За Дряново

Дряновското антифашистко въстание на 9 юни 1923 год.

Туристическата хижа в ДряновоОще през септември 1922 год. комунистите в Дряново за­белязали известно раздвижване сред реакцията, снабдяване­то на блокарите с оръжие, и предупредили земеделската власт да вземе мерки. Обаче, заслепена от успехите си през някои избори, както правителството, така и в града, тя нищо не предприела за спиране дейността и обезоръжаването на бъде­щите превратаджии. Така се стигнало до 9 юни 1923 год., когато правителството на Ал. Стамболийски било свалено с един удар от реакцията.

След вземане на властта от кръволока Ал. Цанков, на 9 юни 1923 год. сутринта, новият Търновски окръжен управи­тел наредил на Дряновския околийски началник, земеделе­ца Велю Данчев (родом от с. Геня), да предаде властта на отявления реакционер Нено Марев от Дряново. Велю Дончев обаче не сторил веднага това. Същият ден при него се явили представителите на партийния комитет Иван Минчев Куруто и учителят Васил Огнянов и му предложили помощта на ко­мунистите в Дряново за борба против фашисткия преврат. Велю Дончев не отговорил нищо, но се страхувал да даде оръ­жие в ръцете им, без да прецени същността и голямата опас­ност за народа след преврата. Той се опитал самостоятелно да организира съпротива срещу превратаджиите, разчитайки на силите на земеделците в Дряновска околия. Затова сторил следното: 1. Изпратил с писмо до депо „Царева ливада“ за един локомотив сдружените земеделци Стефан Дуфев – жур­налист, Тодор п. Стайков – агроном и Генчо Йоневски – слу­жащ; 2 Изготвил и отпечатал бързо писмо до председателите на дружбите в околията, с което ги приканвал да организи­рат и въоръжат своите хора, за да дадат отпор на преврата, дори да бъдат готови да заминат за София и окажат помощ на сваленото земеделско правителство; 3. Предоставил на членовете на БЗНС оръжейния склад на Околийското управ­ление и наредил да им се раздадат наличните пушки и патрони.

След раздаването на оръжието някои от въоръжените сдру­жени земеделци – Рашко Радев, Цоню Джагаров, Генчо Пе­нев и Иван Илиев от с. Туркинча поели охраната на пощата; други – на останалите учреждения в Дряново; трети тръгнали патрул из улиците, а четвърти заминали по селата си за съ­биране на нови бойци. В това време земеделците Стефан Дуфев, Тодор п. Стайков и Генчо Йоневски насила изкарали един локомотив от депо „Царева ливада“. Пътувайки на то­зи локомотив по презбалканската жп линия, те събирали оръжие и организирали населението за въстание. Тримата на­всякъде предавали задачата селяните да се въоръжават, да организират бойни ядра и да потеглят едни за Дряново, а дру­ги да чакат по гарите. Към 18 часа привечер на същия ден – 9 юни 1923 год. обаче, връщайки се с локомотива от Трявна, където ходили да уредят изземването на оръжието, дадено за охраната на фабриката „Св. Георги“, те били принудени да спрат на спирка Дряновски манастир. Кантонерът на спяща­та ги уведомил, че властта в Дряново е вече заета от фаши­стите. Стефан Дуфев се укрил, а другарите му Тодор п. Стай­ков и Генчо Йоневски били арестувани. С една дума, въста­нието против установената след преврата фашистка власт в Дряново започнало фактически още сутринта на 9 юни, ня­колко часа след като било обявено за свалянето ма правител­ството на Ал. Стамболийски. Така Дряново е един от малко­то центрове в България, където населението се организирало за въоръжен отпор на фашистите веднага след като те взели властта чрез преврат.

Това, което направил Велю Дончев в Дряново, сторили малцина земеделски деятели в страната. Ако не е било коле­банието и страхът му от комунистите, ако е приел тяхната по­мощ, събитията са щели да се развият по-иначе. Поради не­последователността си Велю Дончев бил принуден вечерта на 9 юни да предаде властта на Нено Марев, назначен от фа­шистите за комендант на града.

В този момент не била съвсем рязка и решителна и пози­цията на Дряновската партийна организация, защото нямала никакво нареждане от ЦК на партията. Нещо повече. На 10 юни към обяд дошъл куриер (Ганчо Колев) от Търновския окръжен комитет на партията в Дряново, срещнал се със се­кретаря на партията Н. Киряков и му предал решението на ЦК на партията да не се намесват в двубоя между земедел­ците и превратаджиите. Комунистите в Дряново останали крайно учудени от това решение, защото били вече готови да организират местните сили за борба срещу реакцията. Те се подчинили на решението на ЦК, но все пак партийният коми­тет изпратил Боби Денчев в Габрово и Трявна да проучи как стоят нещата и дали това съобщение не е някаква грешка на окръжния комитет на партията в Търново.

Същият ден, към вечерта, след като Велю Дончев предал властта на фашисткия комендант Нено Марев, фашистите предприели масови арести на комунисти и земеделци в гра­да. Били арестувани Иван Минчев Куруто, Никола Киряков, Георги Попов, Васил Огнянов (учител), Иван Манчев, Сава Казаков, Никола Куманов, Никола Далев, Сава Баръмов. Цвятко Паров, Пенчо Минчев, Пенчо Дуфев, Генчо Йоневски, Обрешко Денчев, Тодор п. Стайков, Никифор Балачев и др. както от града, така и от околните села. Арестуваните били натъпкани в околийското управление и общината в Дряново.

Същият ден превратаджиите стоварили на гара Дряново един вагон с оръжие и комендантът Нено Марев го раздал на реакционерите и широките социалисти в града. Боби Денчев се върнали от Габрово и Трявна на 11 юни и научил за стана­лото и арестите в Дряново. Но вместо да се предаде на фашистите, които обещавали награда за залавянето му, изпратил бележка до партийния комитет, да не падат духом другарите, а сам заминал пешком за Килифарево, за да иска помощ от­там и да организира изблъскването на фашистите и освобож­даването на Дряново.

Боби Денчев заминал за Килифарево, защото там, под ръководството на видния комунист Трифон Саралиев, член на окръжния комитет на партията, населението се вдигнало против новата узурпаторска власт. Раздвижване имало и в с. Дебелец.

Броженията на комунистите, земеделците и народа в Дряново и в тия селища не останали незабелязани от органи­те на новото правителство. В обвинителния акт на фашист­кия съд в Търново против участниците в съпротивата срещу преврата се казва изрично: „Между комунистите, дружбашите и анархистите особено между тия, живеещи в Дряново, Дебелец и Килифарево, се започнало едно раздвижване.“

На път за Килифарево Боби Денчев и Ботьо Ганчев взели от общината на с. Косарка 5 пушки и патрони. Същия ден, 11 юни следобед, те пристигнали в лагера на въстаниците в Килифарево в местността Мочура, край селото. Тук дошъл за помощ и Минчо Папазов от с. Ялово, Дряновско, комунист, учител и запасен офицер, както и земеделецът Никола Кън­чев. Боби Денчев и другите докладвали за положение­то в Дряново и околията. Те изяснили на Трифон Саралиев и въстаническия щаб в Калифарево, че комунистите и земе­делците в Дряново и селата са готови да продължат борба­та си срещу превратаджиите, започната още на 9 юни, ако им се помогне. Разказали и за многото арести и че все още вла­стта на превратаджиите не е така укрепнала и ако има кой да поведе работниците и селяните от Дряново и околията, може да се разчита на успех.

След продължителни разисквания ръководителите на въс­таниците решили да тръгнат към Дряново, да помогнат на дряновци за установяването в града на работническо-селска власт. Заедно с това се смятало, че завземането на Дряново ще осигури левия фланг и тила на революционно-въстаническите сили, насочени към Търново.

Вечерта на 11 юни, под командуването на комуниста Мин­чо Папазов, 74 въстаници от Килифарево и други селища, во­дени от Боби Денчев по черни междуселски пътища и пъте­ки и през горичките, заобикаляйки селцата Руня, Ганчовец и Гърня, след един нощен преход от 30 км, към 3 часа след по­лунощ достигнали южната част на Дряново. Спрели за кратък отдих в шубраците, за да се подготвят за нападението на гра­да. Тук бойците се разделили на две групи. Първата група трябвало да атакува града от изток, а втората от югозапад.

Първата група преминала реката и прерязала на около 1 км от града телеграфните и телефонни жици по шосето Тър­ново-Дряново. Командирът на групата и на целия отряд Минчо Папазов наредил да се пуснат напред патрулни двой­ки от двете страни на шосето. От квартала Гилей едно малко ядро от бойци се насочило към центъра на града. След него вървяла и групата. Преди да се разсъмне, едновременно с втората група, която настъпвала от югозапад, командувана ат земеделеца Кирил Драндаров, според предварителния план, екнали взривовете от бомбите и пушечните залпове на въстаниците. След стихването на взривовете многократно и високо по улиците в северната част на града се чували запо­веди: „Първо рота надясно, втора рота наляво . . .“ Това било тактически ход на въстаниците, за да помислят фашистите, че градът е нападнат от големи въстанически сили.

Внезапното нападение и малката военна хитрост на въста­ниците първоначално създали паника и объркване сред фаши­стите и широките социалисти, които ги поддържали. Но ско­ро те се окопитили. Въоръжени предния ден, превратаджии­те започнали да се съпротивляват и да стрелят от домовете си. От околийското управление излязла група стражари. На завоя на главната улица към долната част на махалата Гилей се завързала ожесточена престрелка. Залегнали зад дебе­лите брестови трупи, складирани на завоя и пред съседната коларска работилница, въстаниците с бърз огън принудили стражарите да отстъпят в паническо бягство обратно към Околийското управление и пленили едного от тях. Послед­ният, обезоръжен и с вдигнати ръце, бил заставен да води въ­станиците към управлението. Но боят не престанал, а се за­тегнал и взел ожесточен уличен характер. Превратаджиите продължавали да обстрелват въстаниците от прозорците и та­ваните от двете страни на улицата. Дошло на помощ и едно отделение въстаници от към циганската махала. От юг втора­та група заела гараат и също напреднала със стрелба към Околийското управление. Към 6 часа сутринта въстаниците успели да пробият път и се озовали до старата часовникова: кула на големия площад и обкръжили околийското управле­ние, в което имало арестувани 60-70 комунисти и земеделци. Оттам стреляли полицаите и цивилните превратаджии. Тук паднал убит въстаникът взводен командир Петър Генчев, а пред вратата на управлението и въстаникът Събко Маринов. От блокарите паднали убити Иван Бамбуков и Боби Файтонджията. Нищо обаче не можело да спре яростта на въстани­ците и техния последен щурм. Те нахлули в Околийското уп­равление, изтикали полицията и шпицкомандаджиите, разби­ли вратите и пуснали на свобода арестуваните най-активни и видни комунисти и земеделци.

В документите, които се съхраняват в Окръжния държавен архив в Търново, могат да се прочетат имената на немалко дряновци, които в тоя момент, като поддръжници на деветоюнците, застанали срещу въстаниците-комупиети и земеделци» и стреляли срещу тях. Сред тях са били напр. Иван Мъглов (някога тесен социалист), Никола Ахмаков, Марко Сокеров, Никола Михов, Тодор Колишовски, Димитър Куролиев и др.

Въстаниците, доведени от Килифарево от Боби Денчев и Минчо Папазов, победили. Дряново наново се оказало във властта на народа. Веднага започнала трескава революцион­на дейност. Освободените от ареста комунисти и земеделци били въоръжени набързо с намереното в Околийското управ­ление оръжие. Разпределени на групи, те без забавяне тръг­нали из града, за да завземат останалите учреждения, да пат­рулират и обезоръжават някои активни блокари. Няколко групи били изпратени да заемат и охраняват някои стратегически пунктове в града.

Веднага бил създаден и революционен комитет с предста­вители на комунисти и земеделци в състав: Боби Денчев, Ге­орги Попов, Иван Минчев, Никола Киряков, Ставри Гайдарджиев – комунисти; Стефан Дуфев, Тодор п. Стайков и Никифор Балачев – земеделци. След час-два килифарските въстаници се изтеглили от града, като оставили за ръководител в Дряново Боби Денчев. Новата революционна работническо-селска власт разгласила веднага с барабан из града, че всеки въоръжен блокар и превратаджия, който в срок от един час не представи оръжието си в революционния комитет, ще бъде разстрелян. Този първи ултимативен декрет на комитета имал неочаквани резултати – били предадени десетки пушки и много патрони. Назначените от коменданта Нено Марев чи­новници блокари били заменени с комунисти и земеделци или техни симпатизанти. От селата Катранджии, Зая, Ганчовец, Косарка, Маноя, Геня, Гвоздейка, Руня и др. от Дряновска околия веднага взели да прииждат на големи групи селяни, които също започнали да се въоръжават в подкрепа на рево­люционния комитет.

През този ден – 12 юни 1923 год. в окръжния център Търново, майор Крум Колев от гарнизона, като разбрал какво е станало в Дряново, изпратил към обяд специален военен влак през гара Соколово с ротата на поручик Долапчиев и с голямо число шпицкомандаджии, със задача да отнемат от ръцете на въстаниците града и да възстановят тук отново фа­шистката власт.

Но въстаниците от околните села Зая, Катранджии, Косар­ка, Ялово, Ганчовец и др. спрели със стрелба влака до гара Соколово. На тях се притекъл на помощ и отредът на килифарските въстаници, който се връщал от Дряново. След стана­лото сражение военният влак бил принуден да отстъпи и да се върне назад. По-късно обаче, пак през същия ден, от Тър­ново изпратили за Дряново втори военен влак с ротата на капитан Владимир Кр. Рашев и нови шпицкоманди. Към 5 часа .следобед и тоя влак бил спрян с бой от храбрите въстаници към гара Соколово.

Същата вечер обаче, на 12 юни, след двучасово сражение с многобройна войскова част, Килифарево паднало в ръцете на превратаджиите. Дошъл ред и на Дряново. Привечер в не­го нахлули неочаквано със стрелба въоръжени военнофашистки групи, шпицкоманди, дошли от Габрово, Севлиево и Трявна. Дряновци били изненадани от тях затова, че въстаниците пазели главно пътищата към Търново. И така Дряново от­ново паднало в ръцете на фашистите.

След повторното заграбване на властта от военните и раз­пръскването на въстаниците, под ръководството на капитан Гашнов започнала нова хайка за залавянето и арестуването на комунистите и земеделците в Дряново. Някои от тях, арестувани веднъж на 10 юни, сега пак се намерили в ареста. Този път между арестуваните имало и жени – напр. сестрите Стефана и Петрана Генчеви. Задържаните били подложени на жестоки побоища и мъчения. Партийният клуб бил раз­бит, всички мебели и портрети изпотрошени, като не бил пощаден и портретът на Хр. Ботев. Озлобените превратаджии разкъсали партийното знаме и го дали на арестувания свеще­ник Иван Градинаров от с. Гостилица, съпровождан от стра­жари, да го разнася за подбив из града.

На 14 юни войсковите части и шпицкоманди от Търново и другите градове се изтеглили от Дряново и предали властта на местните сговористи, но все пак оставили тук едно отде­ление войници. На 17 юни бил заловен в Кубрат, при опит да избяга в Румъния, и Боби Денчев. Той също бил докаран в града и подложен на зверски изтезания и побоища. После, с белезници на ръце, Боби Денчев и много други арестувани комунисти и земеделци от Дряново били откарани в търнов­ската казарма, където над тях продължила зверската разправа и малтретиране.

Тук били Вельо Дончев, Цоню Джагаров от с. Туркинча, Минчо Папазов от с. Ялово, Минчо Пъчев, Денчо Пъчев и Митю Пенев от село Катранджии, Деню По­пов от с. Длъгня, както и членовете на Окръжния комитет на партията и други видни комунисти в Търново, като Сте­фан Денчев, Михаил Иванов, Сотир Бранков, Никола Хр. Га­бровски и др.

Така завършила героичната четиридневна борба против преврата на 9 юни 1923 год. в Дряново. Въпреки храбростта и готовността на комунистите и земеделците от града и око­лията да се борят с превратаджиите, тя завършила с раз­гром. Главна причина за това били колебливостта на някои земеделски и партийни ръководители, като Велю Дончев – околийски началник в Дряново, Сотир Бранков, секретар на Окръжния комитет на партията в Търново, както и погреш­ното указание на неутралитет на ЦК на партията. Имало, разбира се, и други причини.

След окончателното възтържествуване на деветоюнците, след разбиването на килифарци и дряновци, били арестува­ни, обвинени в „метежничество“ и привлечени да отговарят пред съда 238 души. Между осъдените 62 души били следни­те дряновци: Велю Дончев – околийски началник при земе­делската власт, Георги Попов – адвокат, (роден през 1883 год. починал през 1955 год.), Никола Киряков – шивач, Иван Манчев – търговец, Ставри Гайдарджиев – обущар. Иван Минчев Куруто – обущар, Боби Денчев – обущар, Стефан П. Дуфев – журналист, Генчо П. Йоневски – чиновник, Ко­лю Т. Катранджиев – жп работник, Иван Р. Попски – ак­цизен пристав, Иван Рашков – жп работник, Тодор П. Стайков – агроном, Ганчо Попов. – от с. Ганчовец, Дряновско, Боню К. Цопаров от с. Зая, Минчо К. Папазов от с. Яло­во, Томчо Русинов от колибите Дурча, Митьо Станев от с. Косарка, Никола Кънчев от с. Длъгня. Задържани по този процес във военното комендантство, но неосъдени, били и други дряновци: Стефан Гайдарджиев, Минчо Заевски, Ни­кола Далев, Лазар Казаков, Пенчо М. Заевски, Иван Раш­ков, както и Ботю Бонев, Атанас Ботев, Иван Колев, всички от с. Зая; Ганю Пацъков от с. Гвоздейка и др.

Страници от историята

Новини

виж всички