За Дряново

От 1925 год. до 1941 год.

жп гарата в ДряновоС разгромяването на партийната организация и убийство­то на Боби и Стефан Денчеви през април 1925 год. настъ­пили нови трудни времена в Дряново. Арестуваните дрянов­ци след няколкоседмични мъчения били освободени, но отно­во поставени под полицейско наблюдение и преследване. От бдителното око на фашистката власт не можела да избегне тайната дейност на комунистите. Но макар и в нелегалност, партията набирала отново сили.

През 1927 год. в Дряново се изградила градска организа­ция на новосъздадената Работническа партия (легална фор­ма на Българската комунистическа партия). За секретар на организацията бил избран Лазар Казаков – бояджийски ра­ботник във вагонната фабрика. На 27.II.1927 г. организа­цията изпратила 250 лева помощ на органа на работническа­та партия в. Новини, „за да не позволява на фашизма да угаси пролетарския фар „Новини“. Но след известно време нейната дейност позатихнала и била съживена в значителна степен през  1931 год.

Изграждането на новата организация на БРП (к) в Дря­ново през 1931 год. било свързано и с предстоящите избори. Тя заработила за създаване на трудов блок с левите земедел­ски и други прогресивни сили.

През изборите на 21.V.1931 год. като партиен кандидат за народен представител от Дряново бил Иван Минчев Ку­руто и получил 180 гласа. Секретар на партийната организа­ция и на околийския комитет на Работническата партия ста­нал Павел Колев. За общински съветници били избрани ко­мунистите Добри Владков, Иван Минчев Куруто и Лазар Ка­заков. Именно от 1931 год. е налице по-системна работа на местните комунисти и мобилизирането на народа за борба с кризата и срещу управлението на деветогонците, което продъл­жавало, въпреки котерийните борби и промени в буржоазните партии.

През 1933 год. на окръжната партийна конференция в Га­брово като представител на дряновци участвувал Атанас На­ков – Дядката с нелегалното име Стоян Василев. Същият бил родом от с. Патреш – В. Търновско, осъден на смърт след априлските събития през 1925 година. През 1932 год. ста­нал секретар на възстановената нелегална партийна организация в Дряново. Работил като работник във фабрика „Здра­вина“. Под влияние на дряновската партийна организация били образувани партийни групи през периода 1931-1934 г. и в селата на Дряновската околия – Марча, Върбаново, Ке­река, Соколово, Радовци, Туркинча и др. За раздвижване на комунистите в Дряново след 1931 година допринесли със сво­ята дейност – в града и района – другарите Груди Атана­сов, Никола Добрев, Илия Джагаров, учители, а малко по-късно и Никола Българенски, Атанас Смирнов и други.

За засилване дейността на партията през този период би­ло от значение и нарастването на числото на работниците в Дряново както и тежките условия на работа във вагонната фабрика и другите предприятия в града.

Най-голямо промишлено предприятие, със значителен брой работници след 1925 година в Дряново, била жп работил­ница „Здравина“. С по-малки размери и по-ограничено произ­водство били и тютюневата фабрика на братя Шишкови – с над 40 работници жени, във фабриката за захарни изделия на братя Мутафчиеви, сапунената работилница на братя Карамихови. Много от мъжете в града продължавали да уп­ражняват различни занаяти. Тук имало няколко ковашки, бъчварски, кожухарски и хлебарски работилници. Дюлгерството пак било една от основните мъжки професии. Жените на работниците и занаятчиите се занимавали главно с дреб­но земеделие и лозарство. Приготовлявала се и пастърма, су­джук и други месни произведения. Доста хора се занимава­ли и с кръчмарство и търговия.

Жп работилница „Здравина“, превърната в държавно предприятие на 14.IV.1935 год., била създадена през 1921 год. първоначално като малка частна коларо-железарска ра­ботилница. Създали я предприемчивите дряновски занаятчии Колю Коларя, Никола Пенчев и Никола Иванов. Най-на­пред в работилницата се изработвали каруци и земеделски сечива, а по-късно и дребни селскостопански машини. На следната 1922 год. работилницата станала „фабрика“ на акц. д-во, в което влезли дряновските богаташи. През 1924 год. дирекцията на железниците получила отказ в чужбина на поръчката си за ремонт на товарните вагони. Тогава ремон­тът бил възложен на „Здравина“. Наложило се същата да се разшири и наеме още работници. Фабриката се превърна­ла в голямо капиталистическо предприятие през 1925-1926 го­дина, когато главните акционери, начело с братя Семови, про­дали голямо количество акции на капиталисти от немско­то акционерно дружество „Линке-Хофман-Верке“. Увеличе­нието на поръчките, разширяването на фабриката наложили бързото увеличение на работниците. Само за две-три годи­ни техният брой достигнал около 300 души.

Голямата експлоатация, на която били подложени работ­ниците, продължителният 10-часов работен ден, лошите ус­ловия на работа, малките надници и пр. предизвикали и първите работнически стачки в предприятието. Първата стач­ка избухнала още на втората година след създаването на предприятието – през 1922 год., когато в нея работили око­ло 40 души работници. Започнали я на 10.VIII. с. г. 6 души металоработници. На работа останали няколко войници белогвардейци и дребните акционери. Въпреки че във фабри­ката се работело от няколко месеца, алчните капиталисти още от началото започнали да се проявяват като грабители и ув­лекли със себе си и дребните акционери на предприятието, много от които работили и като работници във фабриката. Тези дребни акционери, в жаждата си за печалби, удължа­вали времето за работа, ругаели останалите работници. Увол­ненията ставали без 15-дневно предупреждение. Във фаб­риката заповядвал не само директорът, но и всички по-го­леми и по-малки акционери. На практика, работниците има­ли много господари. Стачката продължила 24 дни – до 3.IX.1922 год., и завършила без успех. Но не се предали и ра­ботниците. Те си намерили работа другаде и не се върнали вече в предприятието.

Втората стачка в „Здравина“ избухнала на 6.VI.1923 год., само три дни преди фашисткия преврат, и продължи­ла до 16 юни 1923 год. Стачкували пак работниците специа­листи, като принудили директора да тръгне да търси такива от други места.

Третата стачка била обявена през февруари 1926 год. Тя била подкрепена почти от целия работнически колектив.

Четвъртата стачка станала през същата година и започ­нала на 23 август 1926 год. Работниците напуснали работа­та и апелирали никой да не отива във фабриката. Няколко дни след това, по искане на капиталистите акционери, околийският началник арестувал 10 работници, целия стачен ко­митет, и ги заставил да напуснат Дряново. Стачката обаче продължила. Работниците поискали да се намеси властта, специално инспекцията на труда, но напразно. Стачката за­вършила без успех и експлоатацията още повече се засилила, като през 1928 год. работниците работели по 10-12-14 часа дневно.

Петата стачка в „Здравина“ била обявена през 1928 год., пак от работниците специалисти-металици. Стачкували 79 ду­ши с искане за увеличаване на надниците и спазване 8-часов работен ден.

През 1932 год. се провела 6-та стачка на работниците от фабриката, която траяла 10 дни. В стачния комитет влиза­ли: Андрей Бъзев, Добри Владков, Ангел Рачев и др. Бор­бата на работниците продължила и през следващите години и то в доста остра форма, което принудило фабрикантите де­монстративно да уволнят през юли 1933 год. всички работни­ци. Разбира се, повечето от тях после били приети обратно на  работа.

През цялото време на съществуването на фабриката в нея действувала здрава партийна група, която водела работни­ците в стачките и другите борби. В различни времена в гру­пата членували: Богомил Бошнаков, Никола Стоянов, Русин Pycинов, Иван Димитров, Пенчо Колев, Михаил Денев, Ге­орги Самунев, Рашко Маринов (брат на писателя Марко .Марчевски), Иван Марков, Лазар Казаков, Петко Денев, Стилян Бобев, Шишман Тонев, Петър Недялков и др.

Лошите условия за работа във фабрика „Здравина“ и в тютюневата фабрика „Хемус“ били признати дори от в. „Борба“, издаван в Дряново през 1928 год., като орган на партията на широките социалисти. Вестникът пише, че „За господарите на фабриките в Дряново не съществуват трудо­ви закони“. Интересен е фактът, че през този период сред сре­дите на широките социалисти в града нямало единство. Ва­сил Бонев, адвокат в Дряново, член на окръжния комитет на социалдемократическата партия, заявил, че няма нищо общо с Иван Мъглов и го третирал като „агент-провокатор на со­циалистическото движение“.

В стачните и други борби за подобряване условията на живота на работническата класа участвували и работниците от другите предприятия в града. През 1929 год. избухнала стачка и в тютюневата фабрика на братя Шишкови. Работ­ниците в нея се солидаризирали със стачката на тютюноработниците от Хасково, прераснала после в общонародна стач­ка с участието на над 30 000 тютюноработници в страната. Стачниците поставили предимно икономически искания и дей­ствително след стачката получили малко повишение на надни­ците. А през 1932 год. стачкували и шивашките и обущарски работници в града През този период, през 1933 год., въпреки безработица­та в Дряново, избухнала още една стачка, макар и кратка. Обявили я временните селскостопански работници в Държав­ния овощарски разсадник на брой 85 души. Стачката била организирана от Ганчо Маринов и Рашко Маринов от с. Мар­ча, двамата членове на партията, с искане за повишаване на надниците. Поради колебливостта и несъзнателността на ня­кои селяни от околните села – Ганчовец и Зая, стачката за­вършила без успех.

През същата година работниците в Дряново, общински­те съветници комунисти Иван Манчев и Лазар Казаков, как­то и учителите комунисти, обединени в учителската профопозиция, енергично протестирали против убийството на народ­ния трибун Петко Напетов. Последвалата световна икономи­ческа криза след 1929 год., която засегнала и България, се отразила и на Дряново. Занаятчиите понесли още един удар. Мнозина били разорени, пролетаризирани, останали без ра­бота. Погледите им се обърнали към другите градове. Дряно­во пак започнало да намалява и останало през 1933 год. само с 2685 жители.

През този период не само в предприятията, но и в града се развивали непрекъснати политически борби. Дребната бур­жоазия, търговците и занаятчиите, които представлявали зна­чителна част от жителите на Дряново, не били единни, но често се обединявали и поддържали тези партии или водачи, от които се надявали за някакви лични и обществени облаги. В града съществували следните партии: демократичес­ки сговор, в който влизали богатите търговци, както и някои занаятчии, чиновници и пр. Тази партия държала властта в Дряново 8 години. С голямо влияние сред търговците, занаятчиите и държавните служители била и демократическата партия. Нейните представители също непрекъснато се стре­мели да се доберат до властта. Безспорно за влиянието на тази партия в града бил от значение и фактът, че двама от нейните най-видни водачи, Никола Мушанов и Стойчо Мошанов, били от Дряново. Трета партия, която имала значи­телно влияние, била на широките социалисти. С нея върве­ли не малко занаятчии, интелигенция и пр. и тя имала пред­ставители почти във всички общински съвети. Под нейно ръ­ководство били кооп. „Напред“, Популярната банка, извест­но време читалището и т. н. БЗНС като партия имала по-малко влияние в града.

Срещу тези партии трябвало да се бори Българската ко­мунистическа партия. Разгромена след Септемврийското въ­стание 1923 год. и след априлските събития 1925 год., нейно­то влияние в Дряново за известно време отслабнало.

За кметове на града били избирани все представители на буржоазията: Петър К. Тананов от 1916 до 1920 год., Нестор Йв. Газурков от 1920 до февруари 1923 год., Петър К. Тана­нов от февруари 1923 год. до края на 1926 год., Атанас К. х. Станчев от 1926 до 1932 год., Боби Празников от 1932 до 19.V.1934 год., арх. Никола Кротев от 19.V.1934 до януари 1936 год.; Васил Ст. Куролиев от януари 1936 до октомври 1939 год.; Никола Д. Бошнаков от октомври 1939 год. до края на септември 1944 год.; Петър К. Тананов и Атанас К. х. Станчев били членове на демократическия сговор, Боби Празников – на демократическата партия, Никола Кротев на кръга „Звено“. Най-продължително време бил кмет Пе­тър К. Тананов – 8 години.

За тежкото положение на бедните слоеве в Дряново към 30-те години може да се съди и от членуването и влоговете в местната Популярна банка. Докато през 1931 год. Дрянов­ската популярна банка имала банков капитал 3 456 600 лева, през 1932 год. той намалял на 3 119 600 лева, а през 1933 год. на 3 049 500 лева. От всичко 1143 членове и вложители в бан­ката през 1933 год. работниците били само 79 души, т. е. 6.9% от всички вложители, с влог 123 100 лева – 4% от общия влог в банката. Средният влог на работник бил 1559   лева срещу средния влог на всички членове 2668 лева и срещу 6323 лв. влог на един търговец.

 

Положително отражение за раздвижването на прогресив­ните сили в Дряново след 1937 год. имало и идването в града като интерниран на Георги Бакалов – известен български комунист, общественик и литератор. Георги Бакалов отсед­нал да живее у писателя Атанас Смирнов. Квартирата му взела да привлича организираната в РМС младеж и много комунисти. Идването на Георги Бакалов в Дряново остави­ло трайни следи и добри спомени в прогресивните среди.

През същата 1937 год. партийната организация в града взела да разширява все повече дейността си. В нея по това време членували: Иван Караиванов, Иван Владков, Илия Джагаров, Пенчо Събев, Атанас Смирнов, Тихомир Тихов, Тома Петров, Никола Българенски, Иван Минчев Куруто, Ганчо Койчев, Ганчо Донев и др. Партийната организация в Дряново търсила всички възможности за навлизане в легал­ните организации, за въздействие върху народа и младежта. Трябвало умело да се съчетават легалните с нелегални сред­ства за водено на борбата. В това отношение не малка роля изиграли основаното в града по решение на районния коми­тет на партията на 12 август 1940 год. „Българо-съветско дружество“ и организираната на 9 юли 1940 год. младежка културно-просветна група към читалище „Развитие“. Създа­ването на тази младежка просветна група било значително събитие в обществено-политическия и културен живот на гра­да. Дейни ръководители на същата станали Върбан Генчев и Тихомир Тихов, студенти и активисти на БОНС в София. На събранията на групата идвали до 150 младежи. Тук се изнасяли реферати на различни теми, напр. „За учението на Павлов“ от Върбан Генчев, „Новата българска поезия“ от Тихомир Тихов, „Пари и парични системи“ от Ангел Дечев, „Любовта, бракът и семейството“ от Ганчо Донев и др. Уста­новени били връзки с издатели, комунисти, като Стоян Стои­менов, Марко Марчевски, Сава Гановски – Трудин и др. Ор­ганизирали се вечери (вечеринки), посветени на наши националреволюционни дейци и писатели – В. Левски, Бачо Киро, й. Йовков, Ив. Вазов и др. С тази си многообразна дейност младежката просветна група при читалището спечелила дря­новската младеж и в значителна степен я откъснала от влия­нието на фашистките организации – бранници и легионери. Групата протестирала и пред правителството против създаването на „Бранник“. Редовни членове на младежката културно-просветна група станали също Куна Русинова, Мария Габровска, Стефана Илиева Владкова – Смирнова, Кина Крачунковска, Сава Варнев, Д. Столаров, Никола Ив. Коев, К. Д. Дончева, P. Н. Ковачева, Д. Иванова, Велко Н. Генчев, Тодор Попов (сега известен български композитор) и др. За председател на групата бил избран Стефан Цонев, обущар­ски работник.

Една от първите прояви на Българо-съветското дружест­во, в създаването на което също взели участие като инициа­тори и негови запалени привърженици Атанас Смирнов, Ган­чо Донев, Иван Караиванов, Никола Киряков, Върбан Ген­чев, Иван Владков, Н. Рамболов, Ганчо Койчев и др., била устроената на 28. IX. 1940 год. „Пушкинова вечер“. На нея бил прочетен от Никола Попов, баща на разстреляния после герой Емил Попов, доклад за великия руски поет. Музикал­ната част на вечерта се уреждала под ръководството на То­дор Попов. Организирането на подобна вечер през оня период било твърде рядко явление за нашата страна, защото само след няколко дни съветският вестник „Известия“ от­печатал информацията на ТАСС „Пушкинскый вечер в городе Дренове …“. Голямо влияние за възпитанието на младеж­та имали и съветските книги, които започнали да се разпро­страняват както в Дряново, така и в околията чрез Атанас Смирнов и някои учители комунисти. Появили се в Дряново и съветските филми. За да осигури гледането им, Никола Киряков откупил прожекциите на един от тях и населението го гледало безплатно. В ръководството на българо-съветското дружество влизали Георги Ганчев, адвокат – председател, Никола Попов – секретар, Никола Рачиков и др.

Освен в младежката просветна група в читалището и в Българо-съветското дружество, членовете на партията и на РМС в Дряново участвували активно и във Въздържателното и ь Есперантското дружество. Върбан Генчев, Иван Влад­ков, Ганчо Донев били едни от най-запалените въздържатели я есперантисти. Последните двама ходили през 1938 год. пе­ша на есперантски конгрес в Севлиево.

Въпреки че била нелегална, партийната организация в Дряново се вдигнала на крак през зимата на 1939 год. при подготовката на изборите за народни представители. В Дря­ново партията поддържала кандидата Петър Попзлатев от Трявна, известен с по-левите си разбирания, който бил в опозиция на правителството. В изборната агитация тогава живо участие взели комунистите Никола Българенски, Ив. Влад­ков, Ив. Караиванов, Ганчо Донев, Стефан Цонев и др.

Не била малка и дейността на РМС, въпреки че трябвало да работи като нелегална организация. Ремсово ръководст­во съществувало в Дряново и преди 19.V.1934 г., но повече младежи постъпили в РМС след това, през периода 1934-1939 год. В РМС се проявили за пръв път като обществени­ци и дейни борци за комунизъм Иван Владков, Върбан Ген­чев, Цоню Лафчиев и други младежи, повече от които после се включили безрезервно в борбата срещу фашизма. В ръко­водството на РМС през 1941-1942 год. били включени Цо­ню Лафчиев, секретар, Тихомир Тихов, Филю Георгиев, Дон­чо Минев. Групи на РМС през годините 1937-1942 год. има­ло и в непълната гимназия в Дряново, при шивашките ра­ботници в града, в с. Геша, в с. Керека, с отговорник Филю Георгиев, в с. Караиванца и в други села от района.

С успех минала в Дряново и така наречената „Соболева акция“. Под ръководството на партийната организация и с помощта на РМС от града и околията били изпратени стотици писма до царя, правителството и редакциите на буржоаз­ните вестници за сключване договор за ненападение и взаим­на помощ със СССР.

Активна комунистическа дейност развили и други дрянов­ци извън града, като например Стефан Габровски, пощенец, осъждан на смърт в София, и др. дейци.

Страници от историята

Новини

виж всички