За Дряново

Композитори, музикални дейци, артисти

Мянко п. Михайлов. Роден в Дряново през 1876 год. За­вършил общинското трикласно училище в родния си град и гимназия в Търново и Музикална консерватория в Москва – Русия, и в Милано – Италия. След завършването на консер­ваторията останал да пее като баритон в прочутата „Милан­ска скала“. Там прекарал 20 години. Мянко п. Михайлов е първият български певец, който е пял от сцената на тази опера. Той е подпомогнал идването в България на първата чуждестранна опера „Масини“ през 1905 год. Голям радетел на оперното изкуство, Мянко п. Михайлов посветил по-голя­мата част от живота си, след завръщането си от Италия, на музикална педагогика. При него са учили редица изтъкнати български оперни певци. Починал през 1961 год. на 85-годишна възраст.

Нено Димов (Мутафчиев). Роден на 23 декември 1877 год. в Дряново. Завършил трикласното училище в родния си град и средно педагогическо училище в Силистра през 1896 год. Учил в Музикалната консерватория в Женева две години и после в Музикалната консерватория (теоретичен отдел) в гр. Лайпциг – Германия, която завършил през 1902 год. със сребърен медал. Учителствувал в Ямбол, Търново, Лом и Ру­се. Бил е преподавател по пеене, музика и френски език.

Нено Димов се проявил и като композитор. Между компо­зициите му могат да се посочат: романс със съпровод на пиа­но, „Фантазия върху български мотиви за оркестър“; музика за цигулка и пиано върху „Моята молитва“ от Христо Ботев; соната; тема с вариации и др. До 1968 год. създал около 30 музикални творби, най-вече хорови песни. След войните писал музика изключително върху народни мотиви – повече от 60 композиции.

Нено Димов е един от инициаторите за основаването на Българския музикален съюз през 1903 год. Починал е на 1 юли 1944 год. в Русе.

Пенчо Петров. Роден през 1914 год. Детството си прекарал в Дряново, където завършил и гимназия. През 1932-33 год. постъпил актьор в Русенския общински театър. Играл е на сцените на театъра в Бургас, в няколко пътуващи театри, в Народния театър „Ив. Вазов“ в София, в Народния театър за младежта и Сатиричния театър, в Студията за игрални фил­ми. Участвувал е в 11 филми, между които в „Две победи“ (директорът) „Любимец 13″ (директорът Строгов), „Неве­роятна история“ (професорът) и пр. В театъра е играл над 250 роли, предимно комедийни. Постоянен сътрудник на Ра­дио София, където има над 800 участия, особено в ролята на Миладин в много популярното предаване „Костадин и Мила­дин“. Участвува и в Телевизията. Сега е актьор в театър „Сълза и смях“ в София.

Тодор Попов. Роден е през 1921 год. Основното си и гим­назиално образование получил в Дряново. Тук се проявило още от юношеската му възраст и неговото музикално дарова­ние. Участвувал в младежката културно-просветна група в читалището и в различни обществени и музикални инициативи. След завършване на гимназията постъпил на работа – цигулар в Музикалното училище в София, после учил и завър­шил през 1949 год. Музикалната академия в София и специа­лизирал композиция в Консерваторията в Москва.

Тодор Попов е един от големите съвременни български композитори-песенници. Автор е на много популярни и мело­дични хорови, масови и детски песни, които влизат в репер­тоара на почти всички хорове в страната. С особена популяр­ност се ползуват песните му: „Свири хармонико, свири“, „Марш на картечника“, „От как се е, мила моя майно льо“, ..Напиши писмо на граничаря“, „Вечерна лирическа“, „Раз­тегни, Андрей, акордеона“, „Люлчена песен“, „Сън“ и много други. Интересна е и симфоничната му поема „Рожен“, Пес­ните му „Акварел“ и „Есенна песен“ са едни от най-хубавите в нашата детска музика.

Талантлив композитор, Тодор Попов на два пъти – през 1951 и 1959 год. – бе удостоен с „Димитровска награда“. Удо­стоен е и със званието „Заслужил артист“. Заради творчест­вото си и активната му обществена дейност той е избиран за главен секретар на Съюза на българските композитори, за народен представител и пр.

Христо Недялков. Роден на 1 септември 1932 год. Завър­шил гимназия в Дряново и Консерватория в София през 1956 год. От 1956 год. е музикален редактор в детския отдел при Радио София, а след 1960 год. създава и досега ръководи Дет­ския радиохор – един от най-известните детски хорове в све­та. От началото на 1966 год. е главен диригент на хора на со­фийските девойки. Христо Недялков е не само диригент, но и композитор. Редица негови солови и хорови песни, напр. „Свилена чавдарка“, „Децата“, „С червени ботушки“, „Пейте бодро напред“ и др. са постоянно в репертоара на детските хорове. Песента му „Априлски дъждец“ получи първа награ­да на фестивала на младите български композитори през 1964 год.

Страници от историята

Новини

виж всички