и просветни събрания, изграждали партийни групи и организации в страната. Фактически още от това време партийният комитет в Дряново играел ролята на Околийски комитет. От селата започнали да идват в Дряново непрекъснато за инструкции и партийна литература. Добра дейност взели да развиват партийните групи и членове от селата в Дряновската община – в Ялово, в Тъпанари – Нанко Ганев и Витан Бейков учител, в Каломен – Рашко Стефанов Русчев, Стефан Стефанов Писаната и др. По инициатива на партията в града и в селата започнали да се свикват протестни събрания и митинги против скъпотията, липсата на храна, против нередностите, кражбите и престъпленията на местните управници по време на войната, против виновниците за въвличането на България във войната.
Партийната организация в Дряново през този период устройвала и публични събрания и митинги в защита на младата Съветска социалистическа република, против настаняването на белогвардейците и врангелистите в България.
Октомврийската революция дала решителен тласък за разгръщането на по-целенасочена партийна дейност в Дряново. Покрай разобличителната борба срещу буржоазните партии и реакцията в града тук се наложило да се води борба и срещу широките социалисти, станали под ръководството на Кръстю Пастухов лакеи на капиталистите. През 1920 година обаче партийната организация, следвайки правилна линия за обединяване на работническите сили и разобличаване централното ръководство на широко социалистическата партия, станало верен съюзник на буржоазията, привлякла част от членовете на тази партия в Дряново в редовете на Комунистическата партия. На 13 ноември 1920 год. вечерта било организирано тържествено събрание за обединяване на партийните организации на комунистите и широките социалисти в града под знамето на комунистическата партия. От името на партията говорили Никола Хр. Габровски и Тодор Иванов, книжар от Габрово, а от широките социалисти поп Андреев. След възторжените речи на ораторите двамата секретари на организацията – Никола Киряков за комунистите и Ст. Ганчовски за широките социалисти, подписали съглашението за сливането на двете партийни организации. Към партията преминали много широки социалисти, напр. Георги (Генчо) Попов – тогава учител, после адвокат, Иван Манчев – обущар, Стефан Гайдарджиев – обущар, Павел Колев – обущар, Иван Ганчев Ботев и др. Други членове на партията на широките социалисти само я напуснали, без да се включат после никъде. След това разложение на широко социалистическата партийна организация в Дряново, която имала повече от 100 членове, към края на 1921 година в нея останали само 25-30 души. Влиянието й в града и в околията чувствително спаднало. Това личи и от резултатите от различните избори през тези години.
В изборите за 18 ОНС, проведени на 17 август 1919 год., широките социалисти получили в града 397 гласа, а в селата – 681, всичко 1078 гласа или 24,7% от всички гласоподаватели. Комунистическата партия (тесни социалисти) получили в града 103, а в селата 680 гласа, всичко 783 гласа или 18% от всички 4360 гласували избиратели. В същите избори за радославистите общо в околията гласували 19 души, за генадиевистите – 27, за народната партия – 447, за прогресивно-либералната – 168, за демократическата – 663 (15,2%), за земеделския народен съюз 1004 (в града 22) – 23%, за радикалдемократическата партия 78. През тези избори в Търновски окръг били избрани като комунистически кандидати (включително и на Дряново) – Никола Хр. Габровски, Драгой Коджейков и Върбан Ангелов. Подадените гласове в изборите за комунистите в Дряново и околията били почти равни на средния процент от подадените за партията гласове в страната 18,2%. В изборите за общински съвети на 7 декември 1919 год. в Дряново за комунистите били подадени 87 гласа и избран 1 комунист за общински съветник. В околията партията получила 770 гласа.
На следващите избори за окръжни съвети на 25 януари 1920 год. партията получила в Дряново 123 гласа, широките социалисти – 119, блока – 336, земеделците – 78. За окръжни съветници от Дряново били избрани Димитър К. Генчев, Сяро Ц. Казаков, Никола П. Киряков, Дончо Ст. Ахмаков, Димитър А. Тошков и Койчо П. Николов, обаче изборът бил анулиран от окръжната избирателна комисия, защото Киряков, Д. Ахмаков от с. Нейчевци и Димитър К. Генчев от с. Гостилица били избрани като партийни кандидати. В изборите за 19 ОНС на 28 март 1920 год. кандидатите на Комунистическата партия получили в Дряново 143 гласа и в околията 1183 гласа – 16,8%, широките социалисти 997 гласа – 13,8% БЗНС – 2624 гласа – 37,2%, демократите – 884 гласа – 12,5% и т. н. В тези избори партията надминала широките социалисти, които получили по-малко гласове и по число, и в процентно отношение. А на изборите на 17 октомври 1920 год. за комунистическите кандидати в града вече гласували 197 души.
Резултатите от изборите за общински съвет в Дряново на 4.X.1922 год. не дали някакъв особен превес на никоя партия и били причина за продължителна борба, как да се конструира общината. В тези избори комунистите получили 114 гласа, а блокът (демократи, сговористи, радикали и др.) 297 гласа, земеделци 248, широки социалисти 67. Четири месеца след изборите новоизбраният общински съвет не можел да се събере и да се конструира и управлявала тричленна комисия, съставена от земеделци и либерали, без никакъв бюджет. Стигнало се дотам, че общинските служещи, които получавали малки заплати, по 15-20-25 лева дневно, не можели да си получават заплатите, поради липса на средства в общината, и започнали да гладуват. Учителите не получавали добавъчното си възнаграждение и били принудени през празниците да търсят и събират вересиите на общината. Дори разсилните били заинтересовани от конструирането на избралите съветници в общината, та ходели от съветник на съветник да ги молят да се съберат, за да изберат кмет на града и да гласуват поне бюджет. Тричленната комисия по едно време даже решила да обяви разтурянето на новия съвет, за да остане тя на власт. Най-после на 9 февруари 1923 год. съветниците се събрали. Блокарите съветници, макар и малцинство, избрали с 5 гласа постоянно присъствие на съвета – кмет, пом.-кмет и член, срещу 7 души опозиция и два лозунга. Двамата съветници комунисти гласували лозунги. После те протестирали, че блокът иска да управлява с малцинство, „което представляват само думбазите“. На (6 февруари 1923 год. блокът излязъл с декларация, как ще управлява града. Декларацията не била одобрена с подадените за нея 7 и против нея 7 гласа и блокарите я оттеглили. По предложение на комунистическата група, въпреки противодействието на блокарското постоянно присъствие, било решено заседанията на съвета да стават публично в читалищния салон.
Успехът на партията се почувствувал и на 22 април 1923 год. при изборите за XX ОНС. В Дряново партийните кандидати получили 172 гласа, широките социалисти 78, БЗНС – 212 конституционният блок – 317. В същите избори доста гласове били дадени с партийните кандидати и в околните села: Каломен – 28 гласа. Ганчовец – 15 гласа и пр. Разширяването на влиянието на партийната организация в Дряново се чувствувало и при изборите за Окръжен съвет. А в общинския съвет през 1920 год. влизали комунистите Н. Киряков, Иван Минчев Куруто, Лазар Казаков. В сетнешните избори били избрани Иван Манчев и Ставри Гайдарджиев, а в училищното настоятелство Н. Киряков и Стефан Марчовски. През 1923 год. Никола Киряков бил кандидатиран от името на партията и за народен представител, но по указание на ЦК на партията оттеглил кандидатурата си в полза на Никола Хр. Габровски.
В изборите в града на 8 декември 1923 год. за финансови представители в комисиите по облагане на общия доход партията спечелила 2 мандата и земеделците, подкрепени от широките социалисти – 1 мандат.
През тия първи следвоенни години партийната организация в Дряново вземала редовно участие и в партийните конгреси. На първия й конгрес след войната, през 1919 год., когато партията се преименувала на Българска комунистическа партия (тесни социалисти), делегат от Дряново бил Димитър Далев (сега известен български професор-химик). На втория конгрес през 1920 год. делегати от Дряново били Н. Киряков и Георги Попов.
Живо участие взели комунистите от Дряново и в транспортната стачка през 1919 год., когато Боби Денчев бил секретар на партийната организация. Освен че проагитирали железничарите от Дряновската гара масово да стачкуват, бил изграден и стачен комитет за събиране на парични помощи и продукти за стачниците в страната. В транспортната стачка участвуват и дряновецът Генчо Майничев, тогава на работа в гара Горна Оряховица.
През 1922 год. партийната организация организирала голям, масово посетен околийски комунистически събор, с участието на комунистите от Килифарево и Дебелец, на който говорил Васил Мавриков, като пратеник на ЦК на партията, Сотир Бранков, секретар на Окръжния комитет, и Никола Киряков, секретар на Околийския комитет.
Живо било и участието на комунистите в чествуването на годишнината на дядо Николовото въстание на 13 август 1922 год. в близкото с. Дончевци, където говорил Никола Хр. Габровски.
С успех преминала в Дряново и организираната през 1922 г. от партията акция за събиране парични помощи за пострадалите от сушата работници и селяни от Поволжието на младата Съветска социалистическа република.
Добри резултати, въпреки вилнеенето на реакцията в Дряново, имало и при акциите за записване повече членове на партийната кооперация „Освобождение“ в София, абонати за партийните органи „Работнически вестник“, „Ново време“, „Равенство“ (вестник на жените комунистки), акцията за съдене на виновниците за въвличането на България във войната и за националната катастрофа.
Биха могли да се посочат още редица други акции и най-разнообразна дейност на партийната организация в Дряново през следвоенните години. Под нейно ръководство били организирани няколко стачки във фабрика „Здравина“, както и в циглената фабрика на фирмата „Съединените индустрии“ на гара Соколово. В циглената фабрика работниците стачкували през май 1922 год. за подобряване трудовите условия и прекратили стачката след частично задоволяване на исканията им.
Като държала за чистотата на своите редове, на своите революционни принципи, през август 1919 год. партийната организация изключила от своите редове Пенчо Карамихов и Кънчо Дъчев. През март с. г. тя събрала от членовете си 120 лева и ги изпратила в помощ на „Работнически вестник“. Създадени били и други организации, ръководени от партията.
Учителската комунистическа група в града през декември 1920 год. остро протестирала против отнемането на свободата на сдруженията, както и против новите законопроекти за държавните служители и пенсионерите. Активизирала се е и младежката група при партията – комсомолът. На 14.IV. 1923 год. на гара Търново полицията арестувала комсомолеца Вапцаров от Дряново, който носел партийните бюлетини и позиви за разпространяването им в Дряновска околия.
Не била слаба и организационната партийна дейност. На 7.III.1920 год., по инициатива на партийната организация в Дряново, била свикана за първи път околийска конференция на партията с дневен ред: 1. Организация и просвета в партията; 2. Четене окръжно № 20 във връзка с организирането на изборната борба и 3. Разни. На конференцията присъствували представителите на 5 селски и две градски партийни групи и организации, общо 20 делегати. По първата точка на дневния ред говорил Лазар Казаков. Боби Денчев (изпълнявал длъжността секретар на околийския комитет на партията) докладвал за състава и дейността на партийните групи в околията. Определили се и партийните кандидати за предстоящите избори. На тази конференция Дряновският местен комитет на партията бил утвърден като околийски комитет. В комитета по това време влизали: Иван Минчев Куруто, Никола Киряков, Боби Денчев, Лазар Казаков.
Такава околийска партийна конференция се състояла и на 25.II.1923 год. с участието на 30 делегати от партийните групи в околията. Ст. Иванов от Габрово изнесъл доклад по някои решения на Висшия партиен съвет и по тезисите на работническо-селско правителство. Никола Киряков, като секретар на околийския комитет, докладвал за организационната дейност, просветата и връзките между групите. На тази конференция били събрани и изпратени 1675 лева за „осиновеното“ от дряновската и тревненската партийни организации съветско дете.
С успех преминал и организираният на 4.IV.1923 год. районен партиен събор. Тогава в Дряново манифестирали повече от 600 души под 8 червени знамена, а на партийния митинг в центъра на града се събрали хиляди граждани и селяни. Митингът бил открит с реч от Никола Киряков, в която той подчертал, че „Дряново, чорбаджийско в миналото, неспирно крачи към комунизма“. След него говорили и Васил Мавриков, Сотир Бранков, Петко Донев, Деню Попов от с. Длъгня и др. Речите на партийните оратори направили голямо впечатление на участниците в митинга, които приели резолюция против надигането на фашизма и буржоазията; против „дружбашките реформи, които с нищо не облекчавали бедните и малоимотни маси; против ограниченията на избирателните права и свободите на работническата класа, против репарационните тежести, за мир и братство между народите. Така бойко преминало и партийното предизборно събрание в града на 12.IV.1923 год. Салонът на читалището се оказал тесен да побере народа. Събранието бурно аплодирало речта на Йордан Йорданов от Габрово и издигнатите комунистически лозунги. С манифестация, митинг и вечеринка бил отпразнуван и празникът на труда – 1 май 1923 год.
Засилването на партийната дейност в Дряново не вървяло гладко и без пречки. В резултат на погрешния курс на земеделското правителство на Ал. Стамболийски, довел до падането му и установяването на фашистко превратаджийско правителство на 9 юни 1923 год., комунистите в Дряново също били подложени на преследвания. Виждайки, че влиянието на комунистическата партия все повече расте не само между работниците и занаятчиите, но и в селата, сред бедните и средни селяни, земеделската власт в града и околията дала право на полицията и тайните агенти да разтурват партийните събрания и вечеринки. Полицията блокирала неведнъж всички пътища за града по време на изборите, като претърсвала всеки срещнат мъж, дали не носи комунистически бюлетини. Това наложило за куриери понякога да се използуват жени и младежи и по този начин нито едно село, нито едни колиби в района не оставали без бюлетините на партията. Например при подготовката на изборите за народни представители през 1923 год. в една студена зима със снежни виелици, когато от отдалечените села като Габровци и Ялово не можели да дойдат в Дряново за партийни бюлетини, партийната организация изпратила една нощ Иван Минчев Куруто, Димитър Далев и Пенчо Ганев да занесат бюлетини до тези села.