За Дряново

От Септемврийското въстание 1923 год. до 1925 год.

Туристическата хижа в ДряновоУдарът, който бил нанесен върху организациите на кому­нисти и земеделски с преврата на 9 юни 1923 год. и с осъжда­нето на най-активните участници в антифашисткото въстание в Дряново бил твърде тежък. Това събитие обаче и настъпи­лият фашистки терор допринесли за обединяването на кому­нисти и земеделци в единен фронт, което трябвало да стане много отдавна. В резултат на обединяването на народните сили след 9 юни и особено след Септемврийското въстание 1923 год. комунистите и земеделците постигнали успех още през първите избори, насрочени от новата власт. В изборите за 21 ОНС на 18.XI.1923 год. тяхната коалиция спечелила в. Дряново 168 гласа, срещу коалицията на демократическия сговор и широките социалисти – 598 гласа и национал-либералите – 57 гласа. В селищата от района положението било още по-добро. Напр. в с. Каломен коалицията на комунисти и земеделци спечелила 107  гласа, срещу 50 за демократиче­ския сговор; в с. Ганчовец – 234 срещу 47 за демократиче­ския сговор, в с. Игнатовци – 151 гласа за коалицията, сре­щу 59 за демократическия сговор и пр. Общо в околията за обединената листа на партията и БЗНС били подадени 3248 гласа, срещу 3674 гласа за демократическия сговор и широ­ките социалисти, т. е. почти наравно, макар последните с по­мощта на полицията да направили всичко възможно да не позволят на народа да вдигне глава.

През тези избори бил избран за народен представител от Дряново един от най-изтъкнатите водачи на демократическа­та партия и сговора Стойчо Мошанов. Роден на 25.IV.1892 год. в Дряново, завършил юридически науки във Франция, през 1919 год. той бил избран за член на Висшия партиен съвет на Демократическата партия, а после заемал видни постове – министър, председател на Народното събрание и пр., като през последните години на политическата си дей­ност имал англофилска ориентация.

Консолидирането, заздравяването на дружбата и взаимо­действието между комунисти и земеделци в Дряново и око­лията държало нащрек властта на демократическия сговор. По време на Септемврийското въстание 1923 год. в града и околията, както и в някои други места на страната, население­то било готово да въстане отново срещу фашистите, като се формирали бойни групи и ядра както на 9 юни. Из­пратеният от Търново жандармерийски капитан Тан­ков с 30 души жандармеристи осуетил опита за въстание в Дряново и ра­йона му. Преди това, на 13 септември 1923 год., бил арестуван секретарят на партията в Дряново – Никола Киряков и го държали 4 месеца в за­твора. Арестувани, а после освободени, но поста­вени под полицейско на­блюдение, били и Иван Минчев Куруто и Иван Манчев.

През Септемврийското въстание в Дряново ня­мало жертви на фашист­кия терор. Но в същото въстание все пак били дадени две свидни жерт­ви от дряновските кому­нисти, макар и далече от родния град. Това били Никола Чуков и Косю Тафров.

Никола Станчев Чуков е роден на 20.XII.1893 год. в Дря­ново в семейството на беден обущар-социалист. Учил трикласното училище в родния си град и търговската гимназия в Свищов. Заради социалистическите си убеждения бил из­ключен от гимназията. Участвувал в Балканската и Първата световна война. След войните се проявил като пламенен ора­тор на партията и член на местния партиен комитет в Дря­ново. Поради преследване от полицията напуснал родното си място и постъпил на работа в митницата в Порто-Лагос – Беломорска Тракия, после в Даръ Дере (сега Ивайловград). През 1920 год. се установил в Лом като магазинер в Ломска­та митница. Тук Никола Чуков се включил активно в дейно­стта на Ломската партийна организация и през 1921 год. бил избран като комунист за общински   съветник и за член на Градския комитет на партията. Като един от органи­заторите и активен уча­стник в Септемврийско­то въстание 1923 год. в този град, където станали неколкодневни боеве на въстани­ците и фашистките войски, той бил арестуван и на 29.IX.1923 год. застрелян на площада в Лом.

Косю Иванов Тафров. Роден в Дряново през 1877 год. в бедно работническо семейство. Учил в гимназия­та до V клас. По поръчение на партийната организация от 1898 до 1901 год. участ­вувал в ръководството на работническото гимнастиче­ско дружество в града.  По това време   работил   като разсилен в Дряновския околийски съд. През 1901 год. постъпил чиновник в мировия съд в гр. Асеновград и ос­танал да живее там. Като активен партиен деец, получил доб­ра закалка в дряновската партийна организация, не след дъл­го време Косю Тафров бил избран за секретар на градската организация на партията на тесните социалисти в Асеновград, а после за общински съветник. Непрекъснато арестуван, бит, тормозен от полицията, той все пак допринесъл в значител­на степен за укрепването и масовизирането на партията в то­зи град. Заради активното му участие в подготовката на Сеп­темврийското въстание бил арестуван от полицията и изпратен в казармите на 3-ти конен полк в Пловдив. Тук, след го­леми инквизиции, към края на септември 1923 год. бил из­веден от казармата и убит – разсечен със сабя. Трупът му бил хвърлен в река Въча, до моста край с. Кадиево, Плов­дивско. Наложеният след 9 юни и особено след Септемврийското въстание 1923 год. фашистки терор, непрекъснатите преслед­вания, арести, побоища и затвори изплашили голяма част от прогресивните сили на народа, накарали мнозина да се от­дръпнат от активна борба. Ония, които останали на поста си, се научили да бъдат по-гъвкави в дейността си, още повече, че и условията на нелегалната работа след забраняването на партията налагали това. Все пак нищо не могло да спре най-смелите и корави борци в Дряново.

След атентата през април 1925 г. в църквата „Св. Неделя” в София на 16 април в Дряново започнали арести на комунисти и земеделци. Най-напред били арестувани Ангел Куцаров, Иван Манчев, Никола Киряков, Цвятко Паров, Генчо Йоневски, Стефан Дуфев, Стефана и Петрана Миндеви и други местни комунистически и земеделски дейци. Според плана на полицията, същите трябвало да бъдат убити без съд веднага след арестуването им. Ала това не станало. После те били откарани в Търново и затворени в казармата. През това време Боби Денчев не бил в Дряново, а работил в една мелница в с. Деков, Свищовско. На 17 април 1925 г., връщайки се оттам за дома си, за да види майка си, на гара Търново той бил забелязан от детектива Марко Сокеров от Дряново, задържан и откаран при другите арестувани дряновци. Още същата нощ Боби Денчев бил подложен на зверски мъчения, извадили едното му око, после го заклали и хвърлили в моргата като „самоубил се”. След няколко дни бил убит и брат му Стефан Денчев, член на Окръжния комитет на партията в Търново.

Боби Денчев (Стоянов). Роден е на 5.I.1891 г. в Дряново, в семейство на шивашки работник. Работил като чирак-обущар в Дряново и после в Горна Оряховица, където се проявил като активен тесен социалист и синдикален деец. Завърнал се през 1918 г. в Дряново, той се проявил като един от най-дейните комунисти и през 1919 г. бил избран за секретар на партийната организация в града. По време на преврата на 9 юни 1923 г. бил един от инициаторите за организирането на народно въстание и отпор на фашистите в Дряново и околията, борец за установяването на работническо-селска власт. След смазването на въстанието бил арестуван и осъден на затвор. От затвора излязъл след амнистията през 1924 г. Арестуван след априлските събития през 1925 г., Боби Денчев станал жертва на ненавистта към него от страна на дряновските реакционери.

Стефан Денчев (Стоянов), брат на Боби Денчев, е роден на 3.VII.1888 год. в Дряново. Като шивашки работник в родния си град се включил от рано в социалистическото движение и бил обичаи оратор на младежки събрания и митинги. П ) време на Първата световна война бил ранен и останал ин­валид завинаги. След завръщането си от фронта се преместил в Търново и се посветил на партийна работа, като член на окръжния комитет на партията, отговорник за партийния пе­чат и пр. Стефан Денчев обикалял непрекъснато окръга, провеждал партийни събрания, организирал партийните групи и организации. Заради тази му дейност след 9 юни 1923 год. бил арестуван и много дни измъчван по участъците. На по­гребението на брат си Боби Денчев, заклан в казармата в Тър­ново на 17 април 1925 год., Стефан Денчев произнесъл пламен­на реч, с която заклеймил деянията на фашистите. Само след няколко дни полицията грабнала и него от дома му, убила го и хвърлила трупа му в р. Янтра, под Стамболовия мост в Търново.

Страници от историята

Новини

виж всички